През про­лет­та на 1998 г. се за­ра­ж­да иде­я­та да се уч­ре­ди пен­си­о­нер­с­ки клуб на ме­ди­цин­с­ки­те ра­бо­т­ни­ци. Пре­д­ло­же­ни­е­то ид­ва от д-р Н.Ко­е­ва, мед.се­с­т­ри Дим­ка Ма­ле­ва, Ди­ми­т­ри­ч­ка Кой­че­ва, Пен­ка Ма­ри­но­ва, Бой­ка Ка­ро­ва, Ве­с­ка Бли­з­на­ко­ва. Но по­ра­ди ня­ка­к­ви при­чи­ни – обе­к­ти­в­ни и су­бе­к­ти­в­ни, не се сти­га до ре­а­ли­за­ция на та­зи ху­ба­ва идея.
Ето ка­к­во спо­де­ли се­га­ш­ни­ят пре­д­се­да­тел на клу­ба Т.Ха­ри­за­но­ва:
В на­ве­че­ри­е­то на но­во­то хи­ля­до­ле­тие ре­ши­х­ме с Д.Ма­ле­ва да се за­х­ва­нем с та­зи ра­бо­та. Аз то­ку-що се бях пен­си­о­ни­ра­ла. Тръ­г­на­х­ме по ета­п­ния ред, ка­к­то му е ре­дът. Пър­во сре­щ­на­х­ме по­д­к­ре­па и раз­би­ра­не от то­га­ва­ш­ния пре­д­се­да­тел на ОбС на пен­си­о­не­ри­те Ди­ми­тър До­б­рев и не­го­во­то ръ­ко­во­д­с­т­во. Мно­го ра­ду­ш­но ни при­е и по­д­к­ре­пи се­к­ре­та­рят на Об­щи­на­та Е.Хан­джи­ев, а ко­га­то по­се­ти­х­ме кме­та Кр.Ми­хай­лов – той ни по­з­д­ра­ви и при­ве­т­с­т­ва. И та­ка на 18 де­кем­в­ри 2000 г. със за­по­вед на кме­та ни се оп­ре­де­ли по­ме­ще­ние и ден втор­ник за про­ве­ж­да­не на сбир­ки. Бя­х­ме ре­ги­с­т­ри­ра­ни в Об­щи­на­та ка­то клуб №5. Пре­д­се­да­тел бе­ше Д.Ма­ле­ва, а аз – се­к­ре­тар. Бя­х­ме удо­в­ле­т­во­ре­ни и ща­с­т­ли­ви, че си има­х­ме клуб по ин­те­ре­си. За­по­ч­на­х­ме да про­ве­ж­да­ме мно­го ме­ро­п­ри­я­тия.
Как кръ­с­ти­х­те клу­ба си „Здра­ве”?
През 2002 г. ре­ши­х­ме, че тря­б­ва да си има­ме кръ­щел­но сви­де­тел­с­т­во и на 10-ти де­кем­в­ри при тем­пе­ра­ту­ра -7 гра­ду­са, ра­но су­т­рин­та от­пъ­ту­ва­х­ме към град Си­ли­с­т­ра. С нас бя­ха пен­си­о­не­ри­те от клуб с. Гур­ко­во и кме­тът на се­ло­то Гин­ка Кру­мо­ва, ко­я­то ста­на на­ша­та кръ­с­т­ни­ца. В ма­на­с­ти­ра „Бо­го­ро­ди­чен по­к­ров” край се­ло До­б­ро­ди­ца, Си­ли­с­т­рен­с­ко ни оча­к­ва­ха игу­мен­ка­та, отец До­б­ри Ча­ков, отец Пе­тър Пе­т­ров от Си­ли­с­т­ра и пен­си­о­не­ри­те от с. До­б­ро­ти­ца – на­ши при­я­те­ли.
Ко­га­то отец До­б­ри Ча­ков ни връ­ч­ва­ше кръ­щел­но­то сви­де­тел­с­т­во, по­д­к­ре­пе­но с по­да­рък, ед­на ико­на, ка­за: „Аз съм въз­ра­с­тен све­ще­ник, но в мо­я­та про­по­ве­д­ни­че­с­ка дей­ност до­се­га не съм из­вър­ш­вал кръ­ща­в­ка на пен­си­о­нер­с­ки клуб. Вие сте пър­ви­те и то­ва ви пра­ви чест. По­з­д­ра­вя­вам ви и ви же­лая здра­ве и дъ­лъг жи­вот на Клуб „Здра­ве”.
Бъ­де­те бла­го­с­ло­ве­ни! Амин.
Та­ка, за­к­ри­ля­ни от Бо­га, с ра­до­с­т­ни чу­в­с­т­ва и до­б­ро на­с­т­ро­е­ние, удо­в­ле­т­во­ре­ни от ху­ба­во­то по­с­ре­ща­не, ко­е­то ни ус­т­ро­и­ха в с. До­б­ро­ти­ца, в къ­с­ния сле­до­бед по­е­х­ме по об­ра­т­ния път към Бал­чик. Вре­ме­то бе­ше сту­де­но, но в сър­ца­та ни бе­ше то­п­ло, пе­е­х­ме и се по­з­д­ра­вя­ва­х­ме през це­лия път.
През 2003 г. на­с­тъ­пи­ха про­ме­ни в ръ­ко­во­д­с­т­во­то на ОбС на пен­си­о­не­ри­те. На­пу­с­на гра­да и се пре­се­ли във Вар­на ак­ти­в­ни­ят член Сто­ян­ка Хри­с­то­ва. На не­й­но мя­с­то бе из­б­ра­на Дим­ка Ма­ле­ва, а за пре­д­се­да­тел на Клуб „Здра­ве”- То­дор­ка Ха­ри­за­но­ва.
Ка­к­ва дей­ност из­вър­ши­х­те след те­зи про­ме­ни ?
На­ша­та дей­ност бе мно­го­о­б­ра­з­на. И се­га е та­ка­ва. В клу­ба ни го­с­ту­ва ед­на при­я­тел­ка от град Ру­се – Ве­с­ка Чер­не­ва, ко­я­то оби­ча да пи­ше сти­хо­ве. На „бе­ли­те мо­ми­че­та” от клуб №5 тя по­с­ве­ти сти­хо­т­во­ре­ние: „А бя­х­ме бе­ли­те мо­ми­че­та на Бал­чик, по­з­на­ли мно­го бол­ки и тъ­ги, ми­ло­сър­дие раз­да­ва­х­ме все­ки миг, но сняг бе­лее ве­че в на­ши­те ко­си.
За­д­ру­ж­но жи­ве­ем и пе­с­ни пе­ем, пра­вим жи­во­та си ве­сел и лек, в то­ва пре­хо­д­но вре­ме пак се сме­ем и все­ки от нас се чу­в­с­т­ва чо­век. Се­га сме са­мо бе­ли ко­ки­че­та, съ­б­ра­ни в един раз­ко­шен бу­кет, къ­де­то ми­нем раз­на­ся­ме сла­ва­та на ро­д­ния ху­бав и ве­чен Бал­чик.
Же­ла­ни­е­то на Ве­с­ка Чер­не­ва бе­ше то­ва не­й­но по­с­ве­ще­ние да ста­не пе­сен. Ли­ч­но по­мо­лих ме­с­т­ния по­ет и му­зи­кант Ва­лен­тин Шал­тев да ни на­пи­ше му­зи­ка­та и той го на­п­ра­ви, за ко­е­то сър­де­ч­но му бла­го­да­ри­х­ме. Иг­ра­е­х­ме гим­на­с­ти­ка на фо­на на та­зи му­зи­ка и се по­лу­ча­ва­ше мно­го до­б­ре.
Ре­ши­х­ме да спор­ту­ва­ме и да про­ве­ж­да­ме про­фи­ла­к­ти­ка на ос­те­о­по­ро­за­та. Сфор­ми­ра­х­ме гру­па за здра­ве. Ме­то­дист бе­ше Дим­ка Ма­ле­ва. Гру­па­та се на­ри­ча­ше „Ме­дик”. Иг­ра­е­х­ме с бе­ли те­ни­с­ки с чер­вен кръст, си­ни пан­та­ло­ни и мал­ки бе­ли зна­мен­ца с чер­вен кръст. Има­х­ме си и му­зи­ка­та.
Раз­ка­же­те за пър­ви­те про­я­ви на гру­пи­те за здра­ве.
Ко­га­то се пре­д­с­та­ви­х­ме на Пър­вия зо­на­лен пре­г­лед на гру­пи­те за здра­ве в град Раз­г­рад през 2003 г., пре­д­се­да­те­лят на фе­де­ра­ци­я­та „Спор­ти­с­ти – ве­те­ра­ни” доц. д-р Е­ньо Бо­я­джи­ев мно­го ни по­х­ва­ли ка­то из­тъ­к­на, че един­с­т­ве­но гру­па­та от Бал­чик иг­рае с му­зи­ка­лен съ­п­ро­вод и текст, на­пи­сан спе­ци­ал­но за нас, а уп­ра­ж­не­ни­я­та ни са по­д­хо­дя­щи и с еле­мен­ти на ле­че­б­на фи­з­кул­ту­ра. Бя­х­ме мно­го до­вол­ни и ща­с­т­ли­ви. И се­га ФК „Здра­вец” про­дъл­жа­ва да иг­рае гим­на­с­ти­ка с та­зи му­зи­ка.
През го­ди­ни­те клу­бът ни се раз­ра­с­на, ста­ва­х­ме все по-за­д­ру­ж­ни, от­го­вор­ни, про­я­вя­ва­х­ме ак­ти­в­на гра­ж­дан­с­ка по­зи­ция, уча­с­т­ва­х­ме във фе­с­ти­ва­ли, на­ци­о­нал­ни об­щин­с­ки че­с­т­ва­ния, по­ма­га­х­ме на по­с­т­ра­да­ли от при­ро­д­ни бе­д­с­т­вия, за Ко­ле­да, за Ве­ли­к­ден, на 1 юни по­з­д­ра­вя­ва­х­ме бол­ни­те де­ца от „Ту­з­ла­та”. По­да­ря­ва­х­ме иг­ра­ч­ки, дре­хи, ла­ком­с­т­ва, на ня­кои из­п­ра­ща­х­ме и ко­ле­ти. Ма­со­во уча­с­т­ва­х­ме в бла­го­т­во­ри­тел­ни­те Бъл­гар­с­ки Ко­ле­ди. С на­ша­та по­мощ тро­г­на­х­ме и де­ца­та от „Дом за ме­ди­ко-со­ци­ал­ни гри­жи за де­ца” – гр. До­б­рич. От ди­ре­к­то­ра на До­ма по­лу­чи­х­ме бла­го­дар­с­т­ве­но пи­с­мо с ко­пие до кме­та Н. Ан­ге­лов, в ко­е­то се ка­з­ва: „Вие, скъ­пи пен­си­о­не­ри, с ху­ман­но­ст­та си при­да­ва­те осо­бе­на ду­хо­в­ност на кра­си­вия Бал­чик, въз­в­ръ­ща­те ста­ри­те въз­ро­ж­ден­с­ки тра­ди­ции на бъл­га­ри­на: да да­ря­ваш, да ми­с­лиш за по-сла­бия!”
С мно­го по­да­ръ­ци, сла­д­ки­ши и дре­хи за­ра­д­ва­х­ме де­ца­та от до­ма в с. Кру­ша­ри – 100 де­ца на въз­раст от 3 до 18 го­ди­ни, с ум­с­т­ве­ни и фи­зи­че­с­ки ув­ре­ж­да­ния.
Ма­со­во се вклю­ч­ва­х­ме и в кам­па­ни­я­та за ос­во­бо­ж­да­ва­не­то на на­ши­те ме­ди­ци от ли­бий­с­ки­те за­т­во­ри ка­то из­п­ра­ща­х­ме на­ши­те по­с­ла­ния и про­те­с­ти.
Из­ве­с­т­но е, че чо­век, до­ри да е въз­ра­с­тен, не е ви­дял вси­ч­ко в сво­я­та ро­ди­на. По то­зи по­вод че­с­то хо­ди­те на ек­с­кур­зии.
Мно­го оби­ча­ме да про­ве­ж­да­ме ек­с­кур­зии в стра­на­та. За нас е удо­вол­с­т­вие да опо­з­на­ва­ме кра­си­ва­та си ро­ди­на, да се до­ко­с­ва­ме до не­й­но­то ис­то­ри­че­с­ко ми­на­ло и ве­ли­чие. По­с­ве­ща­ва­х­ме ги на за­бе­ле­жи­тел­ни ис­то­ри­че­с­ки го­ди­ш­ни­ни ка­то 130 г. от Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то, 100 г. от про­въз­г­ла­ся­ва­не­то на не­за­ви­си­мо­ст­та на Бъл­га­ри, ка­к­то и в чест на 1 ок­том­в­ри – Ме­ж­ду­на­ро­ден ден на въз­ра­с­т­ни­те хо­ра. В чест на 7 ап­рил – на­шия про­фе­си­о­на­лен пра­з­ник, два пъ­ти ор­га­ни­зи­ра­х­ме по­се­ще­ние на опе­ра във Вар­на – гле­да­х­ме опе­ра­та „Аи­да” от Вер­ди, а вто­рия път – „То­с­ка” от Пу­чи­ни. Ма­со­во се вклю­чи­х­ме и в Об­щин­с­кия пен­си­о­нер­с­ки хор. Во­кал­на­та гру­па на на­шия клуб съ­що се пре­д­с­та­вя мно­го до­б­ре, има­ме ос­но­ва­ние да се гор­де­ем, че сме по­с­ти­г­на­ли ху­ба­ви ре­зул­та­ти, по­д­дър­жа­ме до­б­ри при­я­тел­с­ки вза­и­мо­о­т­но­ше­ния с ос­та­на­ли­те клу­бо­ве в гра­да и об­щи­на­та.
Как от­бе­ля­за­х­те 10 – го­ди­ш­ни­на­та на клу­ба ?
При че­с­т­ва­не­то на на­шия 10 – го­ди­шен юби­лей с нас спо­де­ли­ха пра­з­ни­ка Клуб №1 с пре­д­се­да­тел Хр. Си­в­ко­ва. На то­ва ми­ло Ко­ле­д­но тър­же­с­т­во те че­с­т­ва­ха и сво­и­те юби­ля­ри, на­вър­ши­ли 70, 75, 80, 85 го­ди­ни. По­лу­чи­х­ме по­з­д­ра­ви­те­лен ад­рес от име­то на Ан­гел Съ­бев, пре­д­се­да­тел на ОбС Бал­чик, от Ди­ми­т­ри­ч­ка Кой­че­ва, би­в­ша мед. се­с­т­ра – те­х­ни­те ду­ми ни тро­г­на­ха и за­ра­д­ва­ха. Ста­ту­я­та на Хи­по­к­рат, по­д­не­се­на от клуб „Хи­нап” с пре­д­се­да­тел Д. Ма­ле­ва най-мно­го ни из­не­на­да и удо­в­ле­т­во­ри. Хи­по­к­рат ви­на­ги ще бъ­де в нас, в сър­ца­та ни, в де­я­ни­я­та ни, ще жи­ве­ем с кле­т­ва­та на Хи­по­к­рат, до­ка­то ни има на то­зи свят, за­що­то ние ви­на­ги ще бъ­дем част от хо­ра­та в бя­ло. По­з­д­ра­ви­х­ме вси­ч­ки с на­ша­та но­ва пе­с­ни­ч­ка: „Све­т­ло­ли­ка бе на­ша­та мла­дост, а в очи­те ис­к­ря­ха слън­ца, да­ри­х­ме здра­ве, уте­ха и ра­дост, вред из на­ша­та ро­д­на стра­на. Бя­х­ме ар­мия в бе­ли ре­ди­ци, на­ше зна­ме бе кръ­с­тът чер­вен, бя­х­ме хра­б­ри де­вой­ки-ме­ди­ци, не­у­мор­ни на пост нощ и ден.” Му­зи­ка­та ни на­пи­са ди­ри­ген­тът То­дор То­до­ров и ние мно­го му бла­го­да­рим. Да ни е жив и здрав, да ни да­ря­ва с ху­ба­ва пе­сен.
Ка­к­во е ва­ше­то но­во­го­ди­ш­но по­же­ла­ние ?
От стра­ни­ци­те на лю­би­мия за вси­ч­ки ве­с­т­ник „Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф” по­д­на­ся­ме на­ши­те сър­де­ч­ни но­во­го­ди­ш­ни по­же­ла­ния – не­ка 2011 го­ди­на бъ­де здра­ва, пло­до­т­вор­на и ус­пе­ш­на, из­пъл­не­на с мно­го лю­бов, кра­со­та и оп­ти­ми­зъм. За мно­го го­ди­ни.

Ин­тер­вю:
Ма­ру­ся  КО­С­ТО­ВА

[Show as slideshow]