Багатурски колан откриха археолози край “Славнатаканара” вс. Батово
Feb 1st, 2015 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАС поредната важна находка в археологическия сезон могат да се похвалят от Регионалния исторически музей в Добрич. Само преди месец при разкопките в местността “Славната канара” археолозите успяха да изпреварят иманярите, откривайки гърне, пълно с ранновизантийски бронзови монети. Преди дни на бял свят се появи и следващия значим артефакт, с който ще бъде обогатен фондът от ценности на добричкия музей. При разкопаването на средновековно наземно жилище – колиба главният уредник в отдел “Археология” на РИМ – Добрич Добри Добрев се натъква на бронзови апликации от старобългарски колан. Във времената на Първото българско царство мъжкия колан освен украшение е имал ролята и на знак, сочещ сана и положението в обществото на притежателя му. Най-често богато апликирани колани са носили воините, по тях се е разбирало какъв е рангът им. За 4 дни Добри Добрев открива 16 фрагмента от колана. Находката е все още непълна, защото не е разкопано цялото жилище и не може със сигурност да се твърди какво е било положението на собственика на колана, живял преди около 1100 години. Откритите елементи са два типа – представляват стилизирани растителни мотиви – трилистник, вграден в лотос. В подкрепа на тази хипотеза е и факта, че в самата Славна канара през Средновековието са обособени скални манастири, където монаси-отшелници са битували в общение с Бога. Крепостните стени сигурно са издигнати, за да пазят святото място от набезите на варварски племена, които са кръстосвали Добруджа в периода на късната античност или ранното Средновековие – епоха, известна като Великото преселение на народите. Именно недалеч от базиликата бе намерено и гърнето с 2002 монети, което вероятно е било дарохранителница, предначначена за събиране на волните пожертвования от миряните за храма. След създаването на българската държава край бреговете на Дунав, крепостта в гората на Батовската долина е добила и военно-охранителни функции. В подкрепа на твърдението, че тук е имало воински контингенти е и една находка от разкопки, извършвани преди повече от три десетилетия. Именно в крепостта “Славната канара” тогава е открита отлично запазена българска сабя от времето на Първото българско царство. Тя също е датирана в 9-ти – 10 ти век, както и новооткритият колан. След налагането на християнството като официална религия, местността възвръща значението си на духовно средище. Не е изключено тук да е имало и манастирски комплекс, предполагат археолозите. Крепостта е разположена сред гъстата гора започваща недалеч от морския бряг – в Батовската долина и стигаща до равнината на платото. Археологическият обект отстои на няколко километра от добричкото село Дебрене. До Славната канара се стига трудно – по черни пътища с високопроходими автомобили и по горска пътека, която води в подножието на някогашната твърдина. Тя е слабо известна за историческата наука. За съществуването й няма никакви податки в изворите, не е известно как се е наричала в миналото. Описана е за пръв път от основателя на българската археология Карел Шкорпил в началото на 20-ти век. Разкопки са правени в края на 80-те години на миналия век от доц. Сергей Торбатов. Отдалечеността и труднодостъпния терен са спомогнали крепостните стени да се съхранят на височина до 2-3 м. на някои места. За разлика от много други старини, камъните на тази крепост не са били вложени в строежи на къщи и огради в околните села. Но съществуването й не е останало скрито за иманярите. Търсачите на съкровища знаят наизуст носещите се сред местното население митове за хайдушкото имане на Вълчан войвода или пък за скритите пари от турските хазни, които прославения добруджански хайдутин Пею Буюклията е обирал, причаквайки керваните в горите на Батовската долина. Тези легенди привличат като магнит иманярите, за които отдалечеността и трудният достъп са предимство. Необезпокоявани в продължение на десетилетия нелегалните копачи са издълбали десетки дупки, някои с внушителна дълбочина – до 10 метра. Иманярите са копали не само в меката почва, взривявали са дори самата скала. Археолозите не могат да се начудят колко наивен трябва да си, за да дълбаеш в монолитен камък, където няма как да бъде открито друго освен скалист материал. Край жилището, в чиито останки за повече от 11 века е престоял багатурския колан например има четири иманярски изкопа и не е изключено копачите да са се натъкнали и на част от апликациите, а със сигурност са потрошили керамиката и са съсипали евентуални археологически хоризонти, които могат да хвърлят светлина върху неизвестните, които учените тепърва предстои да разгадават. Древните строители на крепостта са използвали отлично даденостите на релефа. Той е спомогнал да се обособи ров с дълбочина около 15 м. – един от най-дълбоките сред известните досега в България, при това отлично запазен. Недалеч от крепостта е разположена и една от най-старите чешми в Добруджа. Наблизо се провежда и ежегодния фолклорен събор “Песни и танци от слънчева Добруджа”. Разкопките в местността “Славната канара” са финансирани с 20 000 лв. от Община Добричка. Амбицията ни е следващата година да се улесни достъпа с два подхода – от Прилеп за туристите от Албена и от Дебрене, за идващите от Добрич и Варна. Ще разработим проект, с който мястото да се социализира и да се превърне в туристическа атракция ,обяви Костадин Костадинов. Той съобщи, че за следващата година от Община Добричка са обещали да увеличат финансирането за разкопки на 30 000 лв. Предвижда се реставрация на крепостните стени и на базиликата. Това би трябвало да стане в следващите 2-3 години. Това място има какво да покаже не само на добруджанци, а и на всички българи, както и на чуждестранните туристи, които са изкушени от историята,убеден е Костадин Костадинов. Нашата работа е да го популяризираме и да го превърнем в привлекателно за посещения, каза в заключение директорът на добричкия музей.