Град Бал­чик е чу­де­сен град. Най-за­бе­ле­жи­тел­но­то са хи­ля­ди­те ма­с­тии, ко­и­то ка­то ца­ре се раз­хо­ж­дат с на­г­ли­те си по­г­ле­д­че­та и де­б­нат да за­ха­пят ня­кой ми­ну­вач. Ка­к­ва ат­ра­к­ция – око­ло Ав­то­га­ра­та, око­ло Об­щи­на­та, на пъ­па на цен­тъ­ра и по ця­ла­та алея. Ця­ло ля­то пред про­зор­ци­те на об­щин­с­ки­те слу­жи­те­ли, глу­т­ни­ца еже­д­не­в­но, бя­с­но си ку­ч­ка­ру­ва­ше и ха­пе­ше де­ца. По­тър­пе­в­ши­те мал­чу­га­ни, ми­г­но­ве­но би­ва­ха от­ве­ж­да­ни от ро­ди­те­ли­те си.

Ни­кой не по­в­ди­г­на въ­п­ро­са – Къ­де да иг­ра­ят де­ца­та ни, не­о­бе­з­по­ко­я­ва­ни от тях? Кри­е­ха се под сце­на­та, а ко­га­то де­тен­це ми­не­ше, без при­чи­на из­ли­за­ше ку­че­то и го уха­п­ва­ше. Есен­та се на­с­ла­ди­х­ме на най-пи­щ­на­та ор­гия, ко­я­то и по National Geographic ня­ма да пре­д­ло­жат. Ня­ма ну­ж­да от зо­о­парк, на­г­ле­д­ни уро­ци по съ­е­ша­ва­не на ку­че­та. Там, къ­де­то де­ца­та иг­ра­ят, хвър­че­ше кръв и спер­ма. Яде­не­то на вра­б­че­та бе­ше за­ба­в­на иг­ра, въз­пи­та­тел­на за вси­ч­ки нас.

Чу­ж­ден­ци­те цъ­ка­ха ли­це­мер­но ка­к­ва кра­со­та им се пре­д­ла­га в гра­да, на­с­ла­ж­да­ва­ха се на на­ту­ра­ли­с­ти­ч­ни­те гле­д­ки и хра­не­ха ми­ли­те без­за­щи­т­ни жи­во­тин­че­та. Зи­ма­та бо­га­ти­те ку­че­за­щи­т­ни­ци не хра­не­ха вси­ч­ки глу­т­ни­ци и ре­зул­та­ти­те не за­къ­с­ня­ха. За­по­ч­на­ха да ядат ко­т­ки. По ас­фал­та на цен­тъ­ра взе­ха да се тър­ка­лят ко­те­ш­ки гла­ви, пре­си­чай­ки шо­се­то, тря­б­ва­ше да пре­с­ка­ча­ме ло­к­ви­ч­ки с ко­те­ш­ка кръв. Ка­с­т­ри­рат ги, но те са аг­ре­си­в­ни и ха­пят.

Учу­д­ва­що, бо­же­с­т­ве­но, апа­ти­ч­но без­раз­ли­чие и без­ха­бе­рие е за­в­ла­дя­ло це­лия град. Все­ки шу­шу­ка кой хра­ни псе­та­та и кой съ­би­ра па­ри за тях, уп­ра­ва­та не взе­ма мер­ки, за да си оти­дат те­зи жи­во­т­ни, къ­де­то им е мя­с­то­то. Уж ин­те­ли­ген­т­ни хо­ра, с ме­ди­цин­с­ки по­з­на­ния, имат де­ца, а за­що си ми­с­лят, че ня­ма да им се слу­чи и на тях.

В един­с­т­ве­ния пя­съ­ч­ник и 2 люл­ки /то­ва е пъ­с­т­ра­та па­ли­т­ра от уре­ди за де­т­с­ка иг­ра/ пред Об­щи­на­та, ку­че­та­та си пи­ш­кат – ни­кой не мо­же да им за­б­ра­ни, на­ли? Те са жи­во­т­ни. Де­ца­та се пър­за­лят, па­дат в пя­съ­ч­ни­ка, от­ръ­с­к­ват ръ­це, след 5 мин. се по­че­с­ват или пи­пат по ус­та­та.

Е, ка­к­во тол­ко­ва за Бо­га, иму­ни­тет ще си из­г­ра­дят! Да,ама ли­п­с­ват тол­ко­ва ан­ти­те­та­нус ва­к­си­ни в Спе­ш­но­то. То и де­ца ли­п­с­ват и все по­ве­че ще ни за­ли­п­с­ват. Ще си го­во­рим го­ли, ви­со­ко­пар­ни при­ка­з­чи­ци за де­мо­г­ра­ф­с­кия срив и за ан­ти­ху­ман­но­то об­ще­с­т­во. И ще от­пъ­ту­ва­ме в ни­що­то …

Петя Цонева – Спирова /ИНТЕРНЕТ/