Ста­ма­т­ка Ки­ри­ло­ва – на­ро­д­на пе­ви­ца на Бал­чик, на До­б­ру­джа, на ця­ла­та бъл­гар­с­ка на­ция. Ви­со­та на пе­сен­ния фол­к­лор на бъл­га­ри­те, до­с­ти­га тя, осо­бе­но ко­га­то пее се­ве­ро­до­б­ру­джан­с­ки­те пе­с­ни на на­ши­те пра­де­ди, чий­то дух ви­тае на се­вер от Ду­на­ва и се пре­ли­ва тук в зву­ци­те на ед­на сър­ца­та пе­ви­ца, ко­я­то па­зи то­ва, ко­е­то са и за­ве­ща­ли. И пее за то­п­ли­на­та на изо­с­та­ве­на­та ба­щи­на къ­ща, за сла­до­ст­та на хля­ба, кой­то спо­де­ля­ме все­ки ден с де­ца­та си, за ис­то­ри­че­с­кия спо­мен за Оте­че­с­т­во­то от­въд Ду­на­ва и тук, в Юж­на До­б­ру­джа.

За на­ро­д­на­та пе­ви­ца Ста­ма­т­ка Ки­ри­ло­ва най-из­ве­с­т­ни­ят до­б­ру­джан­с­ки ком­по­зи­тор Пе­тър Кру­мов ка­з­ва:”Тя е чо­век, кой­то има пря­ко от­но­ше­ние към фол­к­ло­ра, към пе­сен­та, ко­с­тю­ма, оби­ча­и­те и др.

Не­й­ни­те ко­ре­ни по ба­щи­на и май­чи­на ли­ния но­сят твър­де мно­го ма­те­ри­ал по от­но­ше­ние на тра­ди­ци­и­те. Аз съм де­ши­ф­ри­рал око­ло сто­ти­на не­й­ни пе­с­ни, мо­же би най-до­б­ро­то, ко­е­то тя но­си в се­бе си ка­то ре­пер­то­ар, а ед­но из­да­тел­с­т­во по­д­го­т­ви не­й­на кни­га с но­т­ния и сло­ве­с­ния ма­те­ри­ал на те­зи пе­с­ни. За мен то­ва е яв­ле­ние в ця­ла До­б­ру­джа.”

От 1980 го­ди­на съм в Со­ко­ло­во – раз­ка­з­ва за се­бе си Ста­ма­т­ка Ки­ри­ло­ва. За­по­ч­на­х­ме ра­бо­та с 25 же­ни в на­ча­ло­то, мла­ди с ху­ба­ви гла­со­ве. Се­га съ­с­та­вът е от въз­ра­с­т­ни же­ни, в не­го има и от пър­ва­та фор­ма­ция, има и но­ви. По про­фе­сия съм учи­тел­ка, но пре­по­да­вах и му­зи­ка в ОУ “Ан­тим І” в гр. Бал­чик. Ръ­ко­во­ди­ла съм де­т­с­ки хо­ро­ве към чи­та­ли­ще “В.Ле­в­с­ки” в Бал­чик, ка­к­то и хо­ра на въз­ра­с­т­ни­те към съ­що­то чи­та­ли­ще.

През 1980 год. чи­та­ли­щ­ни­ят се­к­ре­тар на Со­ко­ло­во, Ки­на Ли­по­ван­с­ка, ме по­ка­ни да ръ­ко­во­дя хо­ра в се­ло­то, аз при­ех и ве­че 28 го­ди­ни сме не­раз­дел­ни. По­ня­ко­га се умо­ря­вам, но ка­то оти­да в с.Со­ко­ло­во и ви­дя же­ни­те, ко­и­то ме оча­к­ват, умо­ра­та из­че­з­ва. Ос­вен че те пе­ят ху­ба­во, Со­ко­ло­во е из­вор на фол­к­лор.

Пея още от уче­ни­ч­ка и про­я­вя­вам по­с­то­ян­с­т­во в тър­се­не­то на из­во­рен фол­к­лор. От въз­ра­с­т­ни­те уча­с­т­ни­ч­ки в хо­ра на­у­чих мно­го пе­с­ни, из­пъл­ня­вам ги и днес. Имам за­пи­си в ра­дио Вар­на, имам из­да­де­ни пло­чи, ка­се­ти и ди­с­ко­ве. Оби­чам да из­по­л­з­вам тру­д­ни­те пе­с­ни, на го­ле­ми­те ком­по­зи­то­ри Фи­лип Ку­тев, Ди­ми­тър Ди­нев, Ата­нас Или­ев, ка­к­то и на до­б­ру­джан­с­кия на­ро­ден ком­по­зи­тор Пе­тър Кру­мов. От не­го са ос­но­в­но до­б­ру­джан­с­ки­те ни пе­с­ни. Уча­с­т­ва­ла съм в пре­да­ва­не с Ата­нас Или­ев в Ка­нал 8, имам уча­с­тия в те­ле­ви­зия СКАТ, ка­к­то и по на­ци­о­нал­на­та те­ле­ви­зия. Вси­ч­ки око­ло мен пе­ят, две­те ми дъ­ще­ри, на­дя­вам се две­те ми вну­ч­ки съ­що да вър­вят по моя път. Да­но да имам си­ли да про­дъл­жа, има още ка­к­во да свър­ша в из­дир­ва­не­то на без­цен­ния до­б­ру­джан­с­ки фол­к­лор.”

Ста­ма­т­ка Ки­ри­ло­ва е при­з­на­та със своя пе­да­го­ги­че­с­ки опит, кой­то е над 40 го­ди­ни и тя се­га се пен­си­о­ни­ра ка­то учи­тел­ка.

Са­ма­та пе­ви­ца из­бя­г­ва мно­го да го­во­ри. Тя ка­з­ва вси­ч­ко за се­бе си, за ро­да си, за на­ро­да ни в над 200 бъл­гар­с­ки на­ро­д­ни пе­с­ни. Пак чрез тях тя се от­ли­ча­ва в об­ще­с­т­во­то и за­с­лу­жи да бъ­де но­си­тел на зва­ни­е­то “Об­ще­с­т­ве­ник на 2014 го­ди­на”.

На­г­ра­да­та от ОбА и ре­да­к­ци­я­та на ве­с­т­ник “Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф”, с въз­хи­ще­ние към пе­ви­ца­та: и връ­чи кме­тът на Об­щи­на Бал­чик: Ни­ко­лай Ан­ге­лов.

Ма­ру­ся КО­С­ТО­ВА