Пре­ди по­ве­че от три го­ди­ни, по вре­ме на пре­ди­з­бор­на­та кам­па­ния, ед­ни го­с­по­да хо­ди­ха по съ­б­ра­ни­я­та на ПП ГЕРБ и ни обе­ща­ва­ха вяр­ност до гроб. Вяр­ност, че ще за­щи­та­ват ин­те­ре­си­те ни, ка­к­во­то и да се слу­чи през це­лия 4-го­ди­шен ман­дат.
То бя­ха кле­т­ви, то бя­ха за­к­ли­на­ния, то бя­ха обе­ща­ния, че и най-го­ле­ми­те пе­си­ми­с­ти да бя­х­ме, пак щя­х­ме да гла­су­ва­ме за тях. По вре­ме на тя­х­но­то уп­ра­в­ле­ние от не­бе­то – от не­би­ти­е­то щя­ха да по­те­кат ре­ки от па­ри, ре­ки от мед и ма­с­ло.
Из­б­ра­х­ме ги и ка­к­во из­ле­зе от те­зи го­с­по­да – те­х­ни­те за­к­ли­на­ния и обе­ща­ния ста­на­ха ед­на го­ля­ма лъ­жа, а ние ос­та­на­х­ме с пръст в ус­та­та.
По вре­ме на пре­ди­з­бор­на­та бор­ба за На­ро­д­но съ­б­ра­ние и г-жа Ма­но­ло­ва пра­ве­ше па­ла­чин­ки­те за ли­с­ти­те. При ед­но от по­д­х­вър­ля­ни­я­та на ти­га­на, от дру­га­та стра­на из­с­ко­чи пар­ти­я­та „Бъл­га­рия без цен­зу­ра” во гла­ве с г-н Ни­ко­лай Ба­ре­ков.
И ка­к­во из­ле­зе? От не­го­ва­та ус­та взе­ха да те­кат ре­ки от па­ри, ре­ки от ма­с­ло, ре­ки от мед. На та­зи въ­ди­ца се хва­на­ха ня­кои от на­ши­те из­б­ра­ни­ци, от­ка­за­ха се от вси­ч­ки­те си обе­ща­ния към нас, с дру­ги ду­ми „Оти­вай­те да па­се­те, ба­ла­мур­ни­ци, та­ки­ва про­с­ти сте би­ли, из­б­ра­ли сте ни!”.
До тук – до­б­ре! За­що след ка­то ние сме ви из­б­ра­ли и се на­с­та­ни­х­те на об­щин­с­ка­та яс­ла с на­ши­те гла­со­ве, за­що не се от­ка­же­те от бла­ги­ни­те, ко­и­то по­лу­чи­х­те чрез нас, ре­до­ви­те из­би­ра­те­ли. Но тук има още не­що. За­що ръ­ко­во­д­с­т­во­то на ПП ГЕРБ не из­ле­зе по­не с ед­но оби­к­но­ве­но ста­но­ви­ще по то­зи въ­п­рос, за­що не се ди­с­тан­ци­ра от въ­п­ро­с­ни­те го­с­по­да? Или тук се по­в­та­рят при­ка­з­ки­те, ко­и­то вър­вят в об­ще­с­т­во­то: „А, бе , ос­та­ви ги на­ши­те по­ли­ти­ци, те вси­ч­ки в ед­но гър­не …”
Ува­жа­е­ми из­би­ра­те­ли, на­б­ли­жа­ват но­ви об­щин­с­ки из­бо­ри. Не­ка до­б­ре си по­ми­с­лим ка­к­ви съ­ве­т­ни­ци ще си из­бе­рем, за­що­то след из­бо­ра им да не се по­в­то­ри съ­ща­та ис­то­рия. Да не ста­не пак да се сме­ем ли, да пла­чем ли!
Тодор ДЖИЛЯНОВ