…И све­тът – за­лю­лян от не­й­ни­те ръ­це.

…И при­з­на­ни­е­то за све­та за­по­ч­ва от нея.

…И тя ста­ва свят на вдъ­х­но­ве­ние, въ­о­б­ра­же­ние, при­з­ва­ние

…Вси­ч­ко то­ва в един ли­те­ра­ту­рен кон­курс, обя­вен от би­б­ли­о­те­ка­та при НЧ “Съ­г­ла­сие 1890” гр.Ка­вар­на, по по­вод Ос­ми март – Ме­ж­ду­на­ро­д­ния ден на же­на­та. Те­ма­та из­п­ра­ви през из­пи­та­ние твор­че­с­ко­то вдъ­х­но­ве­ние на 22 ав­то­ри, уча­с­т­ва­ли в кон­кур­са с до три сти­хо­т­во­ре­ния, един раз­каз или ед­но есе.

Тво­ри­те бя­ха раз­г­ле­да­ни от жу­ри с пре­д­се­да­тел Ке­ран­ка Да­ла­к­ман­с­ка и чле­но­ве: Та­ньо Бо­ж­ков /фи­ло­лог/ и Ан­на То­мо­ва /би­б­ли­о­те­кар/. И три­ма­та са ав­то­ри на по­е­зия и про­за. Все­ки член на жу­ри­то по­от­дел­но про­че­те пре­д­с­та­ве­ни­те 34 сти­хо­т­во­ре­ния, пет раз­ка­за и три есе­та. След на­п­ра­ве­ния ана­лиз, жу­ри­то се съ­б­ра да спо­де­ли впе­ча­т­ле­ни­я­та от твор­би­те и все­ки по­от­дел­но пре­д­ло­жи кла­си­ра­не в раз­ли­ч­ни­те жан­ро­ве.  Лю­бо­пи­т­но­то при на­шия ана­лиз бе то­ва, че по­ч­ти на­в­ся­къ­де мне­ни­е­то ни съ­в­па­да­ше.

Ед­ва след ка­то кла­си­ра­х­ме на пър­во, вто­ро и тре­то мя­с­то ав­то­ри­те, на­у­чи­х­ме те­х­ни­те име­на. Без пре­тен­ци­и­те за кри­тик, ще спо­де­ля ми­с­ли­те, ко­и­то ме въл­ну­ва­ха, ко­га­то про­че­тох пре­д­ло­же­ни­те твор­би, а след мен сво­е­то мне­ние ще ка­жат и Та­ньо Бо­ж­ков и Ан­на То­мо­ва.

За мен сре­ща­та с на­пи­са­но­то бе­ше ед­но пъ­ту­ва­не, в ко­е­то от­к­ри­вах на мно­го ме­с­та твор­че­с­ка­та бол­ка и ра­дост на ав­то­ри­те, все­ки със своя глас и по­черк, во­де­ни от чу­в­с­т­во­то да раз­к­ри­ят об­ра­за на же­на­та – свя­та­та, ве­ч­на­та, вдъ­х­но­вя­ва­ща ве­ко­ве на­ред по­е­ти, пи­са­те­ли, ху­до­ж­ни­ци, ком­по­зи­то­ри, пе­в­ци. От­к­рих на ме­с­та гра­да­ция на чу­в­с­т­ва­та, из­г­ра­ж­да­не­то на об­ра­за на ли­ри­че­с­кия ге­рой с ов­ла­де­ни ху­до­же­с­т­ве­ни сре­д­с­т­ва, из­по­вед, пре­да­де­на ес­те­с­т­ве­но, до­ко­с­нах се до ли­ри­ч­ност, ко­я­то ра­д­ва. На­ред с то­ва, ис­кам да до­ба­вя, че в раз­ка­зи­те на Ал­бе­на Але­к­си­е­ва, Ен­чо Ди­ми­т­ров и Цон­ка Си­в­ко­ва бо­ра­ве­не­то с ду­ми­те сти­га до тър­се­не на раз­ли­чие ме­ж­ду ези­ка на дел­ни­ка и ези­ка на про­за­та. То­ва ги пра­ви сил­ни и те ос­та­ват сле­да у чи­та­те­ля. Не­с­по­ко­ен и кра­сив е ду­хът на по­е­ти­те и тя­х­на­та из­по­вед ри­су­ва кар­ти­на­та на ве­ч­ния об­раз на же­на­та, лю­би­ма­та, май­ка­та и лю­бо­в­та. Сти­хо­т­во­ре­ни­я­та но­сят емо­ци­о­нал­ност и по­е­ти­че­с­ка об­раз­ност. Тук ще спо­ме­на име­на­та на До­н­ка Гро­з­де­ва, Ми­ми Стай­ко­ва, Сте­фан Же­чев, Ди­ми­тър Бо­ри­сов и На­дя Ми­те­ва.  Ня­кол­ко из­ре­че­ния и за есе­та­та на Ве­се­ли­на Ще­ре­ва и Па­вел Па­в­лов.

Те но­сят ед­на ли­ри­ч­ност, спо­де­ле­но чу­в­с­т­во и зву­чат не­пре­тен­ци­о­з­но. Ис­кам да по­з­д­ра­вя за уча­с­ти­е­то и те­зи ав­то­ри, ко­и­то ня­ма да бъ­дат сред на­г­ра­де­ни­те в на­ша­та кла­са­ция. Те­х­ни­те про­из­ве­де­ния са по-оби­к­но­ве­ни, в тях че­с­то ли­п­с­ват ме­та­фо­ри, сра­в­не­ния, епи­те­ти, гра­да­ция на чу­в­с­т­ва и об­ра­зи, чрез ко­и­то про­из­ве­де­ни­е­то мо­же да по­с­ти­г­не по-го­ля­ма ху­до­же­с­т­ве­на стой­ност. Но е по­х­вал­но, че се ув­ли­чат в пи­са­не­то, че оби­чат по­е­зи­я­та и про­за­та, че на­ми­рат вре­ме да спо­де­лят ми­с­ли­те вър­ху бе­лия лист. Днес от­чи­та­ме един ли­те­ра­ту­рен кон­курс, в кой­то уча­с­т­ва­ха 10 ав­то­ри от Бал­чик, 8 ав­то­ри от Ка­вар­на, два­ма от с.Бъл­га­ре­во, по един от Ша­б­ла и с.Че­пин­ци, об­щи­на Ру­до­зем. Ще при­ба­вя и още две чи­с­ла – сво­и­те твор­би пре­д­с­та­ви­ха 16 же­ни и 7 мъ­же, вдъ­х­но­ве­ни от те­ма­та на кон­кур­са “Же­на­та – ве­ч­на­та и свя­та­та”.

На­дя­вам се то­зи кон­курс да се пре­вър­не в тра­ди­ци­о­нен.

Ке­ран­ка

ДА­ЛА­К­МАН­С­КА