По­ве­че от час про­дъл­жи та­зи ма­гия, ко­я­то Ва­ле­ри Стан­ков съ­т­во­ри със сти­хо­ве­те си.Ус­т­ре­мен към Со­ле­ния връх на Бо­га, той по­га­ли вся­ка ду­ша с не­ве­ро­я­т­на­та ха­ри­з­ма на чо­век, до­ко­с­нат от Бо­га.

“Го­с­по­ди, да си по­ет! – дру­го ща­с­тие не зная!”-въз­к­ли­к­на по­е­тът и ни ос­та­ви без дъх.

Сти­хо­ве­те му зву­ча­ха в хар­мо­ния с на­ши­те на­де­ж­ди, ме­ч­ти, лю­бо­ви … стра­хо­ве – жи­во­тът ни тук, се­га и от­въд не­го.

Цве­тя, ав­то­г­ра­фи, по­же­ла­ния…но то­ва не бе кра­ят. Сре­ща­та про­дъл­жа­ва във вир­ту­ал­но­то про­с­т­ран­с­т­во на со­ци­ал­на­та мре­жа “Facebook”. Ръ­ко­во­ди­те­лят на ли­те­ра­тур­ния клуб “Йор­дан Кръ­ч­ма­ров” Бал­чик Ни­ко­лай Мир­чев пу­б­ли­ку­ва  за­пис на ре­ци­та­ла в YOU TUBE. Гле­да­ни­я­та ве­че са сто­ти­ци. А от­зи­ви­те мо­жем да обо­б­щим с един от тях:

“На­и­с­ти­на вул­ка­ни­ч­но!”

На 15 яну­а­ри по­е­тът на­пи­са:

“БЛА­ГО­ДА­РЯ НА ПРИ­Я­ТЕ­ЛИ­ТЕ ОТ ГРАД БАЛ­ЧИК, ко­и­то сно­щи до­й­до­ха в НЧ “Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки” и чу­ха моя “Ре­ци­тал със сти­с­на­то гър­ло”.

От­ка­к­то се по­м­ня, все слу­шам, че Бал­чик ба­в­но по­тъ­ва в мо­ре­то. Си­гур­но то­ч­но по­ра­ди та­зи при­чи­на в най-бе­лия град на Бъл­га­рия жи­ве­ят тъй мно­го ле­тя­щи хо­ра!

Бог да е с вас, при­я­те­ли!”

И ние ти бла­го­да­рим, По­е­те, че по­з­на­х­ме ис­тин­с­ко ща­с­тие с тво­и­те сти­хо­ве! Оча­к­ва­ме те от­но­во в Бе­лия град с ле­тя­щи­те хо­ра!

Росица ШАЛТЕВА

По­е­зи­я­та се ра­ж­да от на­ше­то въ­т­ре­ш­но чу­в­с­т­во, от вле­че­ни­е­то на на­ша­та ду­ша към вси­ч­ко пре­к­ра­с­но. Тя ид­ва от ве­ч­ния стре­меж на чо­ве­ка да по­с­ти­г­не хар­мо­ния със са­мия се­бе си, об­ще­с­т­во­то и при­ро­да­та. „А той, чо­ве­кът – по­ет и тво­рец, е на­да­рен с из­к­лю­чи­тел­на чу­в­с­т­ви­тел­ност; той по­з­на­ва по-про­ни­к­но­ве­но чо­ве­ш­ка­та при­ро­да и при­те­жа­ва по-го­ля­ма ду­ше­в­на ши­ро­та – той се вдъ­х­но­вя­ва и ге­не­ри­ра чу­в­с­т­ва, има въл­ше­б­ния та­лант да пре­ди­з­ви­к­ва в ду­ша­та си стра­с­ти, не­при­съ­щи на дру­ги­те хо­ра” – до­пъл­ва Уй­лям Уър­дзу­ърт.

Та­ка един по­ет със сво­и­те сти­хо­ве в сти­хо­с­бир­ка­та „Дел­ни­кът на един без­дел­ник” и „Ре­ци­тал със сти­с­на­то гър­ло”, из­да­де­ни през 2013 и 2014 г. от вар­нен­с­ко­то из­да­тел­с­т­во „Ко­лор принт” с ху­до­же­с­т­ве­но оформ­ле­ние на Ва­лен­ти­на Йо­то­ва и гра­фи­чен ди­зайн на Ни­ко­лай Ди­ми­т­ров, раз­к­ри­ва сво­я­та ду­ше­в­ност, сво­и­те пре­жи­ве­ли­ци и стра­с­ти, оно­ва, ко­е­то е обект на бо­га­тия му въ­т­ре­шен мир.

Про­ни­к­но­ве­на­та сре­ща с по­е­та Ва­ле­ри Стан­ков се осъ­ще­с­т­ви на 14 яну­а­ри. Ре­пе­ти­ци­он­на­та за­ла на чи­та­ли­ще­то се из­пъл­ни до край и се ока­за тя­с­на да по­бе­ре бал­чи­ш­ки­те по­чи­та­те­ли на по­е­зи­я­та. Вар­нен­с­ки­ят по­ет Ва­ле­ри Стан­ков е дъл­бо­ко свър­зан с Бал­чик и кул­тур­ния жи­вот на гра­да, кой­то е лю­би­мо мя­с­то за вдъ­х­но­ве­ние на ху­до­ж­ни­ци, ар­ти­с­ти, пи­са­те­ли и при­з­на­та фе­с­ти­вал­на сто­ли­ца на Бал­ка­ни­те.

При­съ­с­т­ва­ха чле­но­ве­те на ли­те­ра­тур­ния клуб „Йор­дан Кръ­ч­ма­ров”, мно­го гра­ж­да­ни, по­чи­та­те­ли на по­е­зи­я­та, ка­к­то и уче­ни­ци от Бал­чи­ш­ка­та гим­на­зия. Ве­чер­та бе от­к­ри­та с въл­ну­ва­що сло­во от Ро­си­ца Шал­те­ва, съ­п­ру­га на из­ве­с­т­ния бал­чи­ш­ки по­ет и ху­до­ж­ник Ва­лен­тин Шал­тев , по­чи­та­тел­ка и при­я­тел­ка на го­с­ту­ва­щия по­ет. Тя спо­де­ли ми­с­ли за твор­че­с­ки­те му тър­се­ния, за по­е­зи­я­та и кни­га­та в жи­во­та на съ­в­ре­мен­ния чо­век, за­я­вя­вай­ки, че „еле­к­т­ри­че­с­кия ток мо­гат да ни спрат, но кни­ги­те не мо­гат да ни взе­мат”.

Кой е Ва­ле­ри Стан­ков? Ка­к­во се е слу­чи­ло с не­го през го­ди­ни­те? От­го­во­рът да­де са­ми­ят по­ет ка­то про­че­те го­ля­ма част от сти­хо­ве­те, по­ме­с­те­ни в по­с­ле­д­на­та му сти­хо­с­бир­ка. Сти­хо­ве, чрез ко­и­то по­ка­з­ва как въз­при­е­ма и ос­ми­с­ля се­бе си и све­та око­ло се­бе си; как на­ми­ра раз­ре­ше­ние и из­г­ла­ж­да / или по-ско­ро не/ не­съ­в­ме­с­ти­мо­ст­та в дей­с­т­ви­тел­но­ст­та /в на­ша­та/; сти­хо­ве, по­ка­з­ва­щи как ми­с­ли по­е­тът, но и как се за­ба­в­ля­ва, как на­б­лю­да­ва, но и ка­к­во ви­ж­да, ка­к­во от­к­ри­ва, как се уди­в­ля­ва от тол­ко­ва яс­ни и не­я­с­ни не­ща; за­да­ва мно­го въ­п­ро­си и тър­си от­го­во­ри, за­що­то не се за­до­во­ля­ва от еле­мен­тар­ни­те от­к­ри­тия.

Ав­то­ро­во­то при­съ­с­т­вие в сти­хо­ве­те е сил­но, но се усе­ща стре­меж към ов­ла­дя­ва­не на емо­ци­о­нал­на­та енер­гия, из­бу­х­ва­ща си­ла в по­то­ка от ду­ми, ка­к­то се за­я­вя­ва в пре­д­го­во­ра на по­с­ле­д­на­та му по­е­ти­ч­на кни­га: „ юна­ш­ки­ят епа­таж е ук­ро­тен и сти­х­нал до при­с­ме­хул­на са­мо­и­ро­ния”.  С та­зи са­мо­и­ро­ния и до­б­ро­на­ме­рен ху­мор са про­пи­ти по-го­ля­ма­та част от сти­хо­ве­те /око­ло 180 в по­с­ле­д­на­та сти­хо­с­бир­ка/.

След ли­те­ра­тур­но­то че­те­не, ко­е­то по­е­тът на­п­ра­ви мно­го из­ра­зи­тел­но /зна­ем как по­е­ти­те оби­к­но­ве­но че­тат сво­и­те сти­хо­ве/ и ин­те­ре­с­но, с мал­ки по­я­с­не­ния и ко­мен­та­ри ме­ж­ду сти­хо­ве­те, бе да­де­на ду­ма­та на при­съ­с­т­ва­щи­те за въ­п­ро­си и мне­ния. Коя е Вла­да Мла­де­но­ва? За­що не Ви до­лю­б­ват в Об­щи­на Вар­на? Ка­к­во е мне­ни­е­то Ви за то­ва, ко­е­то ста­на в Па­риж? Въ­п­ро­си, на ко­и­то Ва­ле­ри Стан­ков от­го­во­ри и ра­зя­с­ни от­но­ше­ни­е­то си.

Сре­ща­та про­дъл­жи с раз­да­ва­не на ав­то­г­ра­фи и сво­бо­д­ни раз­го­во­ри…

Мария АНДРЕЕВА