Литературен клуб “Йордан Кръчмаров” – Балчик
Mar 4th, 2015 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАСреща на литературните творци с кмета на Общината

Николай Мирчев, председател на клуб “Йордан Кръчмаров” – Балчик, води срещата с кмета на Общината Николай Ангелов и секретаря на НЧ “Паисий Хилендарски” Балчик – Пламен Банчев. Фото: Албена ИВАНОВА
На 19 февруари 2015 г. членовете на литературен клуб „Йордан Кръчмаров” гр.Балчик осъществихме среща – разговор с кмета на Общината Николай Ангелов и секретаря на НЧ”Х.Хилендарски 1870” Балчик Пламен Банчев, по инициатива на Николай Мирчев, ръководител на клуба, който има желание и амбиция да издига авторитета на местните литературни творци – Литературният клуб да продължава да бъде значима част от обществено-политическия и културен живот в Общината.
Преди разискването по поставените теми относно работата на литературния клуб и съвременното развитие на град Балчик, с кратък поетичен рецитал се отбеляза 142 г. от обесването на Васил Левски. Едно от стихотворенията „Тефтерчето на Левски”, написано от поета Дамян Дамянов, избра сполучливо да прочете Росица Шалтева. Тя подари копие на тефтерчето на Левски и пожела на кмета Н.Ангелов никога да не забравя заветите на „Човека, изпреварил с няколко века времето”.
Стефка Керчева прочете стихотворение от добричката поетеса Петранка Божкова, която гостува на Литературния клуб през миналата година. Развълнуван, Ангел Тодоров рецитира свое стихотворение, което е написал, когато е бил на 24 години.
Литературните творци са рожба на своето време. За всичко онова, което става в обществото, те не могат да останат равнодушни и безразлични. Реагират спонтанно, бурно, емоционално и откровено. Затова изминалите два часа с кмета не стигнаха да се обсъдят всички въпроси, но въпреки всичко, по най-главния се получи интересна дискусия: в строящия се Културно-информационен център в Балчик ще се намери ли място за Литературния клуб /Стела Дакова/; може ли да се предостави на клуба един компютър/лаптоп за нуждите на авторите /Росицца Шалтева/; ако някой иска да издаде книга за деца или възрастни и се нуждае от финансови средства от ОбА, какъв е пътят за получаването им /Светлана Иванова/; когато трябва да се информира обществеността в града за предстоящи културни мероприятия, къде може да се постави обява? Ще има ли нови афишарки?/ Енчо Димитров/; каква е ролята на Общината за рекламиране на нашия град, тъй като се чувства празнота в информацията за него /Бистра Велчева/.
Пламен Банчев, секретарят на читалището, към когото се числи Литературният клуб,изказа задоволство от съвместната работа, обеща и бъдеща подкрепа и финансиране при възможност, за издаване на нова книга на клуба. Той препоръча да се работи повече с младите хора, да се привличат млади творци, което предизвика спор дали литературният клуб трябва да ги търси или това е работа на учителите – литератори. ОДК е за пример при стимулиране на художественото творчество сред децата. Но те трябва да четат повече, да се запознават с български творци, да се преодолее луфта на възрастта 15-19 години., когато по-големите ученици проявяват нихилизъм.
Получиха се противоречиви становища. Едно е ясно – да се търсят форми за откриване на млади таланти и те да стават достояние на гражданството, да се работи тясно с училището и културните институции /галерията, музеите, библиотеките, читалищата и местната преса/.
Кметът Н.Ангелов изслуша с търпение и любопитство всички въпроси, мнения и предложения. С гордост заяви, че Общината винаги е подкрепяла културните дейци, когато се предоставят добре обмислени проекти. Те ще получат и подходящо финансиране. За да се даде помещение на литературния клуб, той трябва да има официален статут, а що се отнася до рекламната дейност за града, тя се развива в правилна посока и е задоволителна. Ще бъдат поставени в най-скоро време 20 информационни табла. Скоро ще бъде готов стадионът, трите културни обекта – Мелницата, Текето и Крепостта; ще се правят нови улици.
След дългия, но полезен разговор, се наложи желанието за още такива срещи и кметът обеща бъдещо съдействие.
Литературният клуб живее свой организационен и творчески живот, макар за мнозина той да е непозната и неразбрана територия. Всички творци сме различни: по възраст, пол, занятие, образование, светоусещане и творчески опит. Но ни обединява любовта към литературата и изкуството, морето и родния край. Всеки творчески процес е различен. Изкуството е един по-съвършен и одухотворен израз на живота.
„Няма творчески живот и въобще творческо отношение към живота и изкуството, ако го няма непрекъснатото развитие или растеж, нова и нова преоценка на съграждането и асимилирано с критерия на вътрешния личен и външния колективен творчески опит.”/Иван Мешe-ков „Талантът като Прометеев дар”/
Стела ДАКОВА – СТОЯНОВА

Народната певица Добра Савова и нейният съпруг Димитър Тишев посрещнаха в дома си в с. Климентово гости от Литературния клуб “Йордан Кръчмаров” Балчик. Фото: Георги ЙОВЧЕВ
На 19 февруари представители на Литературния клуб „Йордан Кръчмаров” Балчик посетиха в дома им в с.Климентово народната певица Добра Савова /родена на 22 април 1932 г.в с.Коритен, обл.Добричка/и нейния съпруг Димитър Костадинов Тишев /роден в гр.Бърно, Чехия, но родът му е от с.Драганово, В.Търновско/. В „селото на знамената” – с.Климентово, те живеят от 13 години. Добра Савова ни посрещна, накипрена в народната си носия, радостно застанала до кроткия си спътник в живота, пред отличаващата се в селото слънчева и спретната къща.Възторжено ни посрещнаха и затвореното на топло куче и пет наперени кокошки – мила родна картина.
Загледах се във фотографиите на стената: на техните родители, на дъщеря им Росица, на внуците им Илина и Митко, на правнуците Радина, Виктор, Стела и Мина.
Поканиха ни на богата трапеза. Добра Савова изпя народни песни, които знае от майка си и баба си. Разказва много случки и гордо отбеляза, че е учила Валентина Терешкова /първата жена-космонавт/ да играе българско хоро.
Уж казахме, че само сръбваме и тръгваме, пък се застояхме.Опитахме магията на еликсира от черна и бяла липа, превърната в чудна емулсия от чичо Митковата ръка.
Скромно, но с достойнство, Добра Савова сподели, че скоро са излъчили 10 нейни клипа по TV „Скат”, както и за многобройните записи, срещи, концерти, фестивали и конкурси. В новия си репертоар вече е замислила да възпее вълшебното българско трудолюбие по време на Добруджанската жътва. С отговорност, самодисциплина и въображение тя постига едно съзидателно съхраняване на българския фолклор. А какво по-патриотично от това! В никоя нейна песен няма модерната дума „обработен фолклор”, всичко е изворно и лъчезарно чисто.
Народната мъдрост се лееше пред нас с песните: „На Станчо гости дойдоха”, „Аферим, бабо, машалла”, „Еничари ходят мамо”; душевната красота струеше от румънската песен за младата Аурика; величието ни покори от песента „Мать Русия”.
Песните на Добра Савова се знаят отдавна, дори в Бирмингам /Англия/, където пазят нейна дългосвиреща грамофонна плоча.
Всички, които бяхме на гости на народната добруджанска певица, останахме възхитени и удовлетворени от общуването с нея. С жената, която е събрала в себе си мъдростта на своето поколение и го е окъпала със сълзите на тъжните преживени мигове в безпощадния живот и радостта на съпреживяното щастие да имаш семейство и добри приятели.
Георги ЙОВЧЕВ