„Ня­ма ис­тин­с­ки жи­вот без из­ку­с­т­во” – твър­ди Ев­ри­пид. Ми­съл, ак­ту­ал­на не са­мо за вре­ме­то на дре­в­но­г­ръ­ц­кия по­ет и дра­ма­тург, но ва­ли­д­на за вси­ч­ки вре­ме­на и епо­хи.

Ин­те­ре­сът към из­ку­с­т­во­то от зо­ра­та на чо­ве­ш­ка­та ци­ви­ли­за­ция от­но­во съ­б­ра гру­па же­ни в сла­д­кар­ни­ца „Се­дем­те лу­ли” на 23 яну­а­ри от 14 ч. те бя­ха по­ка­не­ни от ен­ту­си­а­зи­ра­на­та ни съ­г­ра­ж­дан­ка Лю­д­ми­ла Пе­т­ро­ва. То­зи път тя въ­ве­де слу­ша­те­ли­те в све­та на Дре­в­ния Еги­пет, къ­де­то най-ран­ни­те про­я­ви на из­ку­с­т­во­то да­ти­рат от пре­ди 5 000 го­ди­ни.  Мно­го ув­ле­ка­тел­но, с бо­га­та фа­к­то­ло­гия, она­г­ле­де­на с де­се­т­ки фо­то­ко­пия, ръ­ч­ни ри­сун­ки и та­б­ли­ци, с же­ла­ни­е­то бо­га­ти­ят ма­те­ри­ал да бъ­де пре­д­с­та­вен по най-ин­те­ре­сен на­чин, Лю­д­ми­ла въ­ве­де ау­ди­то­ри­я­та от­но­во в чу­д­ния свят на Ни­л­с­ка­та до­ли­на, в Зе­мя­та на фа­ра­о­ни­те, къ­де­то кли­ма­тът, пло­до­ро­д­на­та зе­мя и тру­до­лю­би­е­то по­з­во­ли­ли на дре­в­ни­те еги­п­тя­ни да про­я­вят не­на­д­ми­на­то стро­и­тел­но и пла­с­ти­ч­но май­с­тор­с­т­во.

С не­при­к­ри­ва­но въз­хи­ще­ние бя­ха из­тъ­к­на­ти до­с­ти­же­ни­я­та на Еги­пе­т­с­ко­то из­ку­с­т­во, дао на све­та мо­ну­мен­тал­на­та ка­мен­на ар­хи­те­к­ту­ра, пре­к­ра­с­ни­те скул­п­тур­ни по­р­т­ре­ти и про­из­ве­де­ния на ху­до­же­с­т­ве­ни­те за­на­я­ти, от­ра­зи­ли про­ти­во­ре­чи­я­та в ро­бо­в­ла­дел­с­ко­то об­ще­с­т­во, но и чу­в­с­т­ва­та, ми­с­ли­те и ко­п­не­жи­те на дре­в­ния чо­век.

Обо­га­тен с мно­го илю­с­т­ра­ции и фо­то­си, раз­ка­зът за Еги­пе­т­с­ко­то из­ку­с­т­во раз­к­ри стро­и­тел­ния ге­ний на пре­въз­хо­д­ни­те ар­хи­те­к­ти и стро­и­те­ли, из­ди­г­на­ли гра­ма­д­ни­те пи­ра­ми­ди – Хе­о­п­со­ва­та пи­ра­ми­да /пре­к­ръ­с­те­на та­ка от гър­ци­те/, хи­ля­до­ле­тия е би­ла най-ви­со­ка­та сгра­да в све­та, съ­т­во­ре­на от чо­ве­ш­ка ръ­ка /пре­ди Ай­фе­ло­ва­та ку­ла, „Ем­па­йър Стейт Бийл­динг” и днес „Бурдж Ха­ли­фа” и Ара­б­с­ка­та ро­зо­ва ку­ла в Ду­бай.

Осо­бе­но въл­не­ние пре­ди­з­ви­ка­ха по­ка­за­ни­те скул­п­тур­ни ук­ра­си и пла­с­ти­ки от дър­во, сло­но­ва кост, гли­на или ка­мък. Дре­в­ни­ят еги­п­тя­нин, вяр­ващ в без­с­мър­ти­е­то на ду­ша­та, ко­я­то ще се вър­не в тя­ло­то на по­чи­на­лия, бал­са­ми­рал и въз­про­из­ве­ж­дал с по­р­т­ре­т­на при­ли­ка. Та­ка до нас са до­с­ти­г­на­ли ше­дьо­в­ри­те на Еги­пет от раз­ли­ч­ни­те му епо­хи – на­при­мер про­с­ла­ве­ни­те по­р­т­ре­ти на ца­ри­ца Не­фер­ти­ти от ге­ни­ал­ния Ту­т­мес.

Де­мон­с­т­ри­рай­ки с фо­то­си и ри­сун­ки ко­ло­сал­ни­те ка­мен­ни изо­б­ра­же­ния, Лю­д­ми­ла не про­пу­с­на да се въз­хи­ти и да по­ка­же скул­п­тур­ни­те фи­гур­ки, изо­б­ра­зя­ва­щи оби­к­но­ве­ния чо­век – пи­сар /по­пу­ляр­ни­ят се­дящ пи­сар, по­з­нат ни от уче­б­ни­ци­те по ис­то­рия, кой­то днес е ек­с­по­нат в Лу­въ­ра/, хле­бар, му­зи­кант, па­с­тир… Ху­до­ж­ни­ци­те и ва­я­те­ли­те, на­ру­ша­вай­ки стро­ги­те ка­но­ни, изо­б­ра­зя­ва­ли и хо­ра от на­ро­да. Жи­во­пи­с­та, ко­я­то в Дре­в­но­е­ги­пе­т­с­ко­то из­ку­с­т­во ня­ма­ла са­мо­с­то­я­тел­но съ­ще­с­т­ву­ва­не, а би­ла до­пъл­не­ние към ар­хи­те­к­ту­ра­та, има­ла сме­ли за вре­ме­то ре­ше­ния – изо­б­ра­же­ние на тан­цьор­ки, флей­ти­с­т­ки и др.

Да се раз­ка­же за Дре­в­но­е­ги­пе­т­с­ко­то из­ку­с­т­во в ед­на бе­се­да, на­и­с­ти­на е не­въз­мо­ж­но. За­то­ва раз­ка­зът за не­го ще про­дъл­жи в още, по­не ед­на ле­к­ция, ко­я­то та­лан­т­ли­ва­та Лю­д­ми­ла Пе­т­ро­ва ще по­д­го­т­ви.

Мария АНДРЕЕВА