Пре­пъл­не­на бе с въз­тор­же­ни зри­те­ли за­ла­та на НЧ „Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки 1870” Бал­чик на 19 де­кем­в­ри 2014 г. За­що ли? За­що­то жа­д­ни­те за кул­тур­ни съ­би­тия на­ши съ­г­ра­ж­да­ни зна­е­ха за ус­пе­ха на бур­га­с­ка­та ба­ле­т­на фе­е­рия и оча­к­ва­ха с не­тър­пе­ние да я ви­дят и съ­п­ре­жи­ве­ят. Дър­жа­в­на­та опе­ра  Бур­гас тра­ди­ци­он­но вклю­ч­ва в ре­пер­то­а­ра си за Ко­ле­д­ни­те пра­з­ни­ци ба­ле­та „Ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка­та”, ка­к­то то­ва ста­ва и на мно­го дру­ги  ме­с­та по све­та  Ру­сия, Ан­г­лия, Фран­ция, САЩ.

П.И.Чай­ко­в­с­ки ком­по­зи­ра 2 го­ди­ни то­зи ба­лет и пре­ми­е­ра­та е на 18 де­кем­в­ри 1892 г. в Ма­ри­ин­с­кия те­а­тър в Санкт Пе­тер­бург. За пър­ви път се пре­д­с­та­вя през 1934 г. в Ан­г­лия, през 1944 г.  в Сан Фран­ци­с­ко, САЩ, а от 1954 г. се иг­рае тра­ди­ци­он­но вся­ка го­ди­на в Ню Йорк и Ва­шин­г­тон по Ко­ле­да. Ру­сен­с­ка­та опе­ра пре­д­с­та­вя “Ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка­та” за пър­ви път в Бъл­га­рия през 1962 г.

В Бал­чик съ­що ка­то по све­та по­чу­в­с­т­ва­х­ме сил­но пре­к­ло­не­ние пред ге­ни­ал­ния Чай­ко­в­с­ки, за­що­то проф.Хи­к­мет Ме­х­ме­дов ни пре­д­с­та­ви ед­на въл­ше­б­на хо­ре­о­г­ра­фия и ре­жи­су­ра, в тан­дем със своя аси­с­тент Да­ри­на Гла­ва­на­ко­ва  Ба­кър­джи­е­ва. В по­с­та­но­в­ка­та има­ше свеж по­лъх от най-мла­ди­те  ба­ле­ти­с­ти­те от спе­ци­ал­ни­те па­ра­лел­ки на НУМ­СИ „Проф. П.Вла­ди­ге­ров”-Бур­гас: По­ли­на Ива­но­ва, До­ри­ти Ди­ми­т­ро­ва, Ива­ни­на Ива­но­ва, Цве­то­мир Ин­ги­ли­зов, На­та­ли Ива­но­ва и др.

На сце­на­та бе фе­е­рия. Ба­ле­ри­ни­те и ба­ле­ти­с­ти­те съ­з­да­ва­ха кра­со­та, хар­мо­ния, пла­с­ти­ч­ност и ино­ва­ти­в­ни идеи, по­с­ти­гай­ки изи­с­к­ва­но­то от проф.Ме­х­ме­дов съ­вър­шен­с­т­во на тан­ца и вну­ша­ва­не по­ан­та­та на ли­б­ре­ти­с­та Все­во­ло­ж­ки – Пе­ти­па, че кра­со­та­та е въл­ше­б­на­та при­ка­з­ка на при­ро­да­та.

Ли­б­ре­то на „Ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка­та”: Кра­си­ва бя­ла зи­ма. Здрав ру­с­ки студ. Де­ца иг­ра­ят на­вън и пра­вят сне­жен чо­век. В до­ма на Ма­ша е то­п­ло и ую­т­но. До­ма­ки­ни и го­с­ти до­вър­ш­ват Ко­ле­д­на­та ук­ра­са и ел­ха­та. Ма­ша и Фе­дя тан­цу­ват ве­се­ло око­ло нея и иг­ра­ят със сво­и­те ку­к­ли. Вси­ч­ки тан­цу­ват, за­е­д­но с де­ца­та. Ма­ша тър­си сред тях  Дро­сел­ма­йер, за да ви­ди ка­къв по­да­рък и е на­п­ра­вил.  Дро­сел­ма­йер при­с­ти­га за­е­д­но с по­мо­щ­ни­ци­те си. Те по­да­ря­ват по­да­ръ­ци, из­ра­бо­те­ни за Ко­ле­д­на­та нощ. Об­ле­чен в пе­ле­ри­на, Дро­сел­ма­йер, кой­то е въл­ше­б­ник, по­ка­з­ва тан­ци на да­ле­ч­ни, знай­ни и не­з­най­ни, на­ро­ди. След то­ва учу­д­ва вси­ч­ки с из­ра­бо­те­на­та от не­го иг­ра­ч­ка- вой­ник, ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка. Вси­ч­ки де­ца се влю­б­ват във вой­ни­ка. Из­ве­д­нъж иг­ра­ч­ка­та се раз­ва­ля. Ма­ша не би­ва да се на­тъ­жа­ва и Дро­сел­ма­йер по­п­ра­вя ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка­та.   За­по­ч­ват ве­се­ли тан­ци. Ма­ша за­с­пи­ва умо­ре­на в ед­но кре­с­ло. Съ­ну­ва зли си­ли, ко­и­то ис­кат да от­к­ра­д­нат лю­би­ма­та и ку­к­ла. За­по­ч­ва да се бо­ри с Чер­на­та кра­ли­ца. На по­мощ и се при­ти­ч­ва Ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка­та. Въ­п­ре­ки съ­п­ро­ти­ва­та, ма­гьо­с­ни­ца­та пле­ня­ва Ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка­та.

Ма­ша и Дро­сел­ма­йер се пре­на­сят в цар­с­т­во­то на тъм­ни­те си­ли. На­о­ко­ло вси­ч­ко е ско­ва­но от лед, но до­б­ри­ят въл­ше­б­ник ус­пя­ва да про­го­ни ма­гьо­с­ни­ци­те. Из­ве­д­нъж Ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка­та се пре­в­ръ­ща в кра­сив принц. Ид­ва лю­бо­в­та. Ма­ша и при­н­цът се влю­б­ват. Лу­на­та ка­то ло­д­ка ги пре­на­ся в цар­с­т­во­то на цве­тя­та. Там вси­ч­ки тан­цу­ват ща­с­т­ли­ви. Но­щ­та по­с­те­пен­но си оти­ва. Ма­ша се съ­бу­ж­да и пре­г­ръ­ща сво­я­та лю­би­ма ку­к­ла  Ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка­та.

То­ва ли­б­ре­то е на­пи­са­но твър­де бър­зо и ле­с­но, за­що­то е по при­ка­з­ка­та на все­с­т­ран­но на­да­ре­ния  Ернст Те­о­дор Ама­де­ус Хо­ф­ман, кой­то е не­м­с­ки пи­са­тел, му­зи­ка­лен кри­тик, ди­ри­гент и из­ве­с­тен при­жи­ве най-ве­че ка­то ком­по­зи­тор. Из­ве­с­тен ста­ва с при­ка­з­ка­та „Ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка­та и Кра­лят на ми­ш­ки­те”.

Бо­га­ти­ят де­кор на Бур­га­с­ка­та опе­ра ни вну­ши сту­да, бе­ло­та­та на зим­на­та ве­чер, бле­с­на­ла­та в оча­к­ва­не Ко­ле­д­на ел­ха, око­ло ко­я­то тан­цу­ва­ха мал­ки­те де­ца, ле­тя­ха сне­ж­ни то­п­ки. Фе­е­рия от сте­ле­що се сре­б­ро сред ле­тя­щи­те, ос­та­на­ли без дъх, сне­жин­ки. Пред нас се из­п­ра­ви­ха со­ли­с­т­ка­та Ма­ша /Бо­ря­на Пе­т­ро­ва  гост/, ко­я­то тан­цу­ва с вси­ч­ки го­с­ти, въз­хи­ща­вай­ки се на строй­на­та ка­то нея ел­ха. Ма­ша с ви­хъ­рен танц за­по­ч­на уси­ле­но да тър­си сред го­с­ти­те май­с­то­ра на из­не­на­д­ва­щи по­да­ръ­ци  Дро­сел­ма­йер /Не­д­ко Ге­ор­ги­ев/, об­ле­чен в мно­го уме­ло уши­та зве­з­д­на пе­ле­ри­на. Вси­ч­ки ко­с­тю­ми на Ра­до­с­тин Чо­ма­ков но­се­ха ори­ги­нал­ни за­ми­с­ли, ка­к­то и спа­з­ва­не на тра­ди­ци­он­но­то об­ле­к­ло на Къ­с­ния ро­ман­ти­зъм.

Ко­га­то Не­д­ко Ге­ор­ги­ев за­вър­тя ка­лей­до­с­ко­па за тан­ци, ко­га­то по­д­не­се за­е­д­но със сво­и­те по­мо­щ­ни­ци по­ре­д­ни­те, пъл­ни с де­т­с­ко изум­ле­ние, иг­ра­ч­ки, на вси­ч­ки ни ста­на ху­ба­во. Мно­го ху­ба­во. Кой ня­ма спо­мен за ко­ле­ден по­да­рък!

Мно­го ин­ди­ви­ду­а­лен бе­ше тан­цът на ба­ле­ти­с­та Ге­ор­ги Бан­чев /гост/, кой­то се пре­въ­п­лъ­ти в Ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка­та, осо­бе­на ха­ра­к­тер­ност из­лъ­чи Ан­то­ния Па­с­ка­ле­ва /гост/ ка­то Чер­на­та кра­ли­ца.

Вси­ч­ки тан­цу­ва­щи ар­ти­с­ти ни пра­ве­ха съ­д­ру­ж­ни­ци  на ве­ли­ка­та илю­зия, на­ре­че­на из­ку­с­т­во, ко­е­то лю­лее чо­ве­ш­ки­те ни чу­в­с­т­ва и ни ка­ра да ми­с­лим за при­ви­ле­ги­я­та и от­го­вор­но­ст­та за по­с­ти­га­не на хар­мо­ния във вза­и­мо­о­т­но­ше­ни­я­та по­ме­ж­ду ни.

Ние при­е­х­ме с въз­хи­ще­ние пър­га­ви­те и за­ка­ч­ли­ви ба­ле­т­ни тан­ци  не­при­ну­де­ни, ле­ки за въз­при­е­ма­не, но тру­д­ни за из­пъл­не­ния с про­чу­та­та ба­ле­т­на стъ­п­ка „па”: пи­ке, бър­зи пи­ру­е­ти, ба­ло­не, ше­не, ско­ко­ве же­те, раз­но­о­б­ра­з­ни по­д­д­ръ­ж­ки, ми­ми­ки, же­с­то­ве  де­ло на учи­те­ли­те-ре­пе­ти­то­ри Не­д­ко Ге­ор­ги­ев, До­б­ри­на Ба­хо­ва, Ло­ра Пе­х­ли­ва­но­ва, Ди­ля­на Ба­х­ма­то­ва и на ко­ре­пе­ти­то­ра Мар­га­ри­та Пе­т­ра­но­ва.

Аз оне­мях пред те­зи мал­ки ма­гьо­с­ни­ци и се чу­дех къ­де ос­та­на то­п­че­то, ко­е­то „глъ­т­на­ха” и как та­ка се по­я­ви в ръ­ка­та ми? Не усе­тих как пре­ми­на­ха ара­б­с­ки­ят, ки­тай­с­ки­ят, ру­с­ки­ят танц, къ­де се дя­на­ха пи­ра­т­с­ки­ят и па­с­то­рал­ни­ят танц, кое бе­ше „па- де- дьо” и кое „па-де-ка­тър”. „Вал­сът на ро­зи­те” във фи­на­ла бе  то­чен /ек­за­к­те­нен/ и ди­вер­ти­с­мен­тен /те­ма­ти­чен/.

До­б­ро­то по­бе­ж­да­ва зло­то. За­дъл­жи­тел­но за вси­ч­ки при­ка­з­ки. А в „Ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка­та” и за­ви­ст­та от­с­тъ­п­ва за­с­ра­ме­но пред ра­до­ст­та и въз­тор­га, ло­шо­то гу­з­но по­тъ­ва в не­би­ти­е­то.

За­е­д­но оти­до­х­ме в цар­с­т­во­то на цве­тя­та, но­щ­та си оти­де, а Ма­ша, пре­гър­на­ла сво­я­та Ле­ш­ни­ко­т­ро­ша­ч­ка  принц се про­съл­зи от мно­го­то про­дъл­жи­тел­ни ап­ло­ди­с­мен­ти.

Мо­с­тът ме­ж­ду пу­б­ли­ка и из­пъл­ни­те­ли по­с­ти­г­на­ха 26 ду­ши – с вир­ту­о­з­ност ни спе­че­ли­ха за­ви­на­ги, ко­е­то най-ве­че се дъл­жи на пе­да­го­ги­че­с­кия опит и ба­ле­т­ни по­з­на­ния  на проф.Хи­к­мет Ме­х­ме­дов и не­го­вия аси­с­тент.

Ко­га­то на края на ве­ли­ко­ле­п­ния спе­к­та­къл бе по­д­не­сен бу­кет от име­то на кме­та на Об­щи­на Бал­чик Ни­ко­лай Ан­ге­лов, Д. Ба­хо­ва въз­к­ли­к­на: „Кол­ко мно­го кра­со­та, съ­б­ра­на на ед­но мя­с­то, ка­къв раз­ко­шен бу­кет  ка­то вик за лю­бов!”

Твор­че­с­ко въ­о­б­ра­же­ние и пре­ци­з­но ми­с­ле­не  то­ва са са­мо част от иде­и­те на проф.Хи­к­мет Ме­х­ме­дов. Сле­д­ва­щия път ка­то се ви­дим, ще го на­ка­рам да раз­ка­же по­ве­че за Ру­се, къ­де­то през 1990 г. ос­но­ва­ва ба­ле­т­на па­ра­лел­ка, за­е­д­но с На­дя Ру­мя­нин и Ма­ри­а­на За­ха­ри­е­ва и как про­дъл­жа­ва твор­че­с­ки­ят му път. На въ­п­ро­са ми да­ли Дро­сел­ма­йер има още не­що скри­то в ръ­ка­ва си, проф.Ме­х­ме­дов от­го­во­ри от­к­ро­ве­но: „Раз­би­ра се, че има, сти­га Ва­ша­та кме­т­с­ка ад­ми­ни­с­т­ра­ция да по­и­с­ка  ние сме го­то­ви, има­ме бо­гат ре­пер­то­ар. От про­ве­де­ния раз­го­вор раз­б­рах, че Бал­чик се пре­в­ръ­ща през ля­то­то в пръв фе­с­ти­ва­лен град на Бал­ка­ни­те, та­ка че на­ше­то из­ку­с­т­во има мя­с­то тук.

Георги ЙОВЧЕВ