,,И рече им ангелът  ,,Ето благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ” / Лука 2:10-12/

В края на вся­ка го­ди­на от­бе­ля­з­ва­ме ед­но съ­би­тие от све­ще­на­та ис­то­рия, ко­е­то ни из­пъл­ва с изо­бил­на све­т­ли­на и ра­дост-то­ва е Ра­ж­да­не­то по плът  на на­шия  Го­с­под Ии­сус Хри­с­тос. Въ­п­лъ­ще­ни­е­то на Бо­жия Син е из­раз на не­из­ме­ри­ма­та Бо­жия лю­бов към нас и на­ча­ло на на­ше­то спа­се­ние, за­що­то свър­з­ва чо­ве­ка с Тво­ре­ца. За­що­то вси­ч­ки, ко­и­то вяр­ват в Ии­сус Хри­с­тос и жи­ве­ят спо­ред Не­го­во­то Еван­ге­лие в ос­но­ва­на­та от Не­го Цър­к­ва се при­об­ща­ват с Не­го  и ста­ват при­ча­с­т­ни на Бо­жи­я­та при­ро­да чрез тайн­с­т­во­то на Све­то­то При­ча­с­тие.
Бла­га­та вест за Ра­ж­да­не­то на Спа­си­те­ля ни вдъ­х­но­вя­ва за нов жи­вот.

Тя ни да­ва но­ви си­ли с уве­ре­ни­е­то, че не сме са­ми, че не сме за­б­ра­ве­ни, из­го­не­ни или изо­с­та­ве­ни, а че Бог тол­ко­ва ни оби­к­на, че от­да­де Един­с­т­ве­ния Си Син, да ста­не ка­то един от нас, та все­ки, кой­то по­вяр­ва в Не­го, да не по­ги­не, но да жи­вее ве­ч­но (Йо­ан 3:16). От­но­во си при­по­м­ня­ме  би­б­лей­с­ко­то по­ве­с­т­во­ва­ние за чу­д­на­та Ро­ж­де­с­т­вен­с­ка нощ, за ан­гел­с­ко­то сла­во­с­ло­вие, за зве­з­да­та на не­бе­са­та, за Ви­т­ле­ем­с­ка­та пе­ще­ра, за яс­ли­те, за па­с­ти­ри­те, за то­п­лия дъх на жи­во­т­ни­те, сгря­ва­ли Бо­гом­ла­де­не­ца Хри­с­тос, ка­к­то  и за мъ­д­ре­ци­те, ко­и­то тър­сят Ро­ди­лия се Ии­сус!
Кра­со­та и мир ни но­си въ­п­лъ­ти­ли­ят се Го­с­под и Не­го­ви­ят Ро­ж­ден ден!
От­на­ся ли се то­ва , оба­че, за нас? Ка­к­во сле­д­ва да на­п­ра­вим, за да по­с­ре­щ­нем ка­к­то по­до­ба­ва ид­ва­не­то Му? Ка­к­во да сто­рим, та Ро­ди­ли­ят се Бо­гом­ла­де­нец да до­й­де и в на­шия дом, да ста­не част от на­шия жи­вот, за да Го има­ме ка­то при­я­тел? Оби­к­но­ве­но по Ко­ле­да пра­з­ну­ва­ме, хо­дим на го­с­ти, гле­да­ме те­ле­ви­зия, звъ­ним на при­я­те­ли, пи­шем че­с­ти­т­ки. И, ако чу­в­с­т­ва­ме ня­ка­к­во не­у­до­в­ле­т­во­ре­ние на то­зи ден, то е, за­що­то ми­с­лим по­ве­че за се­бе си, как да си уго­дим, как да за­дър­жим по-дъл­го удо­вол­с­т­ви­е­то си. За Го­с­по­да Ии­су­са, за бе­д­ни­те, бол­ни­те, са­мо­т­ни и изо­с­та­ве­ни ха­ра  ка­то че ли не се се­ща­ме. Пра­з­ну­ва­ме Ро­ж­де­ния ден без Ро­ж­де­ни­ка.. За­то­ва не­ка по­ка­ним  Ро­ди­лия се Бо­гом­ла­де­нец в на­шия дом и вза­и­мо­о­т­но­ше­ния, за­що­то са­мо Той мо­же да ни да­де ис­тин­с­ка­та Ко­ле­да и са­мо Не­го­во­то при­съ­с­т­вие в сър­ца­та ни мо­же да ни до­не­се ис­тин­с­ко­то ща­с­тие, мир, ра­дост, то­п­ло­та и си­гур­ност.
На Ро­ж­де­с­т­во Хри­с­то­во вси­ч­ки из­ка­з­ва­ме раз­ли­ч­ни бла­го­по­же­ла­ния към сво­и­те бли­з­ки,при­я­те­ли и по­з­на­ти. Ще из­пи­т­ва­ме ли ра­дост в то­зи ден  или не -то­ва е зна­ка, кой­то ни по­ка­з­ва ка­к­во е на­ше­то от­но­ше­ние към Ро­ди­лия се Бо­гом­ла­де­нец. Ако ние сме се ос­во­бо­ди­ли от вси­ч­ко оно­ва, ко­е­то ни раз­де­ля от Не­го-гре­хо­ве­те ни, то пра­з­ни­ка на­и­с­ти­на ще ни но­си ис­тин­с­ка на­де­ж­да и ра­дост. Ка­к­то за­т­вор­ни­ка, по­лу­чил сво­бо­да след дъ­лъг и мъ­чи­те­лен пре­с­той в за­т­во­ра из­пи­т­ва не­из­ра­зи­ма ра­дост, та­ка и вси­ч­ки вяр­ва­щи в Спа­си­те­ля из­пи­т­ват ду­хо­в­на се ра­дост от  Не­го­во­то Ро­ж­де­с­т­во, за­що­то чрез Не­го са по­лу­чи­ли ис­тин­с­ка сво­бо­да от лъ­жа­та и гре­хо­в­ни­те си при­с­т­ра­с­тия. Ако не из­пи­т­ва­ме та­ка­ва ра­дост, то не­ка се за­ми­с­лим –не сме ли и ние в тъм­ни­на и не сме ли об­вър­за­ни от гре­хо­в­ни  ве­ри­ги на со­б­с­т­ве­но­то ни ду­хо­в­но съ­с­то­я­ние?…
В Ро­ж­де­с­т­вен­с­ка­та нощ си спом­ня­ме и пе­сен­та на ан­гел­с­ко­то войн­с­т­во: “Сла­ва във ви­си­ни­те Бо­гу, и на зе­мя­та мир, ме­ж­ду чо­ве­ци­те бла­го­во­ле­ние!” /Лу­ка. 2:14/. Жи­ве­ем в ду­хо­в­на и ма­те­ри­ал­на кри­за,  по­с­та­ве­ни са на из­пи­та­ние ис­кон­ни хри­с­ти­ян­с­ки цен­но­с­ти и по­д­мя­на­та им оз­на­ча­ва за­гу­б­ва­не на пра­во­с­ла­в­на­та ни иден­ти­ч­ност. Жи­ве­ем в не­си­гур­ност за ут­ре­ш­ния ден. За­то­ва  се­га осо­бе­но мно­го се ну­ж­да­ем Хри­с­тос да се ро­ди в сър­ца­та ни,  да се обър­нем към Ро­ди­лия се Бо­гом­ла­де­нец и да въз­да­дем сла­ва за Не­го­ва­та жер­т­ва и ми­лост към нас, да бъ­дем ве­с­ти­те­ли и сви­де­те­ли на Ис­ти­на­та, на Не­го­во­то спа­си­тел­но Еван­ге­лие, на ми­ра и лю­бо­в­та, за да има и бла­га во­ля ме­ж­ду нас чо­ве­ци­те. Амин!

Честито Рождество Христово!

протойерей
Георги Петков