Иван Ста­тев е бал­чи­к­лия по ро­ж­де­ние, зо­дия Скор­пи­он /15 но­ем­в­ри 1941 г./.           Ма­кар и мал­ко къ­с­но, при­я­т­но ни е да по­д­чер­та­ем, че в на­шия град съ­ще­с­т­ву­ва та­къв ин­те­ре­сен чо­век, чий­то вън­шен вид съ­в­сем не пре­д­по­ла­га, че то­ва е един са­мо­би­тен по­ет и ед­на не­по­в­то­ри­мост.

При­те­с­ни­те­лен и не­раз­го­вор­лив в гим­на­зи­я­та, учил е с Ви­пуск 1961 г., про­из­хо­ж­да­щи­ят от бе­д­ни и не­об­ра­зо­ва­ни ро­ди­те­ли бъ­дещ бал­чи­ш­ки по­ет, по­г­лъ­ща жа­д­но – лю­бо­з­на­тел­но вси­ч­ки уро­ци на учи­те­ля Не­дял­ков. Съ­щ­но­с­т­ни­те въ­п­ро­си на ли­те­ра­ту­ра­та за­по­ч­ват да го ин­те­ре­су­ват имен­но в ча­со­ве­те по ли­те­ра­ту­ра. Иван Ста­тев от­го­ва­ря на про­во­ка­ци­я­та на своя съ­у­че­ник Иван Хри­с­тов /Ван­чи­ка/ и на­пи­с­ва пър­ви­те си сти­хо­т­во­ре­ния. Бър­зо пе­че­ли пър­ва­та си сла­ва, мо­же би за­що­то при­я­те­ли­те от учи­ли­ще са най-мал­ки­те кри­ти­ци на не­го­во­то твор­че­с­т­во.          Жи­во­тът му про­ти­ча в лу­та­не към раз­ли­ч­ни про­фе­сии, към пре­о­до­ля­ва­не на без­ра­бо­ти­ца­та, ко­я­то е би­ла не­при­з­нат факт. До­ма­кин във ФК “Чер­но­мо­рец”, ра­бо­т­ник на бен­зи­но­с­тан­ци­я­та и “Ро­до­па”, на­к­рая се ус­та­но­вя­ва в под.32 530 /ВВС/ и там се пен­си­о­ни­ра.       “Ме­ч­та­ех да не се же­ня” – спо­де­ля Иван Ста­тев. И кой ли не е бил по­д­в­ла­с­тен на скри­та­та си аван­тю­ри­с­ти­ч­на при­ро­да и кой ли не е ме­ч­тал да се при­с­ло­ни в ти­хо и кра­си­во при­с­та­ни­ще. То­ва при­с­та­ни­ще за не­го е кра­си­ва­та мал­ка съ­п­ру­га, с най-жен­с­ко­то име Ма­рия, ко­я­то му пра­ви и най-ща­с­т­ли­вия дар – син Ста­ни­мир, кой­то съ­що ка­то ба­ща си ра­бо­ти ка­то во­ен­но­с­лу­жещ.         Иван Ста­тев е убе­ден, че все­ки има мя­с­то в по­ли­ти­че­с­кия жи­вот и не би­ва да ос­та­ва ра­в­но­ду­шен и бе­зу­ча­с­тен към про­ме­ни­те. Как ина­че ще се про­ме­ни све­тът.

“Сре­да­та ми е ли­п­с­ва­ла ви­на­ги, ис­кал съм и се­га же­лая чрез сти­хо­ве­те си да се при­об­щя към ум­ни и до­б­ри хо­ра, а и те с мо­и­те сти­хо­ве да ста­нат по-съ­в­ре­мен­ни, по-сме­ли и по-уве­ре­ни в се­бе си. Ви­на­ги съм се пи­тал с вся­ко свое сти­хо­т­во­ре­ние ка­к­во до­при­на­сям на хо­ра­та. На­дя­вам се, то­ва да е ли­п­с­ва­ща­та до­б­ро­та ме­ж­ду тях.”              Сти­хо­ве­те на Иван Ста­тев са би­се­ри, са­мо­ро­д­ни, с ко­и­то той не се хва­ли, а ук­ра­ся­ва с тях бал­чи­ш­кия дух.                            Маруся          

                         КОСТОВА

* * * *

С твор­че­с­т­во­то на по­е­та Иван Ста­тев се за­по­з­нах от сре­ща­та с по­е­зи­я­та му в ед­на мал­ка кни­ж­ка “Са­ти­ри”, из­да­де­на през 2005 г. от съ­с­та­ви­те­ля и ре­да­к­то­ра Ма­ру­ся Ко­с­то­ва .

На ко­ри­ца­та има ка­ри­ка­ту­ра на бал­чи­ш­кия ху­до­ж­ник Иван Чер­нев. Ди­зай­нът и пре­д­пе­ча­тът са на Ве­ли­с­ла­ва Цо­не­ва, а иде­я­та за из­да­ва­не е на инж.Све­то­с­лав Цо­нев, кой­то от­да­в­на зна­е­ше и ха­ре­с­ва­ше Ста­те­ви­те сти­хо­ве.                 Про­чи­тай­ки вси­ч­ки сти­хо­т­во­ре­ния, пред мен се очер­та об­ра­зът на един са­мо­би­тен ху­до­ж­ник – илю­с­т­ра­тор, кой­то ис­ка да об­х­ва­не и от­ра­зи вся­ко яв­ле­ние в жи­во­та. Ре­ди щрих след щрих, по­пъл­ва ка­то в ог­ро­мен пъ­зел кар­ти­на­та на жи­во­та във вси­ч­ки­те му до­б­ри и ло­ши стра­ни. Пре­да­ва ни бол­ка­та, ра­до­ст­та, огор­че­ни­е­то, вя­ра­та в до­б­ро­то, оп­ти­ми­з­ма си.     Ус­пя­ва да се на­д­с­мее над не­дъ­зи­те в об­ще­с­т­во­то, да се из­ди­г­не над по­ро­ци­те и не­до­с­та­тъ­ци­те, дре­б­на­во­с­ти­те в еже­д­не­ви­е­то със сво­е­то ори­ги­нал­но чу­в­с­т­во за ху­мор. За­да­ва въ­п­ро­са “Как от раз­ру­ха­та ще вър­вим към въз­ход?” От­го­во­рът ид­ва съ­в­сем ес­те­с­т­ве­но: “Та­къв е жи­во­тът – въз­ход, па­де­ние и грях./Пред нас е ви­на­ги Дър­во­то на жи­во­та – се­дим на кло­на му без страх.”           Ка­то все­ки чо­век, по­е­тът има ме­ч­ти – да усе­ти кра­со­та­та и све­т­ли­на­та на де­ня, да по­ка­же ви­со­та­та на сво­бо­д­ния чо­ве­ш­ки дух.

Има сти­хо­т­во­ре­ния, в ко­и­то се усе­ща лю­бо­в­та към бли­з­ки­те хо­ра и де­ца­та и та­ки­ва, в ко­и­то се чу­в­с­т­ва за­г­ри­же­но­ст­та и тре­во­га­та за съ­д­ба­та на Бъл­га­рия, пре­к­ло­не­ни­е­то му към ве­ли­ки­те ли­ч­но­с­ти. За­то­ва спо­кой­но мо­га да го на­ре­ка, ос­вен по­ет-са­ти­рик, но и по­ет-ро­ман­тик.                 По­же­ла­вам му твор­че­с­ко дъл­го­ле­тие. Не­ка му­за­та да не го на­пу­с­ка ни­ко­га, да ре­ди кар­ти­ни­те на жи­во­та със сво­е­то ос­т­ро пе­ро, а ние не­го­ви­те съ­г­ра­ж­да­ни и чи­та­те­ли ще се ра­д­ва­ме, ще стра­да­ме и ще се на­дя­ва­ме на по-до­б­ро бъ­де­ще, за­е­д­но с не­го.

Сте­ла Да­ко­ва

СТО­Я­НО­ВА

* * * *

Вси­ч­ки­го по­з­на­ва­те,био­г­ра­фи­ч­ни бе­ле­ж­ки ня­ма да има. Аз му ка­з­вам Иван-по­е­та и не са­мо аз, за­що­то са­мо по­ет мо­же да те сре­щ­не на ули­ца­та и да те за­си­пе с по­е­зия. Още ка­то уче­ник в гим­на­зи­я­та го спо­хо­ж­да му­за­та на по­е­зи­я­та и до­се­га не го е ос­та­ви­ла на ми­ра. Ка­то чо­век до­ко­с­ващ се до из­ку­с­т­во­то, той ула­вя вси­ч­ко в то­зи свят, до­б­ро­то и зло­то,кра­си­во­то и гро­з­но­то, ни­з­ко­то и въз­ви­ше­но­то. Чу­в­с­т­ви­тел­на­та му ду­ша от­к­ли­к­ва на вси­ч­ко на­о­ко­ло и той го из­си­п­ва на бе­лия лист. Иван е из­б­рал най-тру­д­ния жанр в по­е­зи­я­та – са­ти­ра­та. Не­го­ви­те сти­хо­ве са ле­ки, за­ка­ч­ли­ви с мно­го ри­тъм и ри­ма. Те не са ма­ни­ер­ни, а яс­ни , на мо­мен­ти до­ри на­и­в­ни, но вся­ко сти­хо­т­во­ре­ние има на­с­т­ро­е­ние и ле­с­но се по­м­ни – ,,На­ха­лен свят“:

,,Огън жена Вела/въглен в нея скрит,/ха си я загледал,/ха драснала кибрит.“/Огън в мене пламнал/„въглен’’пред вулкан./Брей жена нахална/нямаш ли ти срам!”

Поетът пише уж за обикновените неща в живота и тръгва от малкото, за да достигне до значимите и трудно разрешими въпроси на времето. В ,,Крила“ той казва:

,,Тук няма за пчела живот/а как живее тоз народ?”

Иван е не само сатирик, за него Родината и любовта към нея е вградена в мечтата му за по-светъл ден и той пише:

„И мечтая за новото време,/за още по-светлия ден/за всички що път са поели/и любят родината с мен“

Отношението му към жената ,като любима, е нежно, изпълнено с уважение и възхищение ,,Разлъка“

,,Теменужке , свидно цвете/нямаш никой освен мен,/само ти си ми в сърцето-/хубостта на тоя ден“

Далеч съм от мисълта, че с тези кратки редове мога да обхвана цялото творчество на Иван Статев. За поезията не може да се говори много, тя сама говори за себе си. Аз просто искам тази вечер да ви кажа,че има и такъв поет.

Когато чуете неговите стихове, вслушайте се в тях и съхранете това, което ви е нужно.

И накрая искам да ви кажа едно стихотворение на Иван

вдъхновено от литературния ни клуб и някой случки в него.

ОТ КРЪЖОК

Жаба,жабки и паток/в литераторски кръжок,/анализ правили дълбок/на поета си Паток./Дума взела Жаба Квак/със анализ цял доклад./Първо -стихът му е къс/римата му под въпрос,/амфибрахий и хорей -/въобще не ги владей./А за ямба не ще глас/слаб поет е той за нас/и поанта слаба тук -/стиховете му боклук./Боже,какъв удар с чук,/язък за патешкия труд/сринат в стола си съвсем/патокът гракнал унижен./И във вир да си дълбок,/не стой на стола си висок/И нека знае тоз кръжок,/че ний живеем и с народ,/всеки знае в тоз живот/кой от нас е по-висок./Жаба Квак или Паток?/от Паток

Донка ГРОЗДЕВА