Професия клюкар
Jan 6th, 2011 | От Marusia | Category: ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНАМожеш ли да осъдиш цял град за клюка?
Десетте Божи заповеди са моралният кодекс за всеки човек. Те са коректив за нравствения му облик. Според. Библията най-жестоко са наказани тези, които клюкарстват, създават интриги, сплетничат, т.е. са слуги на злото. Те разнасят своята негативна енергия и тровят себе си, своите близки и приятели. Ето защо най-жестоко са наказани в Ада и предателите. Откакто се помня, живея в Балчик и откакто помня, професията на клюкаря тук е на първо място. Във всеки малък град това се приема за нормално, а всъщност е сериозен проблем. Клюката е опит да се навлезе в личното пространство и фактически е морално престъпление, защото обикновено не е добронамерено. Днес, според закона, това се приема за лична обида и подлежи на съдебна процедура. Но можеш ли да осъдиш цял град? Обикновено с клюки се занимават хора, които нямат личен живот, лишени са от обич и внимание, озлобени са. Те демонстрират важност на съдници, а всъщност се получава ефект с обратен знак. На този свят никой не е съвършен и никой няма право да съди другия. Такива типове човешки същества, са аутсайдери, които колективът избягва. Те са и страхливи. Трудно променят нагласата си към света, нямат истински приятели, депресирани са. Негативната енергия, която отправят към другите, трови най-много тях и ги разболява, но те не го осъзнават. Такъв модел хора неистово се стремят към обич, нежност, уважение, но с този си начин на поведение объркват пътя. Не можеш да говориш лошо за всичко и всички и да искаш позитивно отношение. Какво е клюката? Тя е като магията – психологическо оръжие на примитивни манипулатори, които целят да развалят приятелство, брат, авторитет. Тя е измислица на злото, което нанася невероятен морален удар на слаби характери. В този смисъл е престъпление и затова се коментира в библейски притчи. Две трети е орнаментирана лъжа, в която има зрънце истина. Тази „професия” е основна в малките градчета и буди палитра от чувства – от лека усмивка през ирония до отвращение. Според интелектуалния потенциал на засегнатите. Някъде се стига и до примитивно – битови конфликти. Хората, които се занимават само с това са с изкривена психика и нагласа към света. Те не могат да осъзнаят, че пречат първо на себе си, после на другите. За жалост, не можем да се изолираме от интриги. В тях понякога се замесват и интелигентни хора. Често се обсъжда поведението на знакови личности. Няма нищо лошо, стига да е премерено и добронамерено. Критиките, забележките, подигравките, говорят за грозна душа. И се питам. В момент на криза сме. „Отникъде взорът надежда не види”. И вместо да се обединим с идеята за доброто, особено в малките градчета, се увеличава броят на тези, които сплетничат злобно, завистливо, жестоко. В ХХІ век човешката личност е изправена пред нови предизвикателства. Вместо да злобееш, научи се да се извиняваш, да благодариш, да обичаш, учи езици, компютър, чети книги, повишавай интелектуалния си потенциал. Прощавай! Така ще пречистиш душата си. На тази земя човек идва да се усъвършенства духовно, да реализира целите си, да обича света, да бъде полезен. Кога българинът ще го осъзнае? Кога ще разбере, че в живота има баланс и ако сгрешиш, си плащаш с лихвите. В един древен апокриф „Ходене на Богородица по мъките” ярко е отразена идеята за наказанието на клюкарите. В Древния Рим им режели езиците. В Стара Гърция ги пребивали с камъни. Страшният хан Крум е процедирал по същия начин. Така и постъпили с българина, дал идеята на византийците да ослепят Самуиловите войници. А ето каква е констатацията на Богородица, когато Архангел Михаил и посочва страдащите в Ада интриганти – „По-добре е такъв човек да не се е раждал”. По духовен канибализъм такива хора приличат на доносниците от ДС с тази разлика, че на вторите им се заплаща. С чувство на хумор искам да направя едно предложение на отдел „Култура” в ОбА . Нека в Балчик си имаме Ден на клюката. Нека всички се наприказват до насита и след това да дадат целогодишна почивка на себе си и на другите. Животът е матрица, училище, страдание, но преди всичко забавление. Човек трябва да приема нещата по този начин, за да живее по-леко. Ако възприемаме всичко прекалено на сериозно, идват болестите. Нека оставим всеки с професията си: политиката – на големите играчи; клюките – на клюкарите и да се опитаме адекватно да се впишем в света, без да си пречим. На този свят има един съдник, наречен с много имена -природа, съдба, Господ. Тежко на онзи, който с лека ръка изземва функциите му.
Ирена ИЛИЕВА