Най-на­пред, по­з­во­ле­те ми, да из­ра­зя мо­и­те най-ис­к­ре­ни чу­в­с­т­ва на ува­же­ние и бла­го­дар­ност за вни­ма­ни­е­то, с ко­е­то съм удо­с­то­ен да взе­ма уча­с­тие в то­ва до­б­ре по­д­го­т­ве­но тър­же­с­т­во.

Гле­дам Ви и с въл­не­ние се ра­д­вам, че сме тук да се по­ра­д­ва­ме за­е­д­но с не­ве­ро­я­т­но­то чу­в­с­т­во на гор­дост и при­з­на­ние, че сме до­б­ру­ж­дан­ци и жи­ве­ем в До­б­ру­джа. То­ва е тя – те­ри­то­ри­я­та на до­б­ра­та зе­мя, бла­га и бо­га­та на из­ток, къ­де­то слън­це­то из­г­ря­ва от зе­мя­та, ра­в­ни­на­та, от мо­ре­то, ко­е­то из­ди­гай­ки се ба­в­но на хо­ри­зон­та с омай­ва­щия си оран­же­во-зла­тист бля­сък, при­да­ва по-го­ля­ма тър­же­с­т­ве­ност на ут­ро­то, въз­х­ва­ля­ва­но от не­ве­ро­я­т­на­та пе­сен на чу­чу­ли­ги­те. Спо­ред ед­на от ле­ген­ди­те „До­б­ра­та зе­мя и хо­ра­та с до­б­ра ду­ша” се сли­ват в ед­на ду­ма и об­ра­зу­ват ду­ма­та До­б­ру­джа”. До­кол­ко то­ва е вяр­но ка­то ис­ти­на, не зная. Не­ка го ос­та­вим на ис­то­ри­ци­те, да го до­ка­з­ват или от­ри­чат. Но ис­ти­на­та е са­мо ед­на, че ос­вен с хля­ба на­съ­щ­ний, До­б­ру­джа ни ра­д­ва и с кра­со­та­та на своя не­ве­ро­я­тен про­с­тор. Тя из­г­ра­ж­да по-осо­бен тип хо­ра, с бо­га­та ду­ше­в­ност и вро­де­но тру­до­лю­бие.

Бал­чик, бе­ли­ят град, ка­ц­нал ка­то чай­ка на чер­но­мор­с­ко­то край­б­ре­жие, до­б­ре се раз­ви­ва, ра­с­те и ху­ба­вее, но не ста­рее. То­ва все още дра­з­ни се­вер­на­та ни съ­се­д­ка, за­що­то не са за­б­ра­ви­ли 1386 го­ди­на, ко­га­то след смърт­та на Иван­ко – на­с­ле­д­ни­кът на До­б­ро­тич, До­б­ру­джа ста­ва жер­т­ва на то­га­ва­ш­ния вла­ш­ки вой­во­да Мир­ча (1386-1418 г.), ко­е­то все още да­ва по­вод Ру­мъ­ния да пре­тен­ди­ра за До­б­ру­джа ка­то не­й­на те­ри­то­рия. Ми­с­ля, че 27 го­ди­ни не им сти­г­на­ха да си по­и­г­ра­ят с те­ро­ра над бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние от Юж­на До­б­ру­джа.

Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след юли, 1913 г. ру­мън­с­ка­та кра­ли­ца Ма­рия и крал Карл тръ­г­ват на оби­кол­ка из на­с­ко­ро при­до­би­та­та те­ри­то­рия. Кра­ли­ца­та е оча­ро­ва­на от кра­со­ти­те в Бал­чик. Бо­га­та­та пя­съ­ч­на иви­ца, бла­го­п­ри­я­т­ни­ят кли­мат и ек­зо­ти­ч­на­та ра­с­ти­тел­ност на ме­с­т­но­ст­та още по-сил­но я впе­ча­т­ля­ват и то­га­ва тя ре­ша­ва да по­с­т­рои ре­зи­ден­ция със за­па­з­ва­не на вси­ч­ко ав­тен­ти­ч­но в ра­йо­на.

Та­зи го­ди­на се на­вър­ш­ват 75 го­ди­ни от въз­в­ръ­ща­не­то на Юж­на До­б­ру­джа съм Оте­че­с­т­во Бъл­га­рия. То­ва е ва­жен по­вод за от­бе­ля­з­ва­не на то­ва съ­би­тие в Бал­чик и До­б­рич, ка­то един дра­ма­ти­ч­но из­жи­вян ис­то­ри­че­с­ки факт.

В Бал­чик е при­я­т­но да се жи­вее, осо­бе­но през ля­то­то, ко­га­то при­ро­да­та ти пре­д­ла­га най-бла­го­п­ри­я­т­но­то вре­ме за ра­бо­та, от­дих, раз­в­ле­че­ние и ту­ри­зъм.

На 10 юни 1954 г. за­по­ч­на пър­ви­ят ми ра­бо­тен ден ка­то сче­то­во­ди­тел в от­дел „Сна­б­дя­ва­не” в Строй­ра­йон „Дой ко­кош” – гр. Бал­чик. То­га­ва се стро­е­ше ки­но­то в цен­тъ­ра на гра­да с обе­к­тов ръ­ко­во­ди­тел арх. Ге­ор­ги Ан­до­нов. Дру­ги ли­ч­но­с­ти, с ко­и­то се за­по­з­нах и ра­бо­тих по то­ва вре­ме, бя­ха Ви­хър Ана­с­та­сов – стро­и­те­лен ра­бо­т­ник, един из­к­лю­чи­те­лен об­раз, Ди­ми­тър Ко­ла­ров – стро­и­те­лен те­х­ник, Са­шо Ди­ми­т­ров – за­ме­с­т­ник-гла­вен сче­то­во­ди­тел, Иван Си­ме­о­нов – сна­б­дя­ва­не, Еле­на Ко­ла­ро­ва – ма­ши­но­пи­с­ка, До­н­ков – ди­ре­к­тор. По-къ­с­но по здра­во­с­ло­в­ни при­чи­ни ми ста­на бли­зък д-р Зла­т­ко Пе­т­ков – рен­т­ге­но­лог, на ко­го­то съм без­к­рай­но бла­го­да­рен за­то­ва, че съм днес още жив.

Ко­га­то бях в Стро­и­тел­но-мон­та­ж­ния ком­би­нат, ра­бо­тех със стро­и­тел­ни­те ка­д­ри от Строй­г­ру­па Бал­чик с ръ­ко­во­ди­тел Дин­ко Ми­хай­лов, инж. Д. Ра­дев – за­ме­с­т­ник-ге­не­ра­лен ди­ре­к­тор, Ко­льо Не­й­чев, Цве­тан Вра­чо­в­с­ки – стро­и­тел­ни те­х­ни­ци. С то­зи екип стро­и­те­ли по­с­т­ро­и­х­ме пър­ви­те два ед­ро­па­нел­ни бло­ка в Квар­та­ла за стро­и­тел­ни­те ин­же­нер­ни ка­д­ри, две по­чи­в­ни ба­зи по Чер­но­мо­ри­е­то на СП „Ко­му­нал­ни ус­лу­ги” и БКС, во­до­е­ма за во­до­за­х­ран­ва­не­то на вил­на­та зо­на „Ов­ча­ро­в­с­ки плаж” и по­чи­в­на­та ба­за на за­вод „Сви­ло­за” – Сви­щов.

На­пи­сал съм три кни­ги ка­то три­ло­гия за До­б­ру­джа. Съ­т­ру­д­ни­чех и на два­та ве­с­т­ни­ка – „Бал­чик” и „Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф”. С вси­ч­ки ка­д­ри от об­щи­на­та и об­ще­с­т­ве­но­ст­та на град Бал­чик, с ко­и­то съм имал до­пир­ни то­ч­ки, ос­та­вам с ува­же­ние към тя­х­но­то ви­со­ко ни­во на кул­тур­но об­с­лу­ж­ва­не.

Не­ка вси­ч­ко оно­ва, ко­е­то съ­г­ра­ди­х­ме и ос­та­ва зад гър­ба ни, бъ­де на­ша­та гор­дост, за да из­жи­ве­ем до­б­ро­то и най-ху­ба­во­то до по­с­ле­д­на­та спир­ка на жи­во­та !

Иван РАДЕВ