Балетът – вик за любов
Feb 1st, 2015 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАПрепълнена бе с възторжени зрители залата на НЧ „Паисий Хилендарски 1870” Балчик на 19 декември 2014 г. Защо ли? Защото жадните за културни събития наши съграждани знаеха за успеха на бургаската балетна феерия и очакваха с нетърпение да я видят и съпреживеят. Държавната опера Бургас традиционно включва в репертоара си за Коледните празници балета „Лешникотрошачката”, както това става и на много други места по света Русия, Англия, Франция, САЩ.
П.И.Чайковски композира 2 години този балет и премиерата е на 18 декември 1892 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург. За първи път се представя през 1934 г. в Англия, през 1944 г. в Сан Франциско, САЩ, а от 1954 г. се играе традиционно всяка година в Ню Йорк и Вашингтон по Коледа. Русенската опера представя “Лешникотрошачката” за първи път в България през 1962 г.
В Балчик също като по света почувствахме силно преклонение пред гениалния Чайковски, защото проф.Хикмет Мехмедов ни представи една вълшебна хореография и режисура, в тандем със своя асистент Дарина Главанакова Бакърджиева. В постановката имаше свеж полъх от най-младите балетистите от специалните паралелки на НУМСИ „Проф. П.Владигеров”-Бургас: Полина Иванова, Дорити Димитрова, Иванина Иванова, Цветомир Ингилизов, Натали Иванова и др.
На сцената бе феерия. Балерините и балетистите създаваха красота, хармония, пластичност и иновативни идеи, постигайки изискваното от проф.Мехмедов съвършенство на танца и внушаване поантата на либретиста Всеволожки – Петипа, че красотата е вълшебната приказка на природата.
Либрето на „Лешникотрошачката”: Красива бяла зима. Здрав руски студ. Деца играят навън и правят снежен човек. В дома на Маша е топло и уютно. Домакини и гости довършват Коледната украса и елхата. Маша и Федя танцуват весело около нея и играят със своите кукли. Всички танцуват, заедно с децата. Маша търси сред тях Дроселмайер, за да види какъв подарък и е направил. Дроселмайер пристига заедно с помощниците си. Те подаряват подаръци, изработени за Коледната нощ. Облечен в пелерина, Дроселмайер, който е вълшебник, показва танци на далечни, знайни и незнайни, народи. След това учудва всички с изработената от него играчка- войник, лешникотрошачка. Всички деца се влюбват във войника. Изведнъж играчката се разваля. Маша не бива да се натъжава и Дроселмайер поправя лешникотрошачката. Започват весели танци. Маша заспива уморена в едно кресло. Сънува зли сили, които искат да откраднат любимата и кукла. Започва да се бори с Черната кралица. На помощ и се притичва Лешникотрошачката. Въпреки съпротивата, магьосницата пленява Лешникотрошачката.
Маша и Дроселмайер се пренасят в царството на тъмните сили. Наоколо всичко е сковано от лед, но добрият вълшебник успява да прогони магьосниците. Изведнъж Лешникотрошачката се превръща в красив принц. Идва любовта. Маша и принцът се влюбват. Луната като лодка ги пренася в царството на цветята. Там всички танцуват щастливи. Нощта постепенно си отива. Маша се събужда и прегръща своята любима кукла Лешникотрошачката.
Това либрето е написано твърде бързо и лесно, защото е по приказката на всестранно надарения Ернст Теодор Амадеус Хофман, който е немски писател, музикален критик, диригент и известен приживе най-вече като композитор. Известен става с приказката „Лешникотрошачката и Кралят на мишките”.
Богатият декор на Бургаската опера ни внуши студа, белотата на зимната вечер, блесналата в очакване Коледна елха, около която танцуваха малките деца, летяха снежни топки. Феерия от стелещо се сребро сред летящите, останали без дъх, снежинки. Пред нас се изправиха солистката Маша /Боряна Петрова гост/, която танцува с всички гости, възхищавайки се на стройната като нея елха. Маша с вихърен танц започна усилено да търси сред гостите майстора на изненадващи подаръци Дроселмайер /Недко Георгиев/, облечен в много умело ушита звездна пелерина. Всички костюми на Радостин Чомаков носеха оригинални замисли, както и спазване на традиционното облекло на Късния романтизъм.
Когато Недко Георгиев завъртя калейдоскопа за танци, когато поднесе заедно със своите помощници поредните, пълни с детско изумление, играчки, на всички ни стана хубаво. Много хубаво. Кой няма спомен за коледен подарък!
Много индивидуален беше танцът на балетиста Георги Банчев /гост/, който се превъплъти в Лешникотрошачката, особена характерност излъчи Антония Паскалева /гост/ като Черната кралица.
Всички танцуващи артисти ни правеха съдружници на великата илюзия, наречена изкуство, което люлее човешките ни чувства и ни кара да мислим за привилегията и отговорността за постигане на хармония във взаимоотношенията помежду ни.
Ние приехме с възхищение пъргавите и закачливи балетни танци непринудени, леки за възприемане, но трудни за изпълнения с прочутата балетна стъпка „па”: пике, бързи пируети, балоне, шене, скокове жете, разнообразни поддръжки, мимики, жестове дело на учителите-репетитори Недко Георгиев, Добрина Бахова, Лора Пехливанова, Диляна Бахматова и на корепетитора Маргарита Петранова.
Аз онемях пред тези малки магьосници и се чудех къде остана топчето, което „глътнаха” и как така се появи в ръката ми? Не усетих как преминаха арабският, китайският, руският танц, къде се дянаха пиратският и пасторалният танц, кое беше „па- де- дьо” и кое „па-де-катър”. „Валсът на розите” във финала бе точен /екзактенен/ и дивертисментен /тематичен/.
Доброто побеждава злото. Задължително за всички приказки. А в „Лешникотрошачката” и завистта отстъпва засрамено пред радостта и възторга, лошото гузно потъва в небитието.
Заедно отидохме в царството на цветята, нощта си отиде, а Маша, прегърнала своята Лешникотрошачка принц се просълзи от многото продължителни аплодисменти.
Мостът между публика и изпълнители постигнаха 26 души – с виртуозност ни спечелиха завинаги, което най-вече се дължи на педагогическия опит и балетни познания на проф.Хикмет Мехмедов и неговия асистент.
Когато на края на великолепния спектакъл бе поднесен букет от името на кмета на Община Балчик Николай Ангелов, Д. Бахова възкликна: „Колко много красота, събрана на едно място, какъв разкошен букет като вик за любов!”
Творческо въображение и прецизно мислене това са само част от идеите на проф.Хикмет Мехмедов. Следващия път като се видим, ще го накарам да разкаже повече за Русе, където през 1990 г. основава балетна паралелка, заедно с Надя Румянин и Мариана Захариева и как продължава творческият му път. На въпроса ми дали Дроселмайер има още нещо скрито в ръкава си, проф.Мехмедов отговори откровено: „Разбира се, че има, стига Вашата кметска администрация да поиска ние сме готови, имаме богат репертоар. От проведения разговор разбрах, че Балчик се превръща през лятото в пръв фестивален град на Балканите, така че нашето изкуство има място тук.
Георги ЙОВЧЕВ