Среща на литературните творци с кмета на Общината

Николай Мирчев, председател на клуб “Йордан Кръчмаров” – Балчик, води срещата с кмета на Общината Николай Ангелов и секретаря на НЧ “Паисий Хилендарски” Балчик – Пламен Банчев. Фото: Албена ИВАНОВА

На 19 фе­в­ру­а­ри 2015 г. чле­но­ве­те на ли­те­ра­ту­рен клуб „Йор­дан Кръ­ч­ма­ров” гр.Бал­чик осъ­ще­с­т­ви­х­ме сре­ща – раз­го­вор с кме­та на Об­щи­на­та Ни­ко­лай Ан­ге­лов и се­к­ре­та­ря на НЧ”Х.Хи­лен­дар­с­ки 1870” Бал­чик Пла­мен Бан­чев, по ини­ци­а­ти­ва на Ни­ко­лай Мир­чев, ръ­ко­во­ди­тел на клу­ба, кой­то има же­ла­ние и ам­би­ция да из­ди­га  ав­то­ри­те­та на ме­с­т­ни­те ли­те­ра­тур­ни твор­ци – Ли­те­ра­тур­ни­ят клуб да про­дъл­жа­ва да бъ­де зна­чи­ма част от об­ще­с­т­ве­но-по­ли­ти­че­с­кия и кул­ту­рен жи­вот в Об­щи­на­та.

Пре­ди ра­зи­с­к­ва­не­то по по­с­та­ве­ни­те те­ми от­но­с­но ра­бо­та­та на ли­те­ра­тур­ния клуб и съ­в­ре­мен­но­то раз­ви­тие на град Бал­чик, с кра­тък по­е­ти­чен ре­ци­тал се от­бе­ля­за 142 г. от обе­с­ва­не­то на Ва­сил Ле­в­с­ки. Ед­но от сти­хо­т­во­ре­ни­я­та „Те­ф­тер­че­то на Ле­в­с­ки”, на­пи­са­но от по­е­та Да­мян Да­мя­нов, из­б­ра спо­лу­ч­ли­во да про­че­те Ро­си­ца Шал­те­ва.  Тя по­да­ри ко­пие на те­ф­тер­че­то на Ле­в­с­ки и по­же­ла на кме­та Н.Ан­ге­лов ни­ко­га да не за­б­ра­вя за­ве­ти­те на „Чо­ве­ка, из­пре­ва­рил с ня­кол­ко ве­ка вре­ме­то”.

Сте­ф­ка Кер­че­ва про­че­те сти­хо­т­во­ре­ние от до­б­ри­ч­ка­та по­е­те­са Пе­т­ран­ка Бо­ж­ко­ва, ко­я­то го­с­ту­ва на Ли­те­ра­тур­ния клуб през ми­на­ла­та го­ди­на. Раз­въл­ну­ван, Ан­гел То­до­ров ре­ци­ти­ра свое сти­хо­т­во­ре­ние, ко­е­то е на­пи­сал, ко­га­то е бил на 24 го­ди­ни.

Ли­те­ра­тур­ни­те твор­ци са ро­ж­ба на сво­е­то вре­ме. За вси­ч­ко оно­ва, ко­е­то ста­ва в об­ще­с­т­во­то, те не мо­гат да ос­та­нат ра­в­но­ду­ш­ни и без­раз­ли­ч­ни. Ре­а­ги­рат спон­тан­но, бур­но, емо­ци­о­нал­но и от­к­ро­ве­но. За­то­ва из­ми­на­ли­те два ча­са с кме­та не сти­г­на­ха да се об­съ­дят вси­ч­ки въ­п­ро­си, но въ­п­ре­ки вси­ч­ко, по най-гла­в­ния се по­лу­чи ин­те­ре­с­на ди­с­ку­сия: в стро­я­щия се Кул­тур­но-ин­фор­ма­ци­о­нен цен­тър в Бал­чик ще се на­ме­ри ли мя­с­то за Ли­те­ра­тур­ния клуб /Сте­ла Да­ко­ва/; мо­же ли да се пре­до­с­та­ви на клу­ба един ком­пю­тър/ла­п­топ за ну­ж­ди­те на ав­то­ри­те /Ро­сиц­ца Шал­те­ва/; ако ня­кой ис­ка да из­да­де кни­га за де­ца или въз­ра­с­т­ни и се ну­ж­дае от фи­нан­со­ви сре­д­с­т­ва от ОбА, ка­къв е пъ­тят за по­лу­ча­ва­не­то им /Све­т­ла­на Ива­но­ва/; ко­га­то тря­б­ва да се ин­фор­ми­ра об­ще­с­т­ве­но­ст­та в гра­да за пре­д­с­то­я­щи кул­тур­ни ме­ро­п­ри­я­тия, къ­де мо­же да се по­с­та­ви обя­ва? Ще има ли но­ви афи­шар­ки?/ Ен­чо Ди­ми­т­ров/; ка­к­ва е ро­ля­та на Об­щи­на­та за ре­к­ла­ми­ра­не на на­шия град, тъй ка­то се чу­в­с­т­ва пра­з­но­та в ин­фор­ма­ци­я­та за не­го /Би­с­т­ра Вел­че­ва/.

Пла­мен Бан­чев, се­к­ре­та­рят на чи­та­ли­ще­то, към ко­го­то се чи­с­ли Ли­те­ра­тур­ни­ят клуб,из­ка­за за­до­вол­с­т­во от съ­в­ме­с­т­на­та ра­бо­та, обе­ща и бъ­де­ща по­д­к­ре­па и фи­нан­си­ра­не при въз­мо­ж­ност, за из­да­ва­не на но­ва кни­га на клу­ба. Той пре­по­ръ­ча да се ра­бо­ти по­ве­че с мла­ди­те хо­ра, да се при­в­ли­чат мла­ди твор­ци, ко­е­то пре­ди­з­ви­ка спор да­ли ли­те­ра­тур­ни­ят клуб тря­б­ва да ги тър­си или то­ва е ра­бо­та на учи­те­ли­те – ли­те­ра­то­ри. ОДК е за при­мер при сти­му­ли­ра­не на ху­до­же­с­т­ве­но­то твор­че­с­т­во сред де­ца­та. Но те тря­б­ва да че­тат по­ве­че, да се за­по­з­на­ват с бъл­гар­с­ки твор­ци, да се пре­о­до­лее лу­ф­та на въз­ра­ст­та 15-19 го­ди­ни., ко­га­то по-го­ле­ми­те уче­ни­ци про­я­вя­ват ни­хи­ли­зъм.

По­лу­чи­ха се про­ти­во­ре­чи­ви ста­но­ви­ща. Ед­но е яс­но – да се тър­сят фор­ми за от­к­ри­ва­не на мла­ди та­лан­ти и те да ста­ват до­с­то­я­ние на гра­ж­дан­с­т­во­то, да се ра­бо­ти тя­с­но с учи­ли­ще­то и кул­тур­ни­те ин­с­ти­ту­ции /га­ле­ри­я­та, му­зе­и­те, би­б­ли­о­те­ки­те, чи­та­ли­ща­та и ме­с­т­на­та пре­са/.

Кме­тът Н.Ан­ге­лов из­с­лу­ша с тър­пе­ние и лю­бо­пи­т­с­т­во вси­ч­ки въ­п­ро­си, мне­ния и пре­д­ло­же­ния. С гор­дост за­я­ви, че Об­щи­на­та ви­на­ги е по­д­к­ре­пя­ла кул­тур­ни­те дей­ци, ко­га­то се пре­до­с­та­вят до­б­ре об­ми­с­ле­ни про­е­к­ти. Те ще по­лу­чат и по­д­хо­дя­що фи­нан­си­ра­не. За да се да­де по­ме­ще­ние на ли­те­ра­тур­ния клуб, той тря­б­ва да има офи­ци­а­лен ста­тут, а що се от­на­ся до ре­к­лам­на­та дей­ност за гра­да, тя се раз­ви­ва в пра­вил­на по­со­ка и е за­до­во­ли­тел­на. Ще бъ­дат по­с­та­ве­ни в най-ско­ро вре­ме 20 ин­фор­ма­ци­он­ни та­б­ла. Ско­ро ще бъ­де го­тов ста­ди­о­нът, три­те кул­тур­ни обе­к­та – Мел­ни­ца­та, Те­ке­то и Кре­по­ст­та; ще се пра­вят но­ви ули­ци.

След дъл­гия, но по­ле­зен раз­го­вор, се на­ло­жи же­ла­ни­е­то за още та­ки­ва сре­щи и кме­тът обе­ща бъ­де­що съ­дей­с­т­вие.

Ли­те­ра­тур­ни­ят клуб жи­вее свой ор­га­ни­за­ци­о­нен и твор­че­с­ки жи­вот, ма­кар за мно­зи­на той да е не­по­з­на­та и не­раз­б­ра­на те­ри­то­рия. Вси­ч­ки твор­ци сме раз­ли­ч­ни: по въз­раст, пол, за­ня­тие, об­ра­зо­ва­ние, све­то­у­се­ща­не и твор­че­с­ки опит. Но ни обе­ди­ня­ва лю­бо­в­та към ли­те­ра­ту­ра­та и из­ку­с­т­во­то, мо­ре­то и ро­д­ния край. Все­ки твор­че­с­ки про­цес е раз­ли­чен. Из­ку­с­т­во­то е един по-съ­вър­шен и оду­хо­т­во­рен из­раз на жи­во­та.

„Ня­ма твор­че­с­ки жи­вот и въ­о­б­ще твор­че­с­ко от­но­ше­ние към жи­во­та и  из­ку­с­т­во­то, ако го ня­ма не­пре­къ­с­на­то­то раз­ви­тие или ра­с­теж, но­ва и но­ва пре­о­цен­ка на съ­г­ра­ж­да­не­то и аси­ми­ли­ра­но с кри­те­рия на въ­т­ре­ш­ния ли­чен и вън­ш­ния ко­ле­к­ти­вен твор­че­с­ки опит.”/Иван Мешe-ков „Та­лан­тът ка­то Про­ме­те­ев дар”/

Стела ДАКОВА – СТОЯНОВА

Народната певица Добра Савова и нейният съпруг Димитър Тишев посрещнаха в дома си в с. Климентово гости от Литературния клуб “Йордан Кръчмаров” Балчик. Фото: Георги ЙОВЧЕВ

На 19 фе­в­ру­а­ри пре­д­с­та­ви­те­ли на Ли­те­ра­тур­ния клуб „Йор­дан Кръ­ч­ма­ров” Бал­чик по­се­ти­ха в до­ма им в с.Кли­мен­то­во на­ро­д­на­та пе­ви­ца До­б­ра Са­во­ва /ро­де­на на 22 ап­рил 1932 г.в с.Ко­ри­тен, обл.До­б­ри­ч­ка/и не­й­ния съ­п­руг Ди­ми­тър Ко­с­та­ди­нов Ти­шев /ро­ден в гр.Бър­но, Че­хия, но ро­дът му е от с.Дра­га­но­во, В.Тър­но­в­с­ко/. В „се­ло­то на зна­ме­на­та” – с.Кли­мен­то­во, те жи­ве­ят от 13 го­ди­ни. До­б­ра Са­во­ва ни по­с­ре­щ­на, на­ки­п­ре­на в на­ро­д­на­та си но­сия, ра­до­с­т­но за­с­та­на­ла до кро­т­кия си спъ­т­ник в жи­во­та, пред от­ли­ча­ва­ща­та се в се­ло­то слън­че­ва и спре­т­на­та къ­ща.Въз­тор­же­но ни по­с­ре­щ­на­ха и за­т­во­ре­но­то на то­п­ло ку­че и пет на­пе­ре­ни ко­ко­ш­ки – ми­ла ро­д­на кар­ти­на.

За­г­ле­дах се във фо­то­г­ра­фи­и­те на сте­на­та: на те­х­ни­те ро­ди­те­ли, на дъ­ще­ря им Ро­си­ца, на вну­ци­те им Или­на и Ми­т­ко, на пра­в­ну­ци­те Ра­ди­на, Ви­к­тор, Сте­ла и Ми­на.

По­ка­ни­ха ни на бо­га­та тра­пе­за. До­б­ра Са­во­ва из­пя на­ро­д­ни пе­с­ни, ко­и­то знае от май­ка си и ба­ба си. Раз­ка­з­ва мно­го слу­ч­ки и гор­до от­бе­ля­за, че е учи­ла Ва­лен­ти­на Те­ре­ш­ко­ва /пър­ва­та же­на-ко­с­мо­навт/ да иг­рае бъл­гар­с­ко хо­ро.

Уж ка­за­х­ме, че са­мо сръ­б­ва­ме и тръ­г­ва­ме, пък се за­с­то­я­х­ме.Опи­та­х­ме ма­ги­я­та на ели­к­си­ра от чер­на и бя­ла ли­па, пре­вър­на­та в чу­д­на емул­сия от чи­чо Ми­т­ко­ва­та ръ­ка.

Скром­но, но с до­с­тойн­с­т­во, До­б­ра Са­во­ва спо­де­ли, че ско­ро са из­лъ­чи­ли 10 не­й­ни кли­па по TV „Скат”, ка­к­то и за мно­го­б­рой­ни­те за­пи­си, сре­щи, кон­цер­ти, фе­с­ти­ва­ли и кон­кур­си. В но­вия си ре­пер­то­ар ве­че е за­ми­с­ли­ла да въз­пее въл­ше­б­но­то бъл­гар­с­ко тру­до­лю­бие по вре­ме на До­б­ру­джан­с­ка­та жъ­т­ва. С от­го­вор­ност, са­мо­ди­с­ци­п­ли­на и въ­о­б­ра­же­ние тя по­с­ти­га ед­но съ­зи­да­тел­но съ­х­ра­ня­ва­не на бъл­гар­с­кия фол­к­лор. А ка­к­во по-па­т­ри­о­ти­ч­но от то­ва! В ни­коя не­й­на пе­сен ня­ма мо­дер­на­та ду­ма „об­ра­бо­тен фол­к­лор”, вси­ч­ко е из­вор­но и лъ­че­зар­но чи­с­то.

На­ро­д­на­та мъ­д­рост се ле­е­ше пред нас с пе­с­ни­те: „На Стан­чо го­с­ти до­й­до­ха”, „Афе­рим, ба­бо, ма­шал­ла”, „Ени­ча­ри хо­дят ма­мо”; ду­ше­в­на­та кра­со­та стру­е­ше от ру­мън­с­ка­та пе­сен за мла­да­та Ау­ри­ка; ве­ли­чи­е­то ни по­ко­ри от пе­сен­та „Мать Ру­сия”.

Пе­с­ни­те на До­б­ра Са­во­ва се зна­ят от­да­в­на, до­ри в Бир­мин­гам /Ан­г­лия/, къ­де­то па­зят не­й­на дъл­го­с­ви­ре­ща гра­мо­фон­на пло­ча.

Вси­ч­ки, ко­и­то бя­х­ме на го­с­ти на на­ро­д­на­та до­б­ру­джан­с­ка пе­ви­ца, ос­та­на­х­ме въз­хи­те­ни и удо­в­ле­т­во­ре­ни от об­щу­ва­не­то с нея. С же­на­та, ко­я­то е съ­б­ра­ла в се­бе си мъ­д­ро­ст­та на сво­е­то по­ко­ле­ние и го е окъ­па­ла със съл­зи­те на тъ­ж­ни­те пре­жи­ве­ни ми­го­ве в без­по­ща­д­ния жи­вот  и ра­до­ст­та на съ­п­ре­жи­вя­но­то ща­с­тие да имаш се­мей­с­т­во и до­б­ри при­я­те­ли.

Георги ЙОВЧЕВ  

Среща на литературния клуб “Йордан Кръчмаров” с поетесата Ники Комедвенска на 29 април 2014 г.