“Вси­ч­ко на то­зи свят се стра­ху­ва от вре­ме­то, но вре­ме­то ще се уп­ла­ши от пи­ра­ми­ди­те” /ара­б­с­ки по­ет от ХIII век/

При­ка­з­ка­та за из­ку­с­т­во­то, та­зи най-при­в­ле­ка­тел­на при­ка­з­ка в ис­то­ри­я­та на чо­ве­ш­ка­та ци­ви­ли­за­ция, от­но­во съ­б­ра в сла­д­кар­ни­ца “Се­дем­те лу­ли” гру­па да­ми, по­ка­не­ни от ини­ци­а­ти­в­на­та ни съ­г­ра­ж­дан­ка Лю­д­ми­ла Пе­т­ро­ва. Ин­те­ре­сът към из­ку­с­т­во­то на Дре­в­ния Еги­пет, кой­то бе­ше те­ма на по­с­ле­д­на­та сбир­ка, на­ло­жи и то­зи път да се го­во­ри за Еги­пет, за дре­в­на­та стра­на на фа­ра­о­ни­те, къ­де­то су­хи­ят и то­пъл кли­мат, а ве­ро­я­т­но и мно­го дру­ги фа­к­то­ри, са по­з­во­ли­ли мно­го­б­рой­ни­те па­ме­т­ни­ци на Еги­пе­т­с­ко­то из­ку­с­т­во да се за­па­зят пре­въз­хо­д­но през хи­ля­до­ле­ти­я­та.         Ув­ле­ка­тел­ни­ят и ста­ра­тел­но по­д­го­т­вен с мно­го фо­то­си, ди­а­г­ра­ми, та­б­ли­ци, кар­ти и ри­сун­ки раз­каз на Лю­д­ми­ла, от­но­во пре­не­се при­съ­с­т­ва­щи­те на­г­ле­д­но в Ни­л­с­ка­та до­ли­на, къ­де­то из­ку­с­т­во­то би­ло в плен на ре­ли­ги­о­з­ния култ и аб­со­лю­т­на­та власт на обо­же­с­т­ве­ния фа­ра­он и не­го­ви­те при­б­ли­же­ни.         Из­ку­с­т­во­то, да­ло на чо­ве­че­с­т­во­то мо­ну­мен­тал­на­та ка­мен­на ар­хи­те­к­ту­ра, съ­з­да­де­на, за да от­ра­зи ве­ли­чи­е­то, вла­ст­та и си­ла­та на фа­ра­о­ни­те, но и по­ка­за­ла стро­и­тел­ния и ин­же­не­рен ге­ний на дре­б­ни­те ка­фя­ви хо­ра.  Ар­хи­те­к­тът Им­хо­теп, про­е­к­ти­рал и по­с­т­ро­ил вну­ши­тел­на­та пи­ра­ми­да на Джо­сер, пре­ди пет хи­ля­ди го­ди­ни. А пи­ра­ми­да­та на Ху­фу /из­ве­с­т­на ка­то Хе­о­п­со­ва/е ед­на от най-го­ле­ми­те – ви­со­ка 146 ме­т­ра, из­г­ра­де­на с 2 300 000 ка­мен­ни бло­ка.    На­г­ле­д­но бя­ха по­ка­за­ни и ма­с­та­би­те – ни­с­ки пре­се­че­ни пи­ра­ми­ди с по­ме­ще­ния за ста­туя на по­кой­ни­ка, стая за жер­т­во­п­ри­но­ше­ния и дъл­бок кла­де­нец за са­ма­та му­мия.

Ин­те­рес пре­ди­з­ви­ка­ха и скал­ни­те ипо­геи с ук­ра­са­та от ре­ле­фи и сте­но­пи­си. Раз­ка­зът на Лю­д­ми­ла, бо­га­то илю­с­т­ри­ран, се до­ко­с­на и до най-ин­те­ре­с­но­то до­с­ти­же­ние на ар­хи­те­к­ту­ра­та – хра­мът, кой­то за раз­ли­ка от про­с­ти­те ге­о­ме­т­ри­ч­ни фор­ми на ма­с­та­би­те и пи­ра­ми­ди­те, пре­д­с­та­в­ля­вал ко­ло­са­лен ка­ме­нен ан­сам­бъл, къ­де­то ху­до­же­с­т­ве­но­то май­с­тор­с­т­во на­ме­ри­ло още по-го­лям про­с­тор за изя­ва.

Ле­к­тор­ка­та про­дъл­жи бе­се­да­та си, она­г­ле­дя­вай­ки с де­се­т­ки фо­то­си на еги­пе­т­с­ки­те хра­мо­ве – на Амон Ра в Кар­наг, на го­ле­мия храм в Абу Сим­бел с из­ва­я­ни­те 20-ме­т­ро­ви скул­п­тур­ни ко­ло­си на Рам­зес, се­д­нал на тро­на си, на кор­ни­зи­те от ка­мен­ни май­му­ни, из­ва­я­ни в чест на бог Тот, ка­мен­на­та фи­гу­ра на фа­ра­он Хе­ф­рен – чо­век ос­та­ва по­ра­зен от без­мъл­в­но­то ве­ли­чие на ка­мен­ни­те ко­ло­си, из­ва­я­ни от дле­та­та на бе­зи­мен­ни­те ва­я­те­ли.            На­ред с ко­ло­сал­ни­те ка­мен­ни изо­б­ра­же­ния, еги­пе­т­с­ки­те май­с­то­ри ва­я­ли и по-мал­ки фор­ми – на пи­сар, хле­бар, му­зи­кант, стро­и­тел, па­с­тир, роб. Но вър­хът на мал­ка­та пла­с­ти­ка, без съм­не­ние, са два­та про­с­ла­ве­ни оц­ве­те­ни по­р­т­ре­та на ца­ри­ца Не­фер­ти­ти. Ва­я­те­лят Ту­т­мес, ге­ни­а­лен тво­рец, ни е за­ве­щал удо­вол­с­т­ви­е­то да се ра­д­ва­ме и въз­хи­ща­ва­ме от кра­со­та­та и бо­га­тия ду­ше­вен мир на ца­ри­ца Не­фер­ти­ти.       Илю­с­т­ри­рай­ки раз­ка­за си с мно­же­с­т­во ски­ци и ри­сун­ки, Лю­д­ми­ла на про­пу­с­на да обя­с­ни и ес­те­ти­че­с­ки­те нор­ми и за­дъл­жи­тел­ни тра­ди­ции в изо­б­ра­же­ни­я­та – гла­ва­та и ли­це­то в про­фил, око­то и гър­ди­те във фас, кра­ка­та от­но­во в про­фил. Из­ве­с­т­но е, че Ре­но­ар по по­вод на въ­п­рос за еги­пе­т­с­ки­те ре­ле­фи, ка­зал: “Ко­ри­ги­рай­те по­за­та на еги­пе­т­с­ка­та фи­гу­ра и тя ми­г­но­ве­но ще за­гу­би своя чар”. Бе обя­с­не­но, че еги­пе­т­с­ки­те ху­до­ж­ни­ци упо­т­ре­бя­ва­ли са­мо 7 цвя­та, без да сме­с­ват бо­и­те, за да по­лу­чат пре­хо­д­ни то­но­ве, ко­е­то се по­ве­ля­ва­ло от ка­но­на.             Въз­хи­ще­ни­е­то на вси­ч­ки при­съ­с­т­ва­щи се пре­ди­з­ви­ка от фо­то­си­те, по­ка­з­ва­щи на­ме­ре­ни­те в гро­б­ни­ца­та на 18-го­ди­ш­ния Ту­тан­ка­мон уди­ви­тел­ни пре­д­ме­ти на еги­пе­т­с­ко­то при­ло­ж­но из­ку­с­т­во – 4 не­по­къ­т­на­ти зла­т­ни цар­с­ки ко­ле­с­ни­ци, зла­тен трон, сто­ло­ве, зла­т­ни и ала­ба­с­т­ре­ни съ­до­ве, в ко­и­то има­ло за­па­зе­ни пе­че­ни гъ­с­ки и пу­ше­ни бу­то­ве; сан­дъ­ци с дре­хи и зла­то­т­ка­ни пла­то­ве. А той бил един от най-бе­д­ни­те еги­пе­т­с­ки вла­де­те­ли.

Още мно­го ин­те­ре­с­ни фа­к­ти на­у­чи­ха слу­ша­тел­ки­те, а сла­д­ко­дум­на­та Лю­д­ми­ла,на сим­па­ти­чен ру­с­ко-бъл­гар­с­ки език, мо­же­ше да раз­ка­з­ва и по­ка­з­ва още ча­со­ве на­ред.

На сле­д­ва­ща­та сбир­ка в края на март ще се го­во­ри за из­ку­с­т­во­то, съ­т­во­ре­но в дре­в­на­та и тайн­с­т­ве­на до­ли­на на ре­ки­те Ти­гър и Еф­рат, къ­де­то са въз­ни­к­на­ли пър­ви­те гра­до­ве – дър­жа­ви. Слу­ша­тел­ки­те ще се пре­не­сат за кра­т­ко във ви­ся­щи­те гра­ди­ни на Се­ми­ра­ми­да, къ­де­то ца­ри­ца­та се уте­ша­ва­ла от но­с­тал­гия по ро­д­на­та си Ми­дия.  Да­ли мъ­же­те са се по­у­чи­ли от стра­хо­т­ния жест на цар На­ву­хо­до­но­сор, по­с­т­ро­ил та­ки­ва пре­к­ра­с­ни гра­ди­ни.

Ма­рия АН­Д­РЕ­Е­ВА