Как е ми­ло, как е дра­го, че на про­лет ве­че за­ми­ри­с­ва. Слън­це­то ще се за­с­мее, по­ле­то ро­д­но ще за­зе­ле­нее, а сла­д­ко­пой­на­та чу­чу­ли­га ра­до­с­т­но ще ни за­пее. В ки­т­ни­те гра­ди­ни вси­ч­ко ще е цвят цве­ти­ло, зюм­бю­ли­те си­ни ще пръ­с­кат про­ле­тен свеж аро­мат, а по при­пе­ци­те то­п­ли ще бли­ка здра­вец, ма­щер­ка, иг­ли­ка.

При­ро­да­та ще раз­цъ­ф­не в про­ле­т­на пре­мя­на ка­то ги­з­да­ва де­вой­ка, ве­се­ла, за­с­мя­на.

С тър­же­с­т­во­то на раз­цъ­ф­на­ла­та жи­во­т­вор­на про­лет не­ка от­во­рим ду­ши­те и сър­ца­та си за ра­до­ст­та от жи­во­та. Жи­во­тът е чу­до. Да го из­пъл­ним с оп­ти­ми­зъм и вя­ра в до­б­ро­то, с вдъ­х­но­ве­ние и твор­че­с­ко дръ­з­но­ве­ние.

Че­с­ти­та пър­ва про­лет!Бъ­де­те здра­ви и жи­з­не­ра­до­с­т­ни!

То­дор­ка ХА­РИ­ЗА­НО­ВА