Бъдни Вечер
Jan 6th, 2011 | От Marusia | Category: ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНАПреди повече от две хилядолетия в тая нощ на небето над Витлеем изгряла ярка звезда. Знак, че се родил Спасителят- БОГ, светлина и надежда- Исус Христос. От тогава всички християнски семейства по света празнуват Рождество Христово. От дете и до днес този ден е за мен и семейството ми празник. Помня годините, когато братята ми бяха момчета. Събираха се с техни връстници, а мама ги учеше на коледни песни и коледуване. Когато в коледната вечер се събирахме в топлата стая около масата, кучетата залайваха. Коледарите запяваха” Стани нине, отвори ни…” Баща ни беше далече от нас, там в отвъдното. Майка ни, стопанката на къщата, усмихната ги посрещаше и пееше с тях. Празнично настроение изпълваше дома ни. Зимите тогава бяха люти. Момчетата влизаха, изтърсваха навуща от снега, а лицата им бяха весели, поруменели от студа. Астраганените им калпачета, окичени с чимшир и гирлянди от пуканки, бяха много красиви, а лицата на коледарите сияеха. Станиникът наричаше за здраве, късмет и берекет и потропваше с дряновата тояга, резбована с ножче. Мама откриваше топлия кравай от месала и го поднасяше на станиника. Нанизваше на кривака колачетата, слагаше в шарената им торба ошаф, домашни курабии, орехи и паричка.
“ Ние като излезем, Господ да влезе, ой, Ройниле, ой малка момнеле…”- пееха коледарите и тръгваха по снежната пъртина в ясната студена нощ към другите домове, където с нетърпение ги чакаха. Радостно туптеше детското ми сърце. Празнувахме всяка Коледа, събирахме се всички пораснали деца, с деца и внуци, по традиция при мама. И тая коледна вечер къщата ни беше препълнена от многолюдното ни семейство. Дойдоха коледарите, млади момчета от читалището, с гайда и акордеон, усмихнати, закичили калпаци с чимширови китки. Беше ни весело и радостно на всички. Мама пееше с коледарите “Сокол гони яребица…” надпяваха се. Това беше последната ни Коледа заедно. След мама, ние, възрастните, трябваше да бъдем при семействата си в тая свята нощ и да продължаваме традицията. Днес пак е Бъдни вечер, чакаме коледари. Внучката ми е в чужбина, ние тук сме сами. Украсихме дома и коледната елха. Приготвихме традиционните постни ястия, извадихме топлата пита. Сложихме празничната трапеза. Преди да седнем около масата, разговаряхме на вън със съседите. Телефонът у нас звънеше от оня край на света.
-Къде сте, мамо? Какво се е случило, не може тая нощ да няма никой в къщи.
-Нищо лошо, слънчице мое.
-Искам да съм с вас, мамо.
Бъдникът гореше в камината, пламъците трептяха в огнището. Запаленото кандило с бледа светлинка гореше до иконите. Прочетохме молитва за здраве и благодат през годината. Прикадихме с тамян, разчупихме топлата пита за Света Богородица, за къщата за детето и за нас. Извършихме празничния ритуал.Нищо, че ни деляха хиляди километри, океани, планини и морета… Ние бяхме заедно. Свързваше ни просто един телефон – като пъпна връв, с нашето дете.
-На Коледа стават чудеса, мамо. Нали знаеш това?
-Да миличко, стават добри чудеса. Да благодарим на Бога за това!
/Разказ от книгата “С дъх на море”/
Цонка СИВКОВА