Мария Сапунджиева, Асен Блатечки и Юри Ангелов получиха искрени балчишки овации

Асен Блатечки, Мария Сапунджиева и Юрий Ангелов във френската комедия “Омайна нощ” от Ж. Беласко, постановка на ДТ “Адриана Будевска” – Бургас и НТ “Иван Вазов”- София – на 20 март 2015 г. в Балчик.                

Фото: /Б.Т./ 

На 20 март сме­ни­х­ме мно­го ан­га­жи­мен­ти, ма­кар ня­кои да смя­тат, че в про­вин­ци­я­та ня­ма та­ки­ва, за да гле­да­ме про­чу­ла­та с в ця­ла Бъл­га­рия съ­в­ре­мен­на френ­с­ка ко­ме­дия „Омай­на нощ” от Жо­зи­ан Ба­ла­с­ко, ко­я­то по­кой­ни­ят не­за­б­ра­вим ак­тьор и ре­жи­сьор Вел­ко Къ­нев по­с­та­вя ка­то на­то­вар­ва три­ма ак­тьо­ри да раз­ту­шат и раз­с­ме­ят пу­б­ли­ка­та.

А пу­б­ли­ка­та е жа­д­на за ко­ме­дий­ния жанр. Тя ис­к­ре­но въз­при­е  пре­к­ра­с­но­то пре­въ­п­лъ­ще­ние на ак­т­ри­са­та Ма­рия Са­пун­джи­е­ва, ко­я­то че­с­то ид­ва в Бал­чик и все­ки път с раз­ли­ч­но ак­тьор­с­ко ам­п­лоа. Тя ни­то за миг не ни ос­та­ви да от­к­ло­ним за по-дъл­го вре­ме вни­ма­ни­е­то си към дру­ги­те ак­тьо­ри, за­що­то ни при­ко­ва към ре­ч­та на ге­ро­и­ня­та си, ко­я­то за­га­т­ва­ше ус­пе­ш­но фа­к­та, че е за­т­вор­ни­ч­ка, из­ля­з­ла в пе­т­д­не­вен от­пуск и че ис­ка да вку­си сво­бо­да­та, лю­бо­в­та, при­я­тел­с­т­во­то, мно­го хра­на и ал­ко­хол. Ис­тин­с­ки тя „иг­ра с на­ве­х­нат крак” и ди­во вле­зе в ро­ля­та си, след ка­то по­ка­за как се тан­цу­ва рок. Тук на­п­ра­ви до­ри ед­но не мно­го спо­лу­ч­ли­во па­да­не, но пу­б­ли­ка­та и про­с­ти та­зи не­у­да­ч­на ка­с­ка­да, все пак то­ва не е ки­но, а те­а­тър и за­ме­с­т­ва­не­то на ти­ту­ля­ра е не­въз­мо­ж­но. Ма­рия че­с­то из­пъл­ня­ва­ше ре­жи­сьор­с­ки­те при­у­ми­ци със свой стил – хвър­ля­ше най-раз­ли­ч­ни пре­д­ме­ти, пи­е­ше съ­в­сем ка­то „дър­та пи­я­ни­ца”- ту ко­няк, ту шам­пан­с­ко, уме­ло пар­т­ни­ра­ше на ак­тьо­ра Асен Бла­те­ч­ки, на ко­го­то не бе­ше тру­д­но да я по­д­х­вър­ля ле­ко ка­то то­п­ка – тя е не­ж­но ни­си­ч­ка и кре­х­ка, по­ра­ди ко­е­то не мо­жеш да и оп­ре­де­лиш го­ди­ни­те.

Ма­рия Са­пун­джи­е­ва до­ка­за ак­т­ри­са­та в се­бе си чрез та­зи ро­ля и иг­ра обе­ща­ва­що ка­то бе все на ви­со­та до края на спе­к­та­къ­ла и по­с­ти­г­на ав­то­ро­ва­та идея  – на­ка­ра ни да съ­чу­в­с­т­ва­ме на не­ре­а­ли­зи­ра­ла­та се в жи­во­та Си­мон и же­ла­ние да и по­да­рим мъ­ни­ч­ко ра­дост и то­п­ли­на.  То­ва по­же­ла и Асен Бла­те­ч­ки, кой­то мал­ко вя­ло и не съ­в­сем вяр­но изи­г­ра ро­ля­та си на во­дещ хи­то­во те­ле­ви­зи­он­но пре­да­ва­не. Не­го­ва­та реч: по­с­то­ян­ни­те не­при­ви­ч­ни за твор­че­с­ка­та ин­те­ли­ген­ция ду­ми и из­ра­зи, не­у­ме­с­т­ни­те му дви­же­ния, ди­к­ция и са­мо­чу­в­с­т­вие го от­да­ле­чи­ха, и от об­ра­за на ус­пе­шен те­ле­ви­зи­о­нер, и от об­ра­за му на на­с­то­ящ лю­би­мец на мла­да­та пу­б­ли­ка. Ма­рия, оба­че, та­ка го ув­ле­че със се­бе си, че го на­ка­ра и той ус­пе­ш­но да се пре­въ­п­лъ­ти в ро­ля­та си и на­к­рая с пра­во бе ап­ло­ди­ран от вси­ч­ки нас  – ка­то бог, из­ди­гащ ви­со­ко сво­е­то жер­т­ве­но аг­не, той ле­те­ше по сце­на­та с Ма­рия на ръ­це и с тях ле­те­ше лю­бо­в­та – ос­во­бо­де­на и по­с­ти­жи­ма, ма­кар и за кра­т­ко.

В ро­ля­та на сер­ви­тьо­ра, кой­то об­с­лу­ж­ва­ше с пре­го­ля­мо кел­нер­с­ко лю­бо­пи­т­с­т­во  два­ма­та, бе един мно­го из­ве­с­тен в ми­на­ло­то, се­га га­с­нещ в те­а­тъ­ра ак­тьор Юри Ан­ге­лов. Той би изи­г­рал, спо­ред мен, по-до­б­ре ро­ля­та на те­ле­ви­зи­о­не­ра, но … ре­жи­сьор­с­ки по­д­бор. Ви­сок, стро­ен, с мно­го изи­с­кан вид за го­ди­ни­те си, ко­и­то тру­д­но мо­гат да се оп­ре­де­лят, Юри Ан­ге­лов из­ле­зе пър­ви на сце­на­та и ве­д­на­га я из­пъл­ни с при­съ­с­т­вие. Той уме­ло се вклю­ч­ва­ше в ди­а­ло­га ме­ж­ду два­ма­та не­по­з­на­ти на га­ра­та, ни­то за ми­ну­та не за­б­ра­ви, че тря­б­ва да е при­ви­д­но лю­бе­зен, ли­це­мер­но пре­д­ла­гащ се на те­ле­ви­зи­он­на­та зве­з­да, оба­че не­на­т­ра­п­чи­во на­ха­лен за ба­к­шиш, ко­га­то тря­б­ва да на­п­ра­ви из­бо­ра на кел­нер – на пи­тие и па­ри. Има и ле­сен из­ход – сам да си от­к­ра­д­не па­ри­те и да пие тай­но от ча­ша­та на то­зи, кой­то пла­ща.Тук той на­ми­ра съ­у­ча­с­т­ник в ли­це­то на за­чи­с­ле­на­та в Цен­т­рал­ния /за­т­вор/, къ­де­то и той е бил и ко­я­то до пре­ди ми­ну­ти оби­ж­да с най-ни­з­ки ква­ли­фи­ка­ции.

Де­ко­ри­те на Ве­че­с­лав Па­ра­па­нов и ко­с­тю­ми­те на Ма­рия Ди­ма­но­ва бя­ха ус­пе­ш­но до­пъл­не­ние към  ре­жи­сьор­с­ки­те ви­ж­да­ния за по­д­чер­та­ва­не на об­ра­зи­те. От де­ко­ра раз­б­ра­х­ме, че пър­ва­та част на пи­е­са­та се ра­зи­г­ра­ва на га­ра­та през но­щ­та, ме­ж­ду два вла­ка за Па­риж, но вто­ра­та част, че се слу­ч­ва в квар­ти­ра­та на те­ле­ви­зи­он­на­та зве­з­да, не ста­ва яс­но.  Ко­с­тю­ми­те бя­ха то­ч­но по­па­де­ние. По-до­б­ри не би­ха би­ли из­ми­с­ле­ни. Осо­бе­но ро­зо­ва­та ро­к­ля на про­с­ти­ту­т­ка­та и шли­фе­рът на Асен Бла­те­ч­ки, об­ли­ча­не­то на ко­и­то те на­п­ра­ви­ха ка­то от­де­лен скеч и вне­со­ха до­с­та смях и на­с­т­ро­е­ние, ко­е­то си бе­ше про­з­ра­ч­на ре­жи­сьор­с­ка при­у­ми­ца.

Не на по­с­ле­д­но мя­с­то бих ис­ка­ла да по­д­чер­тая при­я­т­но­то све­то­у­се­ща­не на ху­ба­во­то в жи­во­та чрез му­зи­ка­та на из­ве­с­т­ния бъл­гар­с­ки поп ком­по­зи­тор Сте­фан Ди­о­мов. Да, бур­га­с­ки тво­рец, ка­к­то и са­ма­та пи­е­са – при­го­т­ве­на в Бур­гас, съ­в­ме­с­т­но с те­а­т­ри­те „Ад­ри­а­на Бу­де­в­с­ка” Бур­гас  и На­ро­д­ния те­а­тър „Иван Ва­зов”

В за­к­лю­че­ние ис­кам да ка­жа, че из­ку­с­т­во­то се тво­ри на­в­ся­къ­де и че то се по­с­ре­ща ис­к­ре­но от бла­го­дар­на­та пу­б­ли­ка, пак на­в­ся­къ­де.

Маруся КОСТОВА