Балетът “Шехерезада” одухотворява и прави хората по-добри

Feb 19th, 2015 | От | Category: ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНА, ИЗКУСТВО

13

Отличиха се солистите Мартин Чикалов и Илияна Славова.

Фото: М.КОСТОВА

На 11 фе­в­ру­а­ри 2015 г. ста­на­х­ме сви­де­те­ли на пре­к­ра­с­ния спе­к­та­къл на Дър­жа­в­на опе­ра Вар­на „Ше­хе­ре­за­да” и из­ку­с­т­во­то на ба­ле­ти­с­ти­те, пре­вър­на­ли ори­ги­нал­ния за­ми­съл на хо­ре­о­г­ра­ф­ка­та Бо­ря­на Се­ча­но­ва в дей­с­т­ви­тел­ност. Бо­ря­на Се­ча­но­ва е въз­пи­та­ни­ч­ка на НУ­ТИ в Со­фия и при­ма­ба­ле­ри­на в Со­фий­с­ка­та опе­ра в на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни на ми­на­лия век; ди­п­ло­ми­ран ба­ле­тен ре­жи­сьор в Мо­с­к­ва; ди­ре­к­тор на ба­лет „Ара­беск”; ав­тор и хо­ре­о­г­раф на над 40 ба­ле­т­ни и те­а­т­рал­ни спе­к­та­к­ли в Со­фия, Вар­на, Ру­се, Ста­ра За­го­ра и др; уни­вер­си­те­т­с­ки пре­по­да­ва­тел в Со­фия, Бла­го­е­в­г­рад и Се­ул; член на жу­ри­то на Ме­ж­ду­на­ро­д­ния ба­ле­тен кон­курс във Вар­на; с мно­го на­г­ра­ди за съ­в­ре­мен­на хо­ре­о­г­ра­фия.

С „Ше­хе­ра­за­да” ба­ле­т­ни­те тан­цьо­ри ни пре­не­со­ха във въл­ше­б­ния свят на „Хи­ля­да и ед­на нощ” и въл­ну­ва­ща­та му­зи­ка на Ни­ко­лай Рим­с­ки Кор­са­ков. В ара­б­с­ка­та при­ка­з­ка, да си при­по­м­ним, цар Ша­х­ра­ир раз­би­ра за из­не­вя­ра­та на лю­би­ма­та си пър­ва же­на и в оз­ло­б­ле­ни­е­то си ре­ша­ва да от­мъ­с­ти на вси­ч­ки лу­ка­ви и из­мам­ни же­ни. Пла­нът му е да се же­ни все­ки ден за кра­си­ва мла­да же­на, а на сле­д­ва­ща­та су­т­рин да я уби­ва, за да не бъ­де на­кър­не­на мъ­ж­ка­та му гор­дост от не­й­на­та бъ­де­ща из­мя­на. Но кол­ко глу­пав е мъ­жът в яро­ст­та си. Ше­хе­ре­за­да – дъ­ще­ря­та на най-при­б­ли­же­ния му ве­зир, го ка­ра да слу­ша вся­ка ве­чер не­й­ни­те омай­ни при­ка­з­ки и та­ка хи­ля­да и ед­на нощ тя се раз­ми­на­ва на ко­съм от смърт­та. До­ри ода­ли­с­ки­те из­пъл­ня­ват с не­при­к­рит ужас цар­с­ки­те за­по­ве­ди, оча­к­вай­ки из­б­ли­ка на вла­де­тел­с­кия гняв и ом­ра­за­та му към же­ни­те. На­к­рая, ка­к­то във вси­ч­ки при­ка­з­ки, на­д­де­ля­ва лю­бо­в­та. Ше­хе­ра­за­да ус­пя­ва да пре­об­ра­зи Ша­х­ра­ир, той се влю­б­ва в нея и два­ма­та за­жи­вя­ват ща­с­т­ли­во.

В ли­б­ре­то­то на Бо­ря­на Се­ча­но­ва ис­то­ри­я­та из­г­ле­ж­да мал­ко по-раз­ли­ч­на. Ге­ро­и­ня­та е съ­в­ре­мен­на мла­да же­на, ко­я­то на­пу­с­ка до­ма си, за­що­то ис­ка да из­бя­га от си­во­то еже­д­не­вие и да по­тър­си но­ви при­к­лю­че­ния, с на­де­ж­да­та да сре­щ­не ис­тин­с­ка­та лю­бов. В стран­с­т­ва­ни­я­та си тя по­па­да в град-за­т­вор, с бо­гат и мно­го­лю­ден ори­ен­тал­с­ки па­зар, с кра­си­ви пло­ща­ди и в двор­ци, пре­жи­вя­ва ка­к­ви ли не при­к­лю­че­ния, но на­в­ся­къ­де я пре­с­ле­д­ва об­ра­зът на съ­п­ру­га й Ша­х­ри­яр. Осъ­з­на­вай­ки на­к­рая, че не­й­но­то ща­с­тие е у до­ма, тя се връ­ща при Ша­х­ри­яр и при ис­тин­с­ка­та лю­бов.

Ми­с­ля, че Бо­ря­на Се­ча­но­ва е по­л­з­ва­ла пре­во­да на „Ше­хе­ре­за­да” от ара­би­с­та Ки­ряк Цо­нев, чий­то га­га­у­з­ки род е от с. Не­й­ко­во и с. Бъл­га­ре­во. Са­ми­ят той   е спо­де­лял в на­шия ве­с­т­ник, че по­ве­че от де­се­ти­ле­тие е ра­бо­тил вър­ху то­зи ше­дьо­вър на ара­б­с­ко­то на­ро­д­но твор­че­с­т­во. Спо­ред не­го, ети­мо­ло­ги­че­с­ки ду­ма­та „Ше­хе­ре­за­да” (Ша­х­ра­зад, шахр зад, от ара­б­с­ки) оз­на­ча­ва „ме­се­цът ста­на дъ­лъг”, т.е. удо­вол­с­т­ви­е­то на мъ­жа от при­съ­с­т­ви­е­то на та­зи же­на е дъл­го­в­ре­мен­но.

Бо­ря­на Се­ча­но­ва всъ­щ­ност пра­ви един ус­пе­шен съ­в­ре­ме­нен ва­ри­ант на то­ва, ко­е­то зри­те­лят ви­на­ги ис­ка да ви­ди – ща­с­т­ли­вия при­ка­зен край, в кой­то до­б­ро­то по­бе­ж­да­ва зло­то. Со­ли­с­т­ка­та Ев­ге­ния Мин­ко­ва тан­цу­ва изя­щ­но ро­ман­ти­ч­но­то Па де дьо с Ру­мен Сте­фа­нов – при­съ­с­т­ви­е­то на два­ма­та до­ми­ни­ра в це­лия спе­к­та­къл. Впе­ча­т­ля­ват още Или­я­на Сла­во­ва с тан­цу­вал­на­та си те­х­ни­ка и Ден­ко Сто­я­нов с не­го­ва­та ми­с­те­ри­о­з­но-ар­ти­с­ти­ч­на ин­тер­п­ре­та­ция на об­ра­за на Ду­ха от Въл­ше­б­на­та лам­па. С ек­с­п­ре­си­в­ния си танц Мар­тин Чи­ка­лов е убе­ди­те­лен ка­то Син­д­бад Мо­ре­п­ла­ва­те­ля.

Сце­на­та ста­ва аре­на на кра­си­ви ско­ко­ве и бо­е­ве, до­пъл­ни­тел­но съ­че­та­ни с пан­то­ми­ма. Дви­же­ни­я­та на тя­ло­то хар­мо­ни­рат с изя­щ­на­та пла­с­ти­ка на ръ­це­те в ори­ен­тал­с­ки стил, ка­то мо­дер­на­та тан­цу­вал­на те­х­ни­ка се пре­п­ли­та с ет­но­з­ву­че­не­то на Buddha Bar. Емо­ци­о­нал­но въз­дей­с­т­ват и че­ти­ри­те ба­ле­ри­ни, об­ле­че­ни в раз­ко­ш­ни ара­б­с­ки оде­ж­ди. Оче­ви­д­но ре­к­ви­зи­тът на Вар­нен­с­ка­та опе­ра е бо­гат. Ори­ги­нал­ни­те и в съ­що­то вре­ме сем­п­ли де­ко­ри на Бо­рис Стой­нов, ка­к­то и ди­зай­нер­с­ки­те ко­с­тю­ми на Цве­тан­ка Пе­т­ко­ва Стой­но­ва за­с­лу­жа­ват без­ре­зер­в­но въз­хи­ще­ние.

На 17 март 2015 г. ще се на­вър­ши ед­на го­ди­на от пре­ми­е­ра­та на „Ше­хе­ре­за­да”. Ин­те­ре­сът към ба­ле­т­на­та по­с­та­но­в­ка със си­гур­ност ня­ма да сти­х­не бър­зо, за­що­то тя се ба­зи­ра, ка­к­то ве­че ста­на ду­ма, на връ­з­ка­та с ве­ч­ни­те „При­ка­з­ки на Ше­хе­ре­за­да”: „Ала­дин и Въл­ше­б­на­та лам­па”,” Сле­пе­цът, въ­жа­рят и ха­ли­фът”; „Ри­ба­рят и стра­ш­ния дух”; „Ну­ра­дин и брат му Шам­за­дин”; „Въл­ше­б­ни­ят кон”; „Син­бад Мо­ре­п­ла­ва­те­лят”; „Абу-Кир и Абу-Сир”; „Али Ба­ба и че­ти­ри­де­сет­те раз­бой­ни­ка; „Ма­руф обу­ща­рят” и др.

Ако още не сте гле­да­ли ба­ле­т­на­та „Ше­хе­ре­за­да”, про­с­то сле­де­те афи­ша. До края на фе­в­ру­а­ри мо­же да ви­ди­те още два ба­ле­т­ни спе­к­та­къ­ла – „Ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка­та” от П. И. Чай­ко­в­с­ки на 17 фе­в­ру­а­ри от 18 ч. и на 19 фе­в­ру­а­ри, съ­що от 18 ч., опе­ра­та-ба­лет „Carmen Dance” от Жорж Би­зе две по­с­та­но­в­ки на з. а. на Ру­сия и гла­вен ба­ле­т­май­с­тъ­ор на Дър­жа­в­на опе­ра Вар­на Сер­гей Бо­б­ров.

Ис­кам да за­вър­ша с ду­ми­те на Ки­ряк Цо­нев: „Хи­ля­да и ед­на нощ” в не­й­ния ав­тен­ти­чен вид не е при­ка­з­ка. Тя е кни­га за въз­ра­с­т­ни, за хо­ра, тър­се­щи мъ­д­рост или из­гу­би­ли мъ­д­рост, тър­се­щи об­ле­к­че­ние от еже­д­не­ви­е­то, но и го­то­ви да то­ва­рят вър­ху раз­съ­дъ­ка си но­ви ми­с­ли и раз­съ­ж­де­ния за жи­во­та. Съ­з­да­де­на пре­ди ве­ко­ве, “Хи­ля­да и ед­на нощ” е кни­га и за съ­в­ре­мен­но­ст­та с не­й­ни­те про­ти­во­ре­чия, мъ­д­ри, сме­ш­ни, ум­ни и глу­па­ви ге­рои от вси­ч­ки сло­е­ве на об­ще­с­т­во­то от вла­с­ти­ма­щи­те до най-глу­па­ви­те мъ­д­ре­ци. Тя по­ка­з­ва, че мъ­тил­ка­та на об­ще­с­т­во­то ви­на­ги из­п­лу­ва от­го­ре, че тя се ви­ж­да, но мал­ци­на са го­то­ви да по­е­мат ри­с­ка да я пре­чи­с­тят. Чрез при­ка­з­ка­та оне­зи не­из­ве­с­т­ни раз­ка­з­ва­чи край бе­ду­ин­с­кия огън са тър­си­ли ис­ти­на­та за се­бе си и за хо­ра­та око­ло се­бе си. Ис­ти­на­та, ко­я­то не се вли­яе от еже­д­не­ви­е­то и ску­ч­ния бит, ко­я­то раз­да­ва без жа­лост се­бе си, за да ста­нат хо­ра­та по-мъ­д­ри и по-до­б­ри.”

Маруся КОСТОВА

14

Пленителни в изпълненията си бяха солистите Евгения Минкова, Румен Стефанов и Денко Стоянов.                          

Фото: М. КОСТОВА

15

Една година след премиерата на “Шехерезада”, балетът продължава да събира публика и почитатели. Худ. ръководител е Екатерина Чешмедиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослава Кареева, муз. оформление Румен Димитров, пом. режисьор Сирма Панева.                              

Фото: М.КОСТОВА

Коментарите са затворени.