Със спомените назад във времето
Feb 11th, 2015 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ДРУГИ, ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНАНай-напред, позволете ми, да изразя моите най-искрени чувства на уважение и благодарност за вниманието, с което съм удостоен да взема участие в това добре подготвено тържество.
Гледам Ви и с вълнение се радвам, че сме тук да се порадваме заедно с невероятното чувство на гордост и признание, че сме добружданци и живеем в Добруджа. Това е тя – територията на добрата земя, блага и богата на изток, където слънцето изгрява от земята, равнината, от морето, което издигайки се бавно на хоризонта с омайващия си оранжево-златист блясък, придава по-голяма тържественост на утрото, възхвалявано от невероятната песен на чучулигите. Според една от легендите „Добрата земя и хората с добра душа” се сливат в една дума и образуват думата Добруджа”. Доколко това е вярно като истина, не зная. Нека го оставим на историците, да го доказват или отричат. Но истината е само една, че освен с хляба насъщний, Добруджа ни радва и с красотата на своя невероятен простор. Тя изгражда по-особен тип хора, с богата душевност и вродено трудолюбие.
Балчик, белият град, кацнал като чайка на черноморското крайбрежие, добре се развива, расте и хубавее, но не старее. Това все още дразни северната ни съседка, защото не са забравили 1386 година, когато след смъртта на Иванко – наследникът на Добротич, Добруджа става жертва на тогавашния влашки войвода Мирча (1386-1418 г.), което все още дава повод Румъния да претендира за Добруджа като нейна територия. Мисля, че 27 години не им стигнаха да си поиграят с терора над българското население от Южна Добруджа.
Непосредствено след юли, 1913 г. румънската кралица Мария и крал Карл тръгват на обиколка из наскоро придобитата територия. Кралицата е очарована от красотите в Балчик. Богатата пясъчна ивица, благоприятният климат и екзотичната растителност на местността още по-силно я впечатляват и тогава тя решава да построи резиденция със запазване на всичко автентично в района.
Тази година се навършват 75 години от възвръщането на Южна Добруджа съм Отечество България. Това е важен повод за отбелязване на това събитие в Балчик и Добрич, като един драматично изживян исторически факт.
В Балчик е приятно да се живее, особено през лятото, когато природата ти предлага най-благоприятното време за работа, отдих, развлечение и туризъм.
На 10 юни 1954 г. започна първият ми работен ден като счетоводител в отдел „Снабдяване” в Стройрайон „Дой кокош” – гр. Балчик. Тогава се строеше киното в центъра на града с обектов ръководител арх. Георги Андонов. Други личности, с които се запознах и работих по това време, бяха Вихър Анастасов – строителен работник, един изключителен образ, Димитър Коларов – строителен техник, Сашо Димитров – заместник-главен счетоводител, Иван Симеонов – снабдяване, Елена Коларова – машинописка, Донков – директор. По-късно по здравословни причини ми стана близък д-р Златко Петков – рентгенолог, на когото съм безкрайно благодарен затова, че съм днес още жив.
Когато бях в Строително-монтажния комбинат, работех със строителните кадри от Стройгрупа Балчик с ръководител Динко Михайлов, инж. Д. Радев – заместник-генерален директор, Кольо Нейчев, Цветан Врачовски – строителни техници. С този екип строители построихме първите два едропанелни блока в Квартала за строителните инженерни кадри, две почивни бази по Черноморието на СП „Комунални услуги” и БКС, водоема за водозахранването на вилната зона „Овчаровски плаж” и почивната база на завод „Свилоза” – Свищов.
Написал съм три книги като трилогия за Добруджа. Сътрудничех и на двата вестника – „Балчик” и „Балчишки телеграф”. С всички кадри от общината и обществеността на град Балчик, с които съм имал допирни точки, оставам с уважение към тяхното високо ниво на културно обслужване.
Нека всичко онова, което съградихме и остава зад гърба ни, бъде нашата гордост, за да изживеем доброто и най-хубавото до последната спирка на живота !
Иван РАДЕВ