ГА­ЛЕ­РИЯ “АРТ МАР­КО­НИ” с. Кранево

19 март – 8 април: из­ло­ж­ба ак­ва­рел

“Аdagio и Аllegro за Аqua color”

на Кле­мен­ти­на Ман­че­ва и Иван До­дов

Ви­дях ак­ва­рел­ни ри­сун­ки на Кле­мен­ти­на Ман­че­ва пре­ди го­ди­на и тол­ко­ва се впе­ча­т­лих, че се свър­зах с нея и я по­ка­них да ги пре­д­с­та­ви и в га­ле­рия “Арт Мар­ко­ни”. В твор­че­с­ки­те й пла­но­ве оба­че, то­ва бе въз­мо­ж­но се­га, в март. И ето, че съм на път да си сбъ­д­на още ед­на ме­ч­та, при то­ва с бо­нус. В ро­ля­та на “две­те в ед­но” е Иван До­дов. До­б­ре по­з­нат на вар­нен­с­ка­та пу­б­ли­ка с мно­го­то си изя­ви в га­ле­рия “Лар­го”, той пра­ви не­о­це­ним жест на мла­да­та ху­до­ж­ни­ч­ка, по­д­к­ре­пяй­ки я с ис­ку­с­т­во­то и ли­ч­но­то си при­съ­с­т­вие, да­вай­ки й шанс да спо­де­ли и не­го­ви­те по­чи­та­те­ли. Оце­ня­вам ви­со­ко та­зи про­я­ва на то­ле­ран­т­ност, ря­д­ко сре­ща­на за съ­жа­ле­ние ве­че. След та­зи из­ло­ж­ба це­ни­те­ли­те на Иван До­дов от­но­во ще про­дъл­жат да на­ми­рат твор­би­те му един­с­т­ве­но в га­ле­рия “Лар­го”, га­ле­ри­я­та с ко­я­то си пар­т­ни­ра от дъл­го вре­ме.

Ми­с­ля, че Иван и Кле­мен­ти­на са усе­ти­ли плю­со­ве­те на тя­х­но­то ду­е­т­но на­чи­на­ние. След пи­щ­на­та цве­т­ност, ко­я­то раз­то­чи­тел­но се из­ли­ва от ак­ва­ре­ли­те на Иван До­дов, по­г­ле­дът има ну­ж­да от от­дих. Без­б­рой­ни­те ню­ан­си на си­во­то във фо­на на твор­би­те на Кле­мен­ти­на има то­ч­но она­зи фо­ку­си­ра­ща фун­к­ция, ко­я­то не са­мо по­з­во­ля­ва на ко­ке­т­ни­те цве­т­ни ко­ш­ни­ч­ки, фе­не­ри, про­зор­че­та, ло­д­ки и т.н. да из­лъ­ч­ват фо­с­фо­ре­с­ци­ра­що, но и да раз­бие хе­ге­мо­ни­я­та на мно­го­ба­г­ри­е­то. Ед­но връ­ща­не на­зад към пре­ди­ш­но­то про­из­ве­де­ние е до­с­та­тъ­ч­но, да раз­к­рие убя­г­на­ли­те от пър­вия по­г­лед де­тай­ли в ак­ва­ре­ли­те на До­дов. Ка­то в му­зи­кал­но про­из­ве­де­ние, в ко­е­то бър­зо­то и уме­ре­но тем­по се сме­нят, та­ка и в ак­ва­ре­ли­те на Кле­мен­ти­на и Иван adajio  и allegro ни въ­в­ли­чат в сво­я­та из­ля­та на един дъх кра­со­та.  Ва­ня Мар­ко­ва/га­ле­рия “Арт Мар­ко­ни”          Кле­мен­ти­на Ман­че­ва е ро­де­на през 1982 го­ди­на в гр. Ям­бол. През 2001 г. за­вър­ш­ва изо­б­ра­зи­тел­но из­ку­с­т­во в ям­бол­с­ка­та гим­на­зия “Ва­сил Ле­в­с­ки”. Ме­ж­ду 2001 и 2007 го­ди­на се ди­п­ло­ми­ра ка­то ба­ка­ла­вър по Мо­ден ди­зайн и ма­ги­с­тър по Гра­фи­ч­но и про­с­т­ран­с­т­ве­но про­е­к­ти­ра­не в НБУ Со­фия. През 2012 го­ди­на ре­ша­ва да се по­с­ве­ти на ри­су­ва­не­то, ка­то пре­д­по­чи­та ак­ва­ре­ла за из­раз­но сре­д­с­т­во. . В твор­че­с­ка­та й био­г­ра­фия впе­ча­т­ле­ние пра­вят съ­в­ме­с­т­на­та из­ло­ж­ба с го­ле­мия бъл­гар­с­ки ак­ва­ре­лист Иван До­дов в га­ле­рия “Аб­сент”(Со­фия), об­ща­та из­ло­ж­ба по про­е­к­та “Аз за­по­ч­вам, ти за­вър­ш­ваш”,  ини­ци­и­ра­на от доц. д-р Ки­рил Бо­ж­ков в га­ле­рия “Бъл­га­рия”, Со­фия, уча­с­ти­е­то в пле­нер и из­ло­ж­ба на о-в Та­сос и  са­мо­с­то­я­тел­на из­ло­ж­ба  в  га­ле­рия “Window” (Ам­с­тер­дам), Хо­лан­дия.

“Ри­су­ва­не­то е ка­то бо­лест,  ка­то ма­ния,  ка­то бя­г­с­т­во, ка­то тай­на стая, в ко­я­то се кри­еш. Пре­д­по­ла­гам, че все­ки ху­до­ж­ник ще го при­з­нае, под ед­на или дру­га фор­ма, но сми­съ­лът ще е то­зи. Ако ка­жа, че ви­на­ги съм из­по­л­з­ва­ла то­зи ава­ри­ен из­ход ще из­лъ­жа. В пе­ри­о­дът, в кой­то се ро­ди­ха де­ца­та ми и ста­на­ха до­с­та­тъ­ч­но съ­з­на­тел­ни, че да раз­би­рат ко­га ма­ма тря­б­ва да бъ­де ос­та­ве­на на ми­ра  бях ли­ше­на от не­го.  Де­ца­та са съ­ща­та сти­хия, ка­то из­ку­с­т­во­то, ис­кат да им се от­да­деш, за да се “по­лу­чи”, ши­кал­ка­ве­не­то и ими­та­ци­я­та на вни­ма­ние не са по­д­хо­дя­щи.” Кле­мен­ти­на Ман­че­ва

“Ху­до­ж­ни­ч­ка­та ри­су­ва про­с­ти­ч­ки на пръв по­г­лед сю­же­ти – на­тюр­мор­ти и пей­за­жи с ци­гул­ки, чу­ш­ки, кни­ги, че­сън, фе­не­ри, ло­д­ки, ко­не, про­зор­че­та, ро­зи и др. На­ред с де­мон­с­т­ри­ра­не­то на вир­ту­о­з­ни изо­б­ра­зи­тел­ни  уме­ния, Кле­мен­ти­на ни уди­в­ля­ва ка­то пре­съ­з­да­ва в твор­би­те си сво­и­те ду­ше­в­ни въл­не­ния, пре­жи­вя­ва­ния и емо­ции. За­то­ва до­ри на­и­ме­но­ва­ни­я­та, ко­и­то из­би­ра на сво­и­те про­из­ве­де­ния са не по-мал­ко ва­ж­ни и по­ка­за­тел­ни: “Хра­на за ан­ге­ли”, “За вси­ч­ки оне­зи лю­бо­ви”, “На­де­ж­да”, “Ис­то­рия със стру­ни”, “Аз без теб”, “Не­що да­де­но, не­що ли­п­с­ва­що”, “Све­т­ли­на­та, сян­ка­та и на­де­ж­да­та”…

Има твор­ци, ко­и­то уни­ка­ли­зи­рат по­з­на­ти сю­же­ти и те­ми, ху­до­ж­ни­ци при ко­и­то во­де­ща е ми­съл­та, за сме­т­ка на око­то и ръ­ка­та. То­ва е съ­з­на­те­лен из­бор, а не па­ра­ван.

При Кле­мен­ти­на Ман­че­ва, спо­ред мен, во­де­що е сър­це­то. То е клю­чът към въз­мо­ж­но­ст­та да я раз­бе­рем, при­е­мем и за­ви­на­ги от­ли­чим сред мно­го­б­рой­на­та гру­па ко­ле­ги.

По­же­ла­вам й го­лям ус­пех с та­зи из­ло­ж­ба, в кой­то ще­д­ро да при­съ­с­т­ва емо­ци­о­нал­но­то до­ко­с­ва­не и кон­такт със зри­те­ля, ко­е­то е най-го­ля­мо­то и удо­в­ле­т­во­ря­ва­що от вси­ч­ки при­з­на­ния! Доц. д-р Ки­рил Бо­ж­ков

Иван До­дов е ро­ден в гр. Со­фия през 1960 г. За­вър­шил е НХА в Со­фия през 1986 г. със спе­ци­ал­ност “Ху­до­же­с­т­ве­но-про­с­т­ран­с­т­ве­но оформ­ле­ние” в кла­са на проф. Ге­ор­ги Пе­т­ров.

“Си­ла­та на не­го­ви­те ак­ва­ре­ли е в уме­ни­е­то да усе­ти осо­бе­но­с­ти­те на при­ро­д­ни­те се­зо­ни и да им на­ме­ри съ­о­т­ве­т­ни­те цве­то­ви съ­че­та­ния на ме­с­та ми­с­ти­ч­но въ­в­ли­ча­щи ни в дъл­бо­чи­на­та на зла­т­на­та есен, на дру­ги, смра­зя­ва­щи ни в ле­де­ни­те си­я­ния на хо­ри­зон­та и ос­т­ри­те си­лу­е­ти на го­ли­те кло­ни и очер­та­ния на сгра­ди.

Сред та­зи фе­е­рия от ба­г­ре­но-све­т­лин­ни­те иг­ри на све­то­въ­з­ду­ш­на­та сре­да из­п­лу­ват за­га­дъ­ч­но ефир­ни ка­то па­я­жи­ни са­мо­т­ни­те в есен­ния ли­с­то­пад изя­щ­ни из­ви­в­ки на ме­тал­ни­те сто­ло­ве по ка­фе­не­та­та на гра­д­с­ки­те тро­то­а­ри или дво­ро­ве, по­то­пе­ни в ут­рин­на­та мъ­г­ла ку­бе­та на цър­к­ви и зъ­з­не­щи с на­с­тъ­п­ва­ща­та зи­ма ма­ч­ти на са­мо­т­ни ло­д­ки в при­с­та­ни­те. Не­го­ви­те по съ­ще­с­т­во без­лю­д­ни пей­за­жи, в тях чо­ве­кът ка­то та­къв от­съ­с­т­ва, са до­с­та­тъ­ч­но оду­хо­т­во­ре­ни чрез се­ти­ва­та на ху­до­ж­ни­ка, ко­е­то ес­те­с­т­ве­но ги на­си­ща с чо­ве­ш­ко при­съ­с­т­вие и им при­да­ва чар на не­по­в­то­ри­мост и ти­пи­ч­но не­го­ва чу­в­с­т­ви­тел­ност.

Та­ка, про­дъл­жи­тел на най-до­б­ро­то в ак­ва­рел­на­та жи­во­пис у нас, Иван До­дов въ­в­ли­ча чрез ри­су­нъ­ка де­тай­ла ка­то ак­ти­вен ком­по­нент на твор­би­те си. Но тук не ста­ва въ­п­рос за ри­су­нък, кой­то по­д­го­т­вя, на­х­вър­ля бъ­де­ща­та кар­ти­на, той ра­бо­ти “ад хок”, в мо­мен­та бър­зай­ки да уло­ви ми­мо­ле­т­но­то в при­ро­да­та.

Ста­ва въ­п­рос за из­ва­ж­да­не­то на оп­ре­де­ле­ни де­тай­ли от ар­хи­те­к­тур­ния и при­ро­ден лан­д­шафт чрез кон­к­ре­т­ност на фор­ми­те им на фо­на на ха­ра­к­тер­ни­те раз­ли­в­ки на цве­та, съ­з­да­ва­щи усе­ща­не за осо­бе­но сфу­ма­то. Та­ка ре­ал­ност и ире­ал­ност се пре­п­ли­тат в ед­ни чи­с­то не­го­ви жи­во­пи­с­ни вну­ше­ния.” Проф. Ак­си­ния Джу­ро­ва

Ваня МАРКОВА

га­ле­рия “Арт Мар­ко­ни”

село Кранево