Мирослав Марчев, набор 1954 г., стана хазяин на Виталий Дрозда, като му пре-достави гостоприемно цялата си къща в с. Гурково, в която живее сам. Фото: БТ

След сър­фи­ра­не ця­ла нощ из сай­то­ве­те на вой­на­та, след об­на­де­ж­да­ва­не, че ще се на­п­ра­вят про­ме­ни в за­ко­но­да­тел­с­т­во­то, та бъл­га­ри­те в Ук­рай­на да мо­гат да се при­бе­рат в Бъл­га­рия, из­ве­д­нъж че­та в про­фи­ла на моя бивш уче­ник в Бал­чик Ивай­ло Джи­ля­нов, че ще ча­кат ра­но су­т­рин­та във Вар­на, за­е­д­но с пре­д­с­та­ви­те­ли на Асо­ци­а­ци­я­та на бъл­га­ри­те по све­та  Вар­на,  при­с­ти­га­не­то на 31-го­ди­ш­ния Ви­та­лий Дро­з­да, бе­жа­нец от вой­на­та, кой­то е с бъл­гар­с­ки ко­ре­ни. Той ре­ша­ва бър­зо да из­бя­га за Бъл­га­рия. Но пъ­тят ни­как не е лек. И не е по­со­чен от пъ­т­ни­те кар­ти на Google. Две де­но­но­щия се лу­та, знае са­мо ру­с­ки език, умо­ря­ва се да се стра­ху­ва, осо­бе­но ка­то си спом­ня 4-ме­се­ч­ния си син Ро­дик, мла­да­та си съ­п­ру­га и оня бе­зу­мен лист хар­тия – по­ви­к­ва­тел­на за уча­с­тие във вой­на­та в Из­то­ч­на Ук­рай­на.

Със съ­дей­с­т­ви­е­то на Асо­ци­а­ци­я­та на бъл­га­ри­те по све­та той на­ме­ри убе­жи­ще в се­ло Гур­ко­во, об­щи­на Бал­чик, ро­д­но­то мя­с­то на Ивай­ло Джи­ля­нов, кой­то раз­ви­ва ак­ти­в­на па­т­ри­о­ти­ч­на дей­ност във В.Тър­но­во, в Уни­вер­си­те­т­с­кия ру­с­ки клуб.

От с.Гур­ко­во  пре­д­на­та се­д­ми­ца кме­тът То­дор Ге­ор­ги­ев из­п­ра­ти от­к­ри­то пи­с­мо до вси­ч­ки бъл­га­ри в Ук­рай­на с по­ка­на да бъ­дат „До­б­ре до­ш­ли” в с.Гур­ко­во. Ви­та­лий ми­с­ли да при­бе­ре се­мей­с­т­во­то си тук, в Бъл­га­рия, ко­е­то е на­ме­ре­ние и на дру­ги ка­то не­го. За съ­жа­ле­ние, той не знае до­б­ре бъл­гар­с­ки, но го раз­би­ра. Се­га, с ха­зя­и­на си Ми­ро­с­лав Мар­чев, ще мо­же да го­во­ри на­дъл­го и ши­ро­ко и да вър­не мно­го бъл­гар­с­ки ду­ми в ле­к­си­ка­та си. Той има въз­мо­ж­но­с­ти и да си ку­пи къ­щи­ч­ка в Гур­ко­во, и да ра­бо­ти мно­го про­фе­сии  стро­и­тел, шо­фьор кат.”С” и др.

Но раз­го­во­рът се връ­ща от­но­во и от­но­во към вой­на­та, към стрел­ба­та по мир­ни­те хо­ри­ца, ко­и­то не са въ­о­ръ­же­ни; към за­ро­ве­ни­те тру­по­ве на жи­ви хо­ра. А то­ва ста­ва в За­по­ро­жие, 850 000-град, с го­ля­мо бъл­гар­с­ко на­се­ле­ние. Тук се на­ми­ра гро­бът на хан Ас­па­рух и в цен­тъ­ра на гра­да има па­ме­т­на пло­ча, при от­к­ри­ва­не­то на ко­я­то ли­ч­но е бил Ма­к­сим Стра­хи­лов от Асо­ци­а­ци­я­та на бъл­га­ри­те по све­та, спом­ни си при за­по­з­нан­с­т­во­то ни бъл­гар­с­ки­ят ак­ти­вист.

Два­ма при­я­те­ли на Ви­та­лий ве­че са уби­ти. Ви­та­лий не ис­ка да уби­ва . Не ис­ка да уби­ва сла­вя­ни и за­то­ва не е взел по­ви­к­ва­тел­на­та:

„Ко­ре­ни­те ми са от­тук. Ле­ля ми жи­вее във Ве­ли­ко Тър­но­во. За­по­ч­на­ха да при­зо­ва­ват за бра­то­у­бий­с­т­во. За­по­ч­на­ха да мо­би­ли­зи­рат и да за­с­та­вят да се уби­ват сла­вя­ни. Об­с­та­но­в­ка­та е на­пре­г­на­та. Стре­лят, ка­к­то стре­ля­ха в Де­бал­це­во, та­ка стре­лят и в До­нецк и в За­по­ро­жие”.

Ивай­ло Джи­ля­нов ка­з­ва, че съ­се­ля­ни­те му и той са го­то­ви да при­е­мат съ­на­ро­д­ни­ци­те си от Ук­рай­на и ще им оси­гу­рят до­мо­ве. Ми­с­ли, че то­ва е дълг на все­ки бъл­га­рин.

На 23 фе­в­ру­а­ри кме­тът на с.Гур­ко­во То­дор Ге­ор­ги­ев с хо­ра от Асо­ци­а­ци­я­та ще по­е­ме те­ж­ка­та про­це­ду­ра за уза­ко­ня­ва­не пре­с­тоя на Ви­та­лий Дро­з­да в Бъл­га­рия. Да­но да сре­щ­нат по пъ­тя си не­об­хо­ди­мо­то раз­би­ра­не.

Маруся КОСТОВА

Сним­ка на из­про­во­дяк. Ви­та­лий – да си по­чи­ва след из­мо­ри­тел­но пъ­ту­ва­не от две де­но­но­щия към Бъл­га­рия; кме­тът То­дор Ге­ор­ги­ев – пре­д­ло­жи още къ­щи за на­ши бе­жан­ци – “Се­ло­то има ну­ж­да от бъл­га­ри”; Ивай­ло Джи­ля­нов от Гур­ко­во, да се вър­не към па­т­ри­о­ти­ч­на­та си дей­ност във В.Тър­но­во; Ма­к­сим Стра­хи­лов и ко­ле­ги­те му – да про­дъл­жат да по­с­ре­щат и уре­ж­дат на­ши бъл­га­ри, бя­га­щи от вой­на­та в Ук­рай­на; Ми­ро­с­лав Мар­чев – ха­зя­и­нът, кой­то за­по­ч­на да се вър­ти ра­до­с­т­но, съ­що ка­то сво­е­то двор­но ку­че, око­ло Ви­та­лий, за да му уго­ди и да се спри­я­те­лят, ко­е­то ста­на, мо­га уве­ре­но да ка­жа – ве­д­на­га. Фото: Маруся Костова