“Времето се страхува от пирамидите” /Херодот/
Mar 12th, 2015 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА“Всичко на този свят се страхува от времето, но времето ще се уплаши от пирамидите” /арабски поет от ХIII век/
Приказката за изкуството, тази най-привлекателна приказка в историята на човешката цивилизация, отново събра в сладкарница “Седемте лули” група дами, поканени от инициативната ни съгражданка Людмила Петрова. Интересът към изкуството на Древния Египет, който беше тема на последната сбирка, наложи и този път да се говори за Египет, за древната страна на фараоните, където сухият и топъл климат, а вероятно и много други фактори, са позволили многобройните паметници на Египетското изкуство да се запазят превъзходно през хилядолетията. Увлекателният и старателно подготвен с много фотоси, диаграми, таблици, карти и рисунки разказ на Людмила, отново пренесе присъстващите нагледно в Нилската долина, където изкуството било в плен на религиозния култ и абсолютната власт на обожествения фараон и неговите приближени. Изкуството, дало на човечеството монументалната каменна архитектура, създадена, за да отрази величието, властта и силата на фараоните, но и показала строителния и инженерен гений на дребните кафяви хора. Архитектът Имхотеп, проектирал и построил внушителната пирамида на Джосер, преди пет хиляди години. А пирамидата на Хуфу /известна като Хеопсова/е една от най-големите – висока 146 метра, изградена с 2 300 000 каменни блока. Нагледно бяха показани и мастабите – ниски пресечени пирамиди с помещения за статуя на покойника, стая за жертвоприношения и дълбок кладенец за самата мумия.
Интерес предизвикаха и скалните ипогеи с украсата от релефи и стенописи. Разказът на Людмила, богато илюстриран, се докосна и до най-интересното достижение на архитектурата – храмът, който за разлика от простите геометрични форми на мастабите и пирамидите, представлявал колосален каменен ансамбъл, където художественото майсторство намерило още по-голям простор за изява.
Лекторката продължи беседата си, онагледявайки с десетки фотоси на египетските храмове – на Амон Ра в Карнаг, на големия храм в Абу Симбел с изваяните 20-метрови скулптурни колоси на Рамзес, седнал на трона си, на корнизите от каменни маймуни, изваяни в чест на бог Тот, каменната фигура на фараон Хефрен – човек остава поразен от безмълвното величие на каменните колоси, изваяни от длетата на безименните ваятели. Наред с колосалните каменни изображения, египетските майстори ваяли и по-малки форми – на писар, хлебар, музикант, строител, пастир, роб. Но върхът на малката пластика, без съмнение, са двата прославени оцветени портрета на царица Нефертити. Ваятелят Тутмес, гениален творец, ни е завещал удоволствието да се радваме и възхищаваме от красотата и богатия душевен мир на царица Нефертити. Илюстрирайки разказа си с множество скици и рисунки, Людмила на пропусна да обясни и естетическите норми и задължителни традиции в изображенията – главата и лицето в профил, окото и гърдите във фас, краката отново в профил. Известно е, че Реноар по повод на въпрос за египетските релефи, казал: “Коригирайте позата на египетската фигура и тя мигновено ще загуби своя чар”. Бе обяснено, че египетските художници употребявали само 7 цвята, без да смесват боите, за да получат преходни тонове, което се повелявало от канона. Възхищението на всички присъстващи се предизвика от фотосите, показващи намерените в гробницата на 18-годишния Тутанкамон удивителни предмети на египетското приложно изкуство – 4 непокътнати златни царски колесници, златен трон, столове, златни и алабастрени съдове, в които имало запазени печени гъски и пушени бутове; сандъци с дрехи и златоткани платове. А той бил един от най-бедните египетски владетели.
Още много интересни факти научиха слушателките, а сладкодумната Людмила,на симпатичен руско-български език, можеше да разказва и показва още часове наред.
На следващата сбирка в края на март ще се говори за изкуството, сътворено в древната и тайнствена долина на реките Тигър и Ефрат, където са възникнали първите градове – държави. Слушателките ще се пренесат за кратко във висящите градини на Семирамида, където царицата се утешавала от носталгия по родната си Мидия. Дали мъжете са се поучили от страхотния жест на цар Навуходоносор, построил такива прекрасни градини.
Мария АНДРЕЕВА