На 5 де­кем­в­ри 2014 г. бе стъ­к­ме­на ли­те­ра­тур­на сре­ща с пи­са­те­ли­те Ен­чо Ди­ми­т­ров и Ге­ор­ги Ба­ла­ба­нов, ко­и­то от­да­в­на са из­ве­с­ти­ли, че са от ед­на кръв и с ед­на и съ­ща страст към ли­те­ра­тур­но­то твор­че­с­т­во. В Арт за­ла­та на БНР Вар­на те бя­ха пре­д­с­та­ве­ни ка­то до­б­ру­джан­с­ки твор­ци, сле­до­в­ни­ци на Йор­дан Йо­в­ков и Ивай­ло Пе­т­ров.

Дей­с­т­ви­тел­но, те­х­ни­те раз­ка­зи ди­шат с до­б­ру­джан­с­кия чер­но­зем и бо­га­та­та бъл­гар­с­ка ду­ше­в­ност на хо­ра­та от Бал­чик и Ген.То­ше­во, къ­де­то те жи­ве­ят и ра­бо­тят, къ­де­то от­ра­зя­ват сво­и­те ви­ж­да­ния за ре­ал­но­ст­та, въз­к­ре­ся­ват спо­ме­ни от ми­на­ло­то.

Ув­ле­че­ни са и по кра­е­ве­д­с­т­во­то, с ко­е­то твор­би­те им ста­ват още по-ис­тин­с­ки и въз­дей­с­т­ва­щи.

Кни­ги­те на Е.Ди­ми­т­ров и Г.Ба­ла­ба­нов са по­з­на­ти в мно­го стра­ни, но най-ра­ду­шен при­ем са на­ме­ри­ли в Р.Мол­до­ва, сред бе­са­ра­б­с­ки­те бъл­га­ри. Пак за тях бе ор­га­ни­зи­ра­на пре­д­но­во­го­ди­ш­на­та ли­те­ра­тур­на сре­ща в Ра­дио Вар­на, бла­го­да­ре­ние на Жи­в­ка Ене­ва Па­в­ло­ва /Сдру­же­ние “Ра­де­те­ли за гра­ж­дан­с­ко бла­го­по­лу­чие”/ и Ни­ко­лай Ни­ко­ла­е­вич Пла­гов, бе­са­ра­б­с­ки бъл­га­рин, с мно­го дра­ма­ти­ч­на ли­ч­на ис­то­рия и жи­вот, пре­д­се­да­тел на Ис­то­ри­че­с­ко­то дру­же­с­т­во “Та­ра­к­лия”.

“Ли­те­ра­ту­ра­та да ни сбли­жа­ва” – ме­ч­тае Г.Ба­ла­ба­нов и ус­пе­ш­но пре­д­с­та­ви ско­ро сво­и­те про­из­ве­де­ния в Ма­ке­до­ния. Пи­са­тел­с­т­во­то е най-ви­с­ша чо­ве­ш­ка дей­ност и то­ва до­ка­за­ха ак­тьо­ри­те от “Сме­шен пе­тък”в Та­ра­к­лия, ко­и­то ен­ту­си­а­зи­ра­но изи­г­ра­ха не­го­ва­та пи­е­са “На кръ­с­то­път”. А бъл­га­ри­те в Чи­ка­го из­да­до­ха не­го­ва­та твор­ба “Гре­ш­ни па­ри”.

Вси­ч­ки при­съ­с­т­ва­щи в за­ла­та по­з­на­ва­ха твор­че­с­т­во­то или ли­ч­но­с­ти­те на те­зи два­ма пи­са­те­ли от Зла­т­на До­б­ру­джа. Не­на­п­ра­з­но из­б­ра­ни сред тол­ко­ва мно­го “пи­ше­щи бра­тя”- ка­за дъл­го­го­ди­ш­на­та учи­тел­ка по ис­то­рия и кра­е­вед Йор­дан­ка Ко­ли­ме­ч­ко­ва. А кме­тът на гр.Въл­чи дол на­по­м­ни на­ро­д­на­та мъ­д­рост, че ко­га­то чо­век да­ва по­ве­че, по­ве­че му се връ­ща.

За сво­и­те съ­б­ра­тя, бъл­га­ри в да­ле­ч­на чу­ж­би­на,  Е.Ди­ми­т­ров и Г.Ба­ла­ба­нов ра­бо­тят чрез своя бли­зък при­я­тел Ни­ко­лай Пла­гов. За не­го Ен­чо Ди­ми­т­ров спо­де­ли сле­д­но­то пред при­съ­с­т­ва­щи­те на вар­нен­с­ка­та сре­ща:

Ува­жа­е­ми да­ми и го­с­по­да,

Бла­го­да­рим на ор­га­ни­за­то­ри­те за ока­за­ни­те ни чест и до­ве­рие. Не мо­жем да скри­ем въл­не­ни­е­то си, ко­га­то чу­ва­ме, че и ние сме би­ли по­ле­з­ни с не­що на на­ши­те бра­тя и се­с­т­ри, ко­и­то по во­ля­та на съ­д­ба­та са се ро­ди­ли и из­ра­с­на­ли, из­вън пре­де­ли­те на ро­ди­на­та ни.

Пре­к­ла­ня­ме се пред те­х­ния сто­и­ци­зъм да съ­х­ра­нят на­ро­д­но­ст­та ни в та­къв вид, с ка­къ­в­то пре­ди 200 го­ди­ни, те­х­ни­те пра­ро­ди­те­ли са тръ­г­на­ли от ро­д­на­та май­ка Бъл­га­рия. Въ­п­ре­ки не­п­ра­в­ди­те, на­не­се­ни на на­ро­да ни от Ве­ли­ки­те си­ли, въ­п­ре­ки опи­ти­те за аси­ми­ла­ция, ко­я­то про­дъл­жа­ва и до днес, под раз­ли­ч­ни фор­ми, те съ­х­ра­ня­ват на­шия ро­ден език и кул­ту­ра, с ко­е­то по­ка­з­ват на све­та ка­к­во зна­чи да си бъл­га­рин.

Ува­жа­е­ми го­с­ти,

Ко­га­то ста­ва въ­п­рос за бъл­га­ри и бъл­гар­щи­на, има един мал­ко из­ве­с­тен факт, кой­то спо­ред нас, би тря­б­ва­ло за­с­лу­же­но да за­е­ме мя­с­то­то си сред об­ще­с­т­ве­но зна­чи­ми­те яв­ле­ния, за­що­то, ако в дне­ш­но вре­ме има ра­де­те­ли, ко­и­то по при­ме­ра на на­ши­те въз­ро­ж­ден­ци ис­тин­с­ки  ми­ле­ят за своя на­род, то уве­ря­вам Ви, че тук сред нас, в за­ла­та, има един та­къв чо­век. То­зи чо­век, над ко­го­то ся­каш сам Бог е из­си­пал бла­го­с­ло­ви­я­та си, за да мо­же да на­ми­ра път до сър­це­то на все­ки­го, да по­мо­ли за по­мощ и да бъ­де раз­б­ран.                                     Мно­го пъ­ти, пре­не­б­ре­г­вай­ки се­бе си, той по­на­ся не­с­го­ди­те на гла­да и ми­зе­ри­я­та. Мно­го пъ­ти, е уни­жа­ван от за­ви­с­т­ни­ци, ко­и­то обе­з­пе­че­ни със за­п­ла­ти, сто­ят в ка­би­не­ти­те си, а не­го­ва­та дей­ност, без­ко­ри­с­т­ност и па­т­ри­о­ти­зъм им пре­чи. За то­зи чо­век ня­ма то­п­ла стая. За не­го при­ем­на­та е ули­ца­та, връ­з­ка­та му със све­та е чрез те­ле­фо­ни­те и по­мо­щ­та на при­я­те­ли­те, а то­п­ли­на­та, ко­я­то го грее, по­лу­ча­ва от сър­ца­та на бла­го­ро­д­ни­те хо­ра.  Въ­п­ре­ки, че мра­зи по­д­ле­ци­те, той тър­пи, мъл­ча­ли­во по­на­ся вси­ч­ко, са­мо и са­мо, да­но ус­пее да на­п­ра­ви не­що до­б­ро за сво­и­те съ­б­ра­тя и де­ца­та им.

През ръ­це­те му ми­на­ват мно­го па­ри­ч­ни сре­д­с­т­ва, но те не го съ­б­ла­з­ня­ват. Той знае, че та­ки­ва па­ри са чу­ж­да мъ­ка.

Ве­рен на при­н­ци­пи­те си, во­ди стро­га от­че­т­ност и се из­дъл­жа­ва до по­с­ле­д­на­та сто­тин­ка, въ­п­ре­ки че и до се­га не е по­лу­чил ни­то лев въз­на­г­ра­ж­де­ние за тру­да си, а вие ува­жа­е­ми да­ми и го­с­по­да, мно­го до­б­ре раз­би­ра­те до ка­к­во и до къ­де во­ди в дне­ш­но вре­ме без­па­ри­чи­е­то.       Мал­ци­на са оне­зи, ко­и­то мо­гат да на­д­ни­к­нат в ду­ша­та му, за да съ­з­рат ка­къв огън го­ри в нея. И за да бъ­да по-ясен, ще из­по­л­з­вам ци­тат от ед­но сти­хо­т­во­ре­ние на ти­та­на на бъл­гар­с­ка­та по­е­зия Иван Ва­зов, кой­то е мно­го ак­ту­а­лен за дей­но­ст­та и съ­с­то­я­ни­е­то на то­зи чо­век днес:

” …И вся­коя въз­раст, кла­са, пол, за­ня­тие,           зи­ма­ше уча­с­тье, в то­ва пре­д­п­ри­я­тие.

Бо­га­тий с па­ри­те, сюр­ма­хът с тру­дът,                 мо­ми­те с иг­ла­та, уче­ний с умът,

а той бе­ден, гол, бос, ли­шен от имо­тът,             за да е по­ле­зен, дал си бе жи­во­тът…”                                   /из одата “Ле­в­с­ки”/

Ето, та­къв  бъл­га­рин е, един от ор­га­ни­за­то­ри­те на дне­ш­но­то кул­тур­но съ­би­тие, Ни­ко­лай Ни­ко­ла­е­вич Пла­гов. За­ра­ди то­ва, ко­е­то той вър­ши в име­то на бъл­гар­щи­на­та, за­ра­ди го­ля­мо­то му сър­це, ка­то сър­це­то на Гор­ки­е­вия Дан­ко, не­ка от ця­ла­та си ду­ша из­ви­ка­ме: “Ве­ч­на сла­ва на теб, бъл­гар­с­ки на­ро­де. Гор­дей се с та­ки­ва си­но­ве!”

Ли­те­ра­тур­на­та сре­ща ос­та­ви бе­ле­зи на съ­п­ри­ча­с­т­ност в сър­ца­та на вси­ч­ки при­съ­с­т­ва­щи.Осо­бе­но след про­че­те­ни­те раз­ка­зи от Ен­чо Ди­ми­т­ров и ре­ци­ти­ра­на­та про­за от Ге­ор­ги Ба­ла­ба­нов. На фи­на­ла по­с­ле­д­ва­ха цве­тя, по­х­вал­ни сло­ва, ко­к­тейл – вси­ч­ко, ка­к­то му е ре­дът.

И удо­в­ле­т­во­ре­ние от ед­на пъл­но­та на па­т­ри­о­ти­ч­ни­те ни чу­в­с­т­ва и съ­п­ре­жи­вя­ва­не на две ли­ч­но­с­ти, с оп­ре­де­ле­но мя­с­то под слън­це­то и в ли­те­ра­ту­ра­та.

Ма­ру­ся КО­С­ТО­ВА