На 20 яну­а­ри 2015 г. в Ма­ке­дон­с­кия дом във Вар­на, по слу­чай не­го­ва­та 130-го­ди­ш­ни­на,  се съ­с­тоя сре­ща на пи­са­те­ли­те Ен­чо Ди­ми­т­ров от Бал­чик и Ге­ор­ги Ба­ла­ба­нов от Г.То­ше­во. Тя за­по­ч­на със сло­во на Ни­ко­лай Пла­гов, ко­ор­ди­на­тор на бе­са­ра­б­с­ки­те бъл­га­ри-из­сел­ни­ци в Се­ве­ро­и­з­то­ч­на Бъл­га­рия, зам.-пре­д­се­да­тел на Ис­то­ри­че­с­ко­то дру­же­с­т­во „Та­ра­к­лия” и ор­га­ни­за­тор на кул­тур­ни ме­ро­п­ри­я­тия, с цел со­ли­да­ри­зи­ра­не­то на бъл­га­ри­те по све­та, ува­же­ние и съ­п­ри­ча­с­т­ност. Съ­в­ме­с­т­но с Ге­на­ди Ге­на­ди­ев, пре­д­се­да­тел на Ма­ке­дон­с­ко­то дру­же­с­т­во към Ма­ке­дон­с­кия дом на кул­ту­ра­та –Вар­на и Ма­г­да­ле­на Пе­т­ро­ва – пре­д­се­да­тел на ЕО­ОД „Бъл­гар­с­ка ше­ви­ца” – До­б­рич, Ни­ко­лай Пла­гов е от­п­ра­вил пер­со­нал­ни по­ка­ни за при­съ­с­т­вие на сре­ща­та и за­ла­та бе пъл­на с по­чи­та­те­ли на ли­те­ра­ту­ра­та, до­ш­ли да чу­ят как из­ку­с­т­во­то обе­ди­ня­ва иде­и­те на хо­ра­та за тя­х­но­то до­б­ро съ­в­ме­с­т­но съ­ще­с­т­ву­ва­не.

„Не­ка се из­пъл­ним с лю­бов към бли­ж­ния и вза­им­но да си по­да­ва­ме ръ­це” – при­зо­ва още в на­ча­ло­то Н.Пла­гов. Вси­ч­ки си го по­ми­с­ли­ха то­ва, ко­га­то слу­ша­ха ци­ти­ра­ни­те от ав­то­ра Ге­ор­ги Ба­ла­ба­нов раз­ка­зи от кни­га­та „Мъл­ча­ли­ви хо­ри­зон­ти”, из­ля­з­ла от пе­чат в Ма­ке­до­ния, в края на ми­на­ла­та го­ди­на. Ен­чо Ди­ми­т­ров съ­що из­да­ва две кни­ги през 2014 г. Те че­с­то се сре­щат с чи­та­те­ли, със съ­г­ра­ж­да­ни, с хо­ра, ко­и­то вни­к­ват в тя­х­но­то твор­че­с­т­во. Бях сви­де­тел как бя­ха въз­при­е­ти те­х­ни­те раз­ка­зи по вре­ме на сре­ща с вар­нен­ци в Арт са­ло­на на БНР през де­кем­в­ри. Оча­ро­ва­ха вси­ч­ки със своя мек ак­цент и та­лант. Два­ма­та са из­ра­с­на­ли в До­б­ру­джа и ре­до­ве­те от те­х­ни­те кни­ги но­сят лъх на по­ле, на жи­та, на пти­чи пе­с­ни, на сво­бо­да. Ка­то Че­хов те тър­сят из­во­ра на чо­ве­ш­ка­та ду­ша, ко­я­то ни­кой не знае къ­де е, но вси­ч­ки зна­ят как бо­ли. Ка­то Йо­в­ков сле­д­ват до­б­ру­джан­с­кия огън в сър­ца­та на ра­бо­т­ли­ви­те сто­па­ни, вер­ни до гроб на зе­мя­та си, и в мир­но, и във во­ен­но вре­ме.

Ге­ор­ги Ба­ла­ба­нов има пре­во­ди на кни­ги­те си в Мол­до­ва, Ук­рай­на, Ма­ке­до­ния, Ба­ш­ки­рия. На 1 но­ем­в­ри 2014 г. в Чи­ка­го из­ли­за ал­ма­нах с твор­би на све­то­в­но из­ве­с­т­ни пи­са­те­ли, сред ко­и­то е и Г.Ба­ла­ба­нов с раз­ка­за „Гре­ш­ни па­ри”. Пи­са­те­лят пле­ня­ва сър­ца­та на чи­та­те­ли­те си и с то­ва, че не че­те про­из­ве­де­ни­я­та си, а ги ци­ти­ра на­и­зуст.

Ен­чо Ди­ми­т­ров е скро­мен и не па­ра­ди­ра с име­то „пи­са­тел”, с ко­е­то още не е сви­к­нал. Той е ре­чо­вит, умее да об­щу­ва с хо­ра­та. То­ва е ка­че­с­т­во, ко­е­то не вси­ч­ки имат. Днес хо­ра­та го­во­рят мно­го и ед­но­в­ре­мен­но, ся­каш са бол­ни от ло­го­рея. Не се из­с­лу­ш­ват и не се вслу­ш­ват в ка­за­но­то. Ен­чо Ди­ми­т­ров за­то­ва пи­ше, за да раз­бе­рат ин­ди­ви­ду­ал­но не­го­ва­та ми­съл хо­ра­та. Да я усе­тят и про­дъл­жат. И та­ка, аз са­ма, бих ка­за­ла, ле­тях с не­го­ви­те ду­ми в до­б­ру­джан­с­кия про­с­тор, над Бе­лия град на Чер­но мо­ре, ви­со­ко сти­г­нах до ме­ч­ти­те си и ги до­ко­с­нах.

То­ва е въз­мо­ж­но са­мо, ко­га­то чо­век е скло­нен да вяр­ва в си­ла­та на до­б­ро­то, ко­е­то мо­же да сто­ри за сее си и за дру­ги­те.

След ка­то Г. Ба­ла­ба­нов и Е. Ди­ми­т­ров пре­д­с­та­ви­ха ли­ч­но на­пи­са­но­то от тях, ли­те­ра­тур­на­та сре­ща про­дъл­жи с кон­церт от на­ро­д­на му­зи­ка. По­не­со­ха се над Вар­на ма­ке­дон­с­ки на­ро­д­ни пе­с­ни, из­пъл­не­ни от сме­сен хор и ор­ке­с­тър на Ма­ке­дон­с­кия дом на кул­ту­ра­та. Ви­хър­ни бя­ха тан­ци­те на Ми­ха­е­ла Ива­но­ва /До­б­рич/ и Ата­нас Мо­нов /Бал­чик/, со­ли­с­ти от Тан­цов съ­с­тав „Зла­т­на До­б­ру­джа”, но­си­те­ли на три зла­т­ни ме­да­ла от ме­ж­ду­на­ро­д­ни фе­с­ти­ва­ли. Те бя­ха по­с­ве­те­ни на вси­ч­ки вар­нен­ци, до­ш­ли на сре­ща­та, на Г.Ге­на­ди­ев, На Н.Пла­гов, на два­ма­та пи­са­те­ли Г.Ба­ла­ба­нов и Е.Ди­ми­т­ров и на гла­в­ния спон­сор на то­ва кул­тур­но ме­ро­п­ри­я­тие – Ма­г­да­ле­на Пе­т­ро­ва, ко­я­то по­да­ри на Ма­ке­дон­с­кия дом из­ра­бо­те­на от не­й­на­та фир­ма на­ро­д­на но­сия – тра­ди­ци­он­но кра­си­ва  и с вло­жен в нея ин­ди­ви­ду­а­лен ен­ту­си­а­зъм за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на на­ци­о­нал­на­та бъл­гар­с­ка ше­ви­ца.

Два­ма­та пи­са­те­ли ще про­дъл­жат сво­и­те сре­щи с чи­та­те­ли. В най-ско­ро вре­ме ще бъ­дат в Ав­рен, по по­ка­на на зам.-кме­та и кме­та на то­ва ем­б­ле­ма­ти­ч­но вар­нен­с­ко се­ло.

Маруся КОСТОВА