За това увери доц. д-р Галина Михова – завеждаща отдел селекция на зърнено-житни култури към Добруджанския земеделски институт  Генерал Тошево

Към мо­мен­та ня­ма опа­се­ния за про­б­ле­ми при зър­не­но-жи­т­ни­те кул­ту­ри, за­я­ви пред жур­на­ли­с­ти доц. д-р Га­ли­на Ми­хо­ва – за­ве­ж­да­ща от­дел се­ле­к­ция на зър­не­но-жи­т­ни кул­ту­ри към До­б­ру­джан­с­кия зе­ме­дел­с­ки ин­с­ти­тут  Ге­не­рал То­ше­во.  Тя по­со­чи, че, въ­п­ре­ки че в края на де­кем­в­ри има­ше из­ве­с­т­ни ко­ле­ба­ния на тем­пе­ра­ту­ри­те, при сор­то­ве­те на ин­с­ти­ту­та ня­ма из­м­ръ­з­ва­не. „Ис­кам да по­д­чер­тая, че вси­ч­ки те са мно­го до­б­ре ада­п­ти­ра­ни към ус­ло­ви­я­та на Бъл­га­рия, към ми­к­ро­к­ли­ма­ти­ч­ни­те ус­ло­вия, ко­и­то се обу­с­ла­вят в стра­на­та и са с мно­го ви­со­ко ни­во на ус­той­чи­вост на вси­ч­ки стре­со­ви фа­к­то­ри  ка­к­то на студ, та­ка и на су­ша. Ми­с­ля, че има съ­в­сем ре­ал­на въз­мо­ж­ност да пре­зи­му­ват ус­пе­ш­но, за­що­то по­не в ре­ги­о­на на До­б­рич по­се­ви­те бя­ха за­се­ти сра­в­ни­тел­но на­в­ре­ме“, ка­за тя. По­се­ви­те са ус­пе­ли да на­в­ля­зат във фа­за „бра­те­не“, да се за­ка­лят, ко­е­то е ед­на се­ри­о­з­на пре­д­по­с­та­в­ка и за ус­пе­ш­но пре­зи­му­ва­не. Тем­пе­ра­ту­ри­те до­с­ти­г­на­ха до ми­нус 16 гра­ду­са, но, въ­п­ре­ки то­ва не оча­к­ва­ме про­б­лем, тъй ка­то сор­то­ве­те, по­не съ­з­да­де­ни­те в ре­ги­о­нал­ни­те зве­на на ССА, спо­кой­но мо­гат да пре­жи­ве­ят та­ка­ва стре­со­ва тем­пе­ра­ту­ра, ка­за доц. Ми­хо­ва. И по­д­чер­та, че ня­ма про­б­лем и при ече­ми­ка, кой­то е кул­ту­ра с мал­ко по-ни­с­ко ни­во на сту­до­у­с­той­чи­вост, въ­п­ре­ки че той умее да ком­пен­си­ра. По­се­ви­те по­не в ре­ги­о­на на До­б­ру­джа са в мно­го до­б­ро съ­с­то­я­ние и не оча­к­ва­ме про­б­ле­ми, за­я­ви се­ле­к­ци­о­не­рът.На зър­но­п­ро­и­з­во­ди­те­ли­те тя пре­по­ръ­ч­ва при бла­го­п­ри­я­т­ни ус­ло­вия не­пре­мен­но да об­с­ле­д­ват за на­па­де­ние от по­л­с­ки ми­ш­ки, ко­е­то се ока­за мно­го се­ри­о­зен про­б­лем та­зи го­ди­на, за­що­то мно­го от про­ле­т­ни­те пре­д­ше­с­т­ве­ни­ци не бя­ха при­б­ра­ни на­в­ре­ме, ко­е­то бла­го­п­ри­я­т­с­т­ва­ше раз­ви­ти­е­то на по­пу­ла­ци­я­та на по­ле­в­ка­та. Та­ка че, же­ла­тел­но е да се об­с­ле­д­ват по­се­ви­те и да се взе­мат кон­к­ре­т­ни мер­ки. Кри­ти­ч­ни­ят мо­мент е око­ло две ко­ло­нии на де­кар.   „Ка­то ця­ло су­ма­та от ва­ле­жи­те в по­с­ле­д­ни­те дни не е мно­го по-раз­ли­ч­на от сре­д­ни­те мно­го­го­ди­ш­ни дан­ни за ре­ги­о­на. Вяр­но, че за 24 ча­са се из­си­па­ха 60 ли­т­ра на кв. м и по­ч­ва­та е до­с­ти­г­на­ла ни­во­то на ед­на пъл­на по­л­с­ка вла­го­ем­ност и мал­ко тру­д­но по­пи­ва те­зи дъ­ж­до­ве, но, не бих ка­за­ла, че има­ме уда­ве­ни по­ле­та. По­не към мо­мен­та. То­ва ще мо­жем да ви­дим след ня­кол­ко се­д­ми­ци, но не оча­к­вам се­ри­о­з­ни про­б­ле­ми. На ме­с­та, къ­де­то во­да­та се съ­би­ра не­ми­ну­е­мо ще по­с­т­ра­дат по­се­ви, но про­цен­тът е не­з­на­чи­те­лен, по­не към мо­мен­та“, ка­за доц. Ми­хо­ва. Тя при­по­м­ни, че ос­но­в­на за­да­ча на от­де­ла е се­ле­к­ция на но­ви сор­то­ве пше­ни­ца, три­ти­ка­ле, ече­мик и твър­да пше­ни­ца. Се­ле­к­ци­я­та на на­шия ин­с­ти­тут е с най-го­лям дял от за­се­ти­те пло­щи в Бъл­га­рия. Пре­об­ла­да­ва­щи­те сор­то­ве, ко­и­то се се­ят в Бъл­га­рия са имен­но се­ле­к­ция на ин­с­ти­ту­та. Към мо­мен­та, на се­ме­п­ро­и­з­во­д­ни­те по­ле­та са за­се­ти 15 сор­та пше­ни­ца, ко­и­то та­зи го­ди­на ще се пре­д­ла­гат на зър­но­п­ро­и­з­во­ди­те­ли­те, а в на­чал­на схе­ма на зър­но­п­ро­и­з­во­д­с­т­во има 50 сор­та зър­не­но-жи­т­ни кул­ту­ри.        

НДТ