С по­ре­д­на­та ва­ж­на на­хо­д­ка в ар­хе­о­ло­ги­че­с­кия се­зон мо­гат да се по­х­ва­лят  от Ре­ги­о­нал­ния ис­то­ри­че­с­ки му­зей в До­б­рич. Са­мо пре­ди ме­сец при раз­ко­п­ки­те в ме­с­т­но­ст­та “Сла­в­на­та ка­на­ра” ар­хе­о­ло­зи­те ус­пя­ха да из­пре­ва­рят има­ня­ри­те, от­к­ри­вай­ки гър­не, пъл­но с ран­но­ви­зан­тий­с­ки брон­зо­ви мо­не­ти. Пре­ди дни на бял свят се по­я­ви и сле­д­ва­щия зна­чим ар­те­факт, с кой­то ще бъ­де обо­га­тен фон­дът от цен­но­с­ти на до­б­ри­ч­кия му­зей. При раз­ко­па­ва­не­то на сре­д­но­ве­ко­в­но на­зем­но жи­ли­ще – ко­ли­ба гла­в­ни­ят уре­д­ник в от­дел “Ар­хе­о­ло­гия” на РИМ – До­б­рич До­б­ри До­б­рев се на­тъ­к­ва на брон­зо­ви ап­ли­ка­ции от ста­ро­бъл­гар­с­ки ко­лан. Във вре­ме­на­та на Пър­во­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во мъ­ж­кия ко­лан ос­вен ук­ра­ше­ние е имал ро­ля­та и на знак, со­чещ са­на и по­ло­же­ни­е­то в об­ще­с­т­во­то на при­те­жа­те­ля му. Най-че­с­то бо­га­то ап­ли­ки­ра­ни ко­ла­ни са но­си­ли во­и­ни­те, по тях се е раз­би­ра­ло ка­къв е ран­гът им. За 4 дни До­б­ри До­б­рев от­к­ри­ва 16 фра­г­мен­та от ко­ла­на. На­хо­д­ка­та е все още не­пъл­на, за­що­то не е раз­ко­па­но ця­ло­то жи­ли­ще и не мо­же със си­гур­ност да се твър­ди ка­к­во е би­ло по­ло­же­ни­е­то на со­б­с­т­ве­ни­ка на ко­ла­на, жи­вял пре­ди око­ло 1100 го­ди­ни. От­к­ри­ти­те еле­мен­ти са два ти­па – пре­д­с­та­в­ля­ват сти­ли­зи­ра­ни ра­с­ти­тел­ни мо­ти­ви – три­ли­с­т­ник, вгра­ден в ло­тос. В по­д­к­ре­па на та­зи хи­по­те­за е и фа­к­та, че в са­ма­та Сла­в­на ка­на­ра през Сре­д­но­ве­ко­ви­е­то са обо­со­бе­ни скал­ни ма­на­с­ти­ри, къ­де­то мо­на­си-от­шел­ни­ци са би­ту­ва­ли в об­ще­ние с Бо­га. Кре­по­с­т­ни­те сте­ни си­гур­но са из­ди­г­на­ти, за да па­зят свя­то­то мя­с­то от на­бе­зи­те на вар­вар­с­ки пле­ме­на, ко­и­то са кръ­с­то­с­ва­ли До­б­ру­джа в пе­ри­о­да на къ­с­на­та ан­ти­ч­ност или ран­но­то Сре­д­но­ве­ко­вие – епо­ха, из­ве­с­т­на ка­то Ве­ли­ко­то пре­се­ле­ние на на­ро­ди­те. Имен­но не­да­леч от ба­зи­ли­ка­та бе на­ме­ре­но и гър­не­то с 2002 мо­не­ти, ко­е­то ве­ро­я­т­но е би­ло да­ро­х­ра­ни­тел­ни­ца, пре­д­на­ч­на­че­на за съ­би­ра­не на вол­ни­те по­жер­т­во­ва­ния от ми­ря­ни­те за хра­ма. След съ­з­да­ва­не­то на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва край бре­го­ве­те на Ду­нав, кре­по­ст­та в го­ра­та на Ба­то­в­с­ка­та до­ли­на е до­би­ла и во­ен­но-ох­ра­ни­тел­ни фун­к­ции. В по­д­к­ре­па на твър­де­ни­е­то, че тук е има­ло во­ин­с­ки кон­тин­ген­ти е и ед­на на­хо­д­ка от раз­ко­п­ки, из­вър­ш­ва­ни пре­ди по­ве­че от три де­се­ти­ле­тия. Имен­но в кре­по­ст­та “Сла­в­на­та ка­на­ра” то­га­ва е от­к­ри­та от­ли­ч­но за­па­зе­на бъл­гар­с­ка са­бя от вре­ме­то на Пър­во­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во. Тя съ­що е да­ти­ра­на в 9-ти – 10 ти век, ка­к­то и но­во­о­т­к­ри­ти­ят ко­лан. След на­ла­га­не­то на хри­с­ти­ян­с­т­во­то ка­то офи­ци­ал­на ре­ли­гия, ме­с­т­но­ст­та въз­в­ръ­ща зна­че­ни­е­то си на ду­хо­в­но сре­ди­ще. Не е из­к­лю­че­но тук да е има­ло и ма­на­с­тир­с­ки ком­п­лекс, пре­д­по­ла­гат  ар­хе­о­ло­зи­те. Кре­по­ст­та е раз­по­ло­же­на сред гъ­с­та­та го­ра за­по­ч­ва­ща не­да­леч от мор­с­кия бряг – в Ба­то­в­с­ка­та до­ли­на и сти­га­ща до ра­в­ни­на­та на пла­то­то. Ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки­ят обект от­с­тои на ня­кол­ко ки­ло­ме­т­ра от до­б­ри­ч­ко­то се­ло Де­б­ре­не. До Сла­в­на­та ка­на­ра се сти­га тру­д­но – по чер­ни пъ­ти­ща с ви­со­ко­п­ро­хо­ди­ми ав­то­мо­би­ли и по гор­с­ка пъ­те­ка, ко­я­то во­ди в по­д­но­жи­е­то на ня­ко­га­ш­на­та твър­ди­на. Тя е сла­бо из­ве­с­т­на за ис­то­ри­че­с­ка­та на­у­ка. За съ­ще­с­т­ву­ва­не­то й ня­ма ни­ка­к­ви по­да­т­ки в из­во­ри­те, не е из­ве­с­т­но как се е на­ри­ча­ла в ми­на­ло­то. Опи­са­на е за пръв път от ос­но­ва­те­ля на бъл­гар­с­ка­та ар­хе­о­ло­гия Ка­рел Шкор­пил в на­ча­ло­то на 20-ти век. Раз­ко­п­ки са пра­ве­ни в края на 80-те го­ди­ни на ми­на­лия век от доц. Сер­гей Тор­ба­тов. От­да­ле­че­но­ст­та и тру­д­но­до­с­тъ­п­ния те­рен са спо­мо­г­на­ли кре­по­с­т­ни­те сте­ни да се съ­х­ра­нят на ви­со­чи­на до 2-3 м. на ня­кои ме­с­та. За раз­ли­ка от мно­го дру­ги ста­ри­ни, ка­мъ­ни­те на та­зи кре­пост не са би­ли вло­же­ни в стро­е­жи на къ­щи и ог­ра­ди в окол­ни­те се­ла.  Но съ­ще­с­т­ву­ва­не­то й не е ос­та­на­ло скри­то за има­ня­ри­те. Тър­са­чи­те на съ­к­ро­ви­ща зна­ят на­и­зуст но­се­щи­те се сред ме­с­т­но­то на­се­ле­ние ми­то­ве за хай­ду­ш­ко­то има­не на Въл­чан вой­во­да или пък за скри­ти­те па­ри от тур­с­ки­те ха­з­ни, ко­и­то про­с­ла­ве­ния до­б­ру­джан­с­ки хай­ду­тин Пею Бу­ю­к­ли­я­та е оби­рал, при­ча­к­вай­ки кер­ва­ни­те в го­ри­те на Ба­то­в­с­ка­та до­ли­на. Те­зи ле­ген­ди при­в­ли­чат ка­то ма­г­нит има­ня­ри­те, за ко­и­то от­да­ле­че­но­ст­та и тру­д­ни­ят до­с­тъп са пре­дим­с­т­во. Не­о­бе­з­по­ко­я­ва­ни в про­дъл­же­ние на де­се­ти­ле­тия не­ле­гал­ни­те ко­па­чи са из­дъл­ба­ли де­се­т­ки ду­п­ки, ня­кои с вну­ши­тел­на дъл­бо­чи­на – до 10 ме­т­ра. Има­ня­ри­те са ко­па­ли не са­мо в ме­ка­та по­ч­ва, взри­вя­ва­ли са до­ри са­ма­та ска­ла. Ар­хе­о­ло­зи­те не мо­гат да се на­чу­дят кол­ко на­и­вен тря­б­ва да си, за да дъл­ба­еш в мо­но­ли­тен ка­мък, къ­де­то ня­ма как да бъ­де от­к­ри­то дру­го ос­вен ска­лист ма­те­ри­ал. Край жи­ли­ще­то, в чи­и­то ос­тан­ки за по­ве­че от 11 ве­ка е пре­с­то­ял ба­га­тур­с­кия ко­лан на­при­мер има че­ти­ри има­няр­с­ки из­ко­па и не е из­к­лю­че­но ко­па­чи­те да са се на­тъ­к­на­ли и на част от ап­ли­ка­ци­и­те, а със си­гур­ност са по­т­ро­ши­ли ке­ра­ми­ка­та и са съ­си­па­ли евен­ту­ал­ни ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки хо­ри­зон­ти, ко­и­то мо­гат да хвър­лят све­т­ли­на вър­ху не­из­ве­с­т­ни­те, ко­и­то уче­ни­те те­пър­ва пре­д­с­тои да раз­га­да­ват. Дре­в­ни­те стро­и­те­ли на кре­по­ст­та са из­по­л­з­ва­ли от­ли­ч­но да­де­но­с­ти­те на ре­ле­фа. Той е спо­мо­г­нал да се обо­со­би ров с дъл­бо­чи­на око­ло 15 м. – един от най-дъл­бо­ки­те сред из­ве­с­т­ни­те до­се­га в Бъл­га­рия, при то­ва от­ли­ч­но за­па­зен. Не­да­леч от кре­по­ст­та е раз­по­ло­же­на и ед­на от най-ста­ри­те че­ш­ми в До­б­ру­джа. На­б­ли­зо се про­ве­ж­да и еже­го­д­ния фол­к­ло­рен съ­бор “Пе­с­ни и тан­ци от слън­че­ва До­б­ру­джа”. Раз­ко­п­ки­те в ме­с­т­но­ст­та “Сла­в­на­та ка­на­ра” са фи­нан­си­ра­ни с 20 000 лв. от Об­щи­на До­б­ри­ч­ка. Ам­би­ци­я­та ни е сле­д­ва­ща­та го­ди­на да се уле­с­ни до­с­тъ­па с два по­д­хо­да – от При­леп за ту­ри­с­ти­те от Ал­бе­на и от Де­б­ре­не, за ид­ва­щи­те от До­б­рич и Вар­на. Ще раз­ра­бо­тим про­ект, с кой­то мя­с­то­то да се со­ци­а­ли­зи­ра и да се пре­вър­не в ту­ри­с­ти­че­с­ка ат­ра­к­ция ,обя­ви Ко­с­та­дин Ко­с­та­ди­нов. Той съ­о­б­щи, че за сле­д­ва­ща­та го­ди­на от Об­щи­на До­б­ри­ч­ка са обе­ща­ли да уве­ли­чат фи­нан­си­ра­не­то за раз­ко­п­ки на 30 000 лв. Пре­д­ви­ж­да се ре­с­та­в­ра­ция на кре­по­с­т­ни­те сте­ни и на ба­зи­ли­ка­та. То­ва би тря­б­ва­ло да ста­не в сле­д­ва­щи­те 2-3 го­ди­ни. То­ва мя­с­то има ка­к­во да по­ка­же не са­мо на до­б­ру­джан­ци, а и на вси­ч­ки бъл­га­ри, ка­к­то и на чу­ж­де­с­т­ран­ни­те ту­ри­с­ти, ко­и­то са из­ку­ше­ни от ис­то­ри­я­та,убе­ден е Ко­с­та­дин Ко­с­та­ди­нов. На­ша­та ра­бо­та е да го по­пу­ля­ри­зи­ра­ме и да го пре­вър­нем в при­в­ле­ка­тел­но за по­се­ще­ния, ка­за в за­к­лю­че­ние ди­ре­к­то­рът на до­б­ри­ч­кия му­зей.