Два театъра съвместно в Балчик представят комедията “Омайна нощ” от Жозиан Баласко
Mar 26th, 2015 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ИЗКУСТВОМария Сапунджиева, Асен Блатечки и Юри Ангелов получиха искрени балчишки овации
Асен Блатечки, Мария Сапунджиева и Юрий Ангелов във френската комедия “Омайна нощ” от Ж. Беласко, постановка на ДТ “Адриана Будевска” – Бургас и НТ “Иван Вазов”- София – на 20 март 2015 г. в Балчик.
Фото: /Б.Т./
На 20 март сменихме много ангажименти, макар някои да смятат, че в провинцията няма такива, за да гледаме прочулата с в цяла България съвременна френска комедия „Омайна нощ” от Жозиан Баласко, която покойният незабравим актьор и режисьор Велко Кънев поставя като натоварва трима актьори да разтушат и разсмеят публиката.
А публиката е жадна за комедийния жанр. Тя искрено възприе прекрасното превъплъщение на актрисата Мария Сапунджиева, която често идва в Балчик и всеки път с различно актьорско амплоа. Тя нито за миг не ни остави да отклоним за по-дълго време вниманието си към другите актьори, защото ни прикова към речта на героинята си, която загатваше успешно факта, че е затворничка, излязла в петдневен отпуск и че иска да вкуси свободата, любовта, приятелството, много храна и алкохол. Истински тя „игра с навехнат крак” и диво влезе в ролята си, след като показа как се танцува рок. Тук направи дори едно не много сполучливо падане, но публиката и прости тази неудачна каскада, все пак това не е кино, а театър и заместването на титуляра е невъзможно. Мария често изпълняваше режисьорските приумици със свой стил – хвърляше най-различни предмети, пиеше съвсем като „дърта пияница”- ту коняк, ту шампанско, умело партнираше на актьора Асен Блатечки, на когото не беше трудно да я подхвърля леко като топка – тя е нежно нисичка и крехка, поради което не можеш да и определиш годините.
Мария Сапунджиева доказа актрисата в себе си чрез тази роля и игра обещаващо като бе все на висота до края на спектакъла и постигна авторовата идея – накара ни да съчувстваме на нереализиралата се в живота Симон и желание да и подарим мъничко радост и топлина. Това пожела и Асен Блатечки, който малко вяло и не съвсем вярно изигра ролята си на водещ хитово телевизионно предаване. Неговата реч: постоянните непривични за творческата интелигенция думи и изрази, неуместните му движения, дикция и самочувствие го отдалечиха, и от образа на успешен телевизионер, и от образа му на настоящ любимец на младата публика. Мария, обаче, така го увлече със себе си, че го накара и той успешно да се превъплъти в ролята си и накрая с право бе аплодиран от всички нас – като бог, издигащ високо своето жертвено агне, той летеше по сцената с Мария на ръце и с тях летеше любовта – освободена и постижима, макар и за кратко.
В ролята на сервитьора, който обслужваше с преголямо келнерско любопитство двамата, бе един много известен в миналото, сега гаснещ в театъра актьор Юри Ангелов. Той би изиграл, според мен, по-добре ролята на телевизионера, но … режисьорски подбор. Висок, строен, с много изискан вид за годините си, които трудно могат да се определят, Юри Ангелов излезе първи на сцената и веднага я изпълни с присъствие. Той умело се включваше в диалога между двамата непознати на гарата, нито за минута не забрави, че трябва да е привидно любезен, лицемерно предлагащ се на телевизионната звезда, обаче ненатрапчиво нахален за бакшиш, когато трябва да направи избора на келнер – на питие и пари. Има и лесен изход – сам да си открадне парите и да пие тайно от чашата на този, който плаща.Тук той намира съучастник в лицето на зачислената в Централния /затвор/, където и той е бил и която до преди минути обижда с най-низки квалификации.
Декорите на Вечеслав Парапанов и костюмите на Мария Диманова бяха успешно допълнение към режисьорските виждания за подчертаване на образите. От декора разбрахме, че първата част на пиесата се разиграва на гарата през нощта, между два влака за Париж, но втората част, че се случва в квартирата на телевизионната звезда, не става ясно. Костюмите бяха точно попадение. По-добри не биха били измислени. Особено розовата рокля на проститутката и шлиферът на Асен Блатечки, обличането на които те направиха като отделен скеч и внесоха доста смях и настроение, което си беше прозрачна режисьорска приумица.
Не на последно място бих искала да подчертая приятното светоусещане на хубавото в живота чрез музиката на известния български поп композитор Стефан Диомов. Да, бургаски творец, както и самата пиеса – приготвена в Бургас, съвместно с театрите „Адриана Будевска” Бургас и Народния театър „Иван Вазов”
В заключение искам да кажа, че изкуството се твори навсякъде и че то се посреща искрено от благодарната публика, пак навсякъде.
Маруся КОСТОВА