Иван Статев – познат и непознат балчишки поет
Feb 1st, 2015 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАИван Статев е балчиклия по рождение, зодия Скорпион /15 ноември 1941 г./. Макар и малко късно, приятно ни е да подчертаем, че в нашия град съществува такъв интересен човек, чийто външен вид съвсем не предполага, че това е един самобитен поет и една неповторимост.
Притеснителен и неразговорлив в гимназията, учил е с Випуск 1961 г., произхождащият от бедни и необразовани родители бъдещ балчишки поет, поглъща жадно – любознателно всички уроци на учителя Недялков. Същностните въпроси на литературата започват да го интересуват именно в часовете по литература. Иван Статев отговаря на провокацията на своя съученик Иван Христов /Ванчика/ и написва първите си стихотворения. Бързо печели първата си слава, може би защото приятелите от училище са най-малките критици на неговото творчество. Животът му протича в лутане към различни професии, към преодоляване на безработицата, която е била непризнат факт. Домакин във ФК “Черноморец”, работник на бензиностанцията и “Родопа”, накрая се установява в под.32 530 /ВВС/ и там се пенсионира. “Мечтаех да не се женя” – споделя Иван Статев. И кой ли не е бил подвластен на скритата си авантюристична природа и кой ли не е мечтал да се прислони в тихо и красиво пристанище. Това пристанище за него е красивата малка съпруга, с най-женското име Мария, която му прави и най-щастливия дар – син Станимир, който също като баща си работи като военнослужещ. Иван Статев е убеден, че всеки има място в политическия живот и не бива да остава равнодушен и безучастен към промените. Как иначе ще се промени светът.
“Средата ми е липсвала винаги, искал съм и сега желая чрез стиховете си да се приобщя към умни и добри хора, а и те с моите стихове да станат по-съвременни, по-смели и по-уверени в себе си. Винаги съм се питал с всяко свое стихотворение какво допринасям на хората. Надявам се, това да е липсващата доброта между тях.” Стиховете на Иван Статев са бисери, самородни, с които той не се хвали, а украсява с тях балчишкия дух. Маруся
КОСТОВА
* * * *
С творчеството на поета Иван Статев се запознах от срещата с поезията му в една малка книжка “Сатири”, издадена през 2005 г. от съставителя и редактора Маруся Костова .
На корицата има карикатура на балчишкия художник Иван Чернев. Дизайнът и предпечатът са на Велислава Цонева, а идеята за издаване е на инж.Светослав Цонев, който отдавна знаеше и харесваше Статевите стихове. Прочитайки всички стихотворения, пред мен се очерта образът на един самобитен художник – илюстратор, който иска да обхване и отрази всяко явление в живота. Реди щрих след щрих, попълва като в огромен пъзел картината на живота във всичките му добри и лоши страни. Предава ни болката, радостта, огорчението, вярата в доброто, оптимизма си. Успява да се надсмее над недъзите в обществото, да се издигне над пороците и недостатъците, дребнавостите в ежедневието със своето оригинално чувство за хумор. Задава въпроса “Как от разрухата ще вървим към възход?” Отговорът идва съвсем естествено: “Такъв е животът – възход, падение и грях./Пред нас е винаги Дървото на живота – седим на клона му без страх.” Като всеки човек, поетът има мечти – да усети красотата и светлината на деня, да покаже висотата на свободния човешки дух.
Има стихотворения, в които се усеща любовта към близките хора и децата и такива, в които се чувства загрижеността и тревогата за съдбата на България, преклонението му към великите личности. Затова спокойно мога да го нарека, освен поет-сатирик, но и поет-романтик. Пожелавам му творческо дълголетие. Нека музата да не го напуска никога, да реди картините на живота със своето остро перо, а ние неговите съграждани и читатели ще се радваме, ще страдаме и ще се надяваме на по-добро бъдеще, заедно с него.
Стела Дакова
СТОЯНОВА
* * * *
Всичкиго познавате,биографични бележки няма да има. Аз му казвам Иван-поета и не само аз, защото само поет може да те срещне на улицата и да те засипе с поезия. Още като ученик в гимназията го спохожда музата на поезията и досега не го е оставила на мира. Като човек докосващ се до изкуството, той улавя всичко в този свят, доброто и злото,красивото и грозното, низкото и възвишеното. Чувствителната му душа откликва на всичко наоколо и той го изсипва на белия лист. Иван е избрал най-трудния жанр в поезията – сатирата. Неговите стихове са леки, закачливи с много ритъм и рима. Те не са маниерни, а ясни , на моменти дори наивни, но всяко стихотворение има настроение и лесно се помни – ,,Нахален свят“:
,,Огън жена Вела/въглен в нея скрит,/ха си я загледал,/ха драснала кибрит.“/Огън в мене пламнал/„въглен’’пред вулкан./Брей жена нахална/нямаш ли ти срам!”
Поетът пише уж за обикновените неща в живота и тръгва от малкото, за да достигне до значимите и трудно разрешими въпроси на времето. В ,,Крила“ той казва:
,,Тук няма за пчела живот/а как живее тоз народ?”
Иван е не само сатирик, за него Родината и любовта към нея е вградена в мечтата му за по-светъл ден и той пише:
„И мечтая за новото време,/за още по-светлия ден/за всички що път са поели/и любят родината с мен“
Отношението му към жената ,като любима, е нежно, изпълнено с уважение и възхищение ,,Разлъка“
,,Теменужке , свидно цвете/нямаш никой освен мен,/само ти си ми в сърцето-/хубостта на тоя ден“
Далеч съм от мисълта, че с тези кратки редове мога да обхвана цялото творчество на Иван Статев. За поезията не може да се говори много, тя сама говори за себе си. Аз просто искам тази вечер да ви кажа,че има и такъв поет.
Когато чуете неговите стихове, вслушайте се в тях и съхранете това, което ви е нужно.
И накрая искам да ви кажа едно стихотворение на Иван
вдъхновено от литературния ни клуб и някой случки в него.
ОТ КРЪЖОК
Жаба,жабки и паток/в литераторски кръжок,/анализ правили дълбок/на поета си Паток./Дума взела Жаба Квак/със анализ цял доклад./Първо -стихът му е къс/римата му под въпрос,/амфибрахий и хорей -/въобще не ги владей./А за ямба не ще глас/слаб поет е той за нас/и поанта слаба тук -/стиховете му боклук./Боже,какъв удар с чук,/язък за патешкия труд/сринат в стола си съвсем/патокът гракнал унижен./И във вир да си дълбок,/не стой на стола си висок/И нека знае тоз кръжок,/че ний живеем и с народ,/всеки знае в тоз живот/кой от нас е по-висок./Жаба Квак или Паток?/от Паток
Донка ГРОЗДЕВА