Задушевни откровения на поета Валери Станков – в Балчик
Feb 1st, 2015 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАЗадушевно и откровено се почувствахме всички, дошли на 14 януари в малката зала на НЧ „Паисий Хилендарски 1870” Балчик, когато слушахме емоционалната поезия на варненеца Валери Станков, роден на 5 март 1956 г.
Поредната стихосбирка на поета, повод за гостуването му в нашия град, бе „Рецитал със стиснато гърло”. С вяра в нас, читателите, той ни чете без усилие, по-скоро рецитира, стихове, които ни отдалечаваха от суетата и високомерието, от инерцията, която ни побеждава и не успяваме да се насладим на живота. Езикът на Валери Станков е общодостъпен, откровен, който ни прави съпричастен на поетическата откровеност, сътворена в стих.
В „Упражнение на тема”Поезия” споделя: „…След нас остава шепа звезден прах,/ и времето без жалост ни зачерква./Но Бог ме вижда – праведно живях -/ за теб издигнах простата си черква…”
Тук усещаме момент на съизмеримост с необятния свят, на връзка с Бога, чието лично послание съзираме дори в новия технологичен свят, от който сме неизменна част.
Затова, ако настъпи „Ден за миене на прозорци”, аз ще отида с удоволствие да го заменя „преди да стана на кайма”, за да чуя най-желаното: „Георги, ще те чакам у дома!”
Деликатна, елегантна, е поезията на Валери Станков. От нея дъха чистота, предизвиква ни към откровеност, към критично оглеждане в образа на нашия виталитет. Адам предшества Ева и авторът обобщава вечната жена във „Великата измислица Любов”: „…Аз вече нямам време за мрази./Пред портите със райския обков./Ще мина със последната!/ – онази, великата измислица Любов.” Разбира се, че Любов е с главна буква и с голяма точка на края, която олицетворява дъното, на което ни очаква жена с най-трансцедентното желание, която възбужда нашето любопитство и събужда у нас вулканични чувства. Втурва се после весело, с детско въодушевление, в душата ни, за да изживеем заедно най-изкусителния миг.
Така е във всичките 187 стиха – поетът е обхванал всички мъжки усещания, доверчиво хвърлени в краката на Жената. Защото винаги съществува едно добро начало, което битува в нашето подсъзнание и ни изправя, преди да сме потъпкани. В „Какво съм аз” Валери Станков казва за себе си, но и за другите: „Аз знам на този свят не съм./Не съм чердже – да си обършеш кеца./ стърча – паве в павиран калдъръм./ И трънче съм в петата на крадеца./
Поетът е сред своите персонажи, взети от емблематичната за Варна Шишкова градинка и от рибарската част на Варненския бряг. Чрез тях ни внушава мъдростта на времето, мили и нежни спомени от неповторимото морско детство. И всичко е някак топло и умиротворяващо. Хубаво!
Георги ЙОВЧЕВ