Предновогодишна среща с писателите Енчо Димитров и Георги Балабанов
Dec 10th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАНа 5 декември 2014 г. бе стъкмена литературна среща с писателите Енчо Димитров и Георги Балабанов, които отдавна са известили, че са от една кръв и с една и съща страст към литературното творчество. В Арт залата на БНР Варна те бяха представени като добруджански творци, следовници на Йордан Йовков и Ивайло Петров.
Действително, техните разкази дишат с добруджанския чернозем и богатата българска душевност на хората от Балчик и Ген.Тошево, където те живеят и работят, където отразяват своите виждания за реалността, възкресяват спомени от миналото.
Увлечени са и по краеведството, с което творбите им стават още по-истински и въздействащи.
Книгите на Е.Димитров и Г.Балабанов са познати в много страни, но най-радушен прием са намерили в Р.Молдова, сред бесарабските българи. Пак за тях бе организирана предновогодишната литературна среща в Радио Варна, благодарение на Живка Енева Павлова /Сдружение “Радетели за гражданско благополучие”/ и Николай Николаевич Плагов, бесарабски българин, с много драматична лична история и живот, председател на Историческото дружество “Тараклия”.
“Литературата да ни сближава” – мечтае Г.Балабанов и успешно представи скоро своите произведения в Македония. Писателството е най-висша човешка дейност и това доказаха актьорите от “Смешен петък”в Тараклия, които ентусиазирано изиграха неговата пиеса “На кръстопът”. А българите в Чикаго издадоха неговата творба “Грешни пари”.
Всички присъстващи в залата познаваха творчеството или личностите на тези двама писатели от Златна Добруджа. Ненапразно избрани сред толкова много “пишещи братя”- каза дългогодишната учителка по история и краевед Йорданка Колимечкова. А кметът на гр.Вълчи дол напомни народната мъдрост, че когато човек дава повече, повече му се връща.
За своите събратя, българи в далечна чужбина, Е.Димитров и Г.Балабанов работят чрез своя близък приятел Николай Плагов. За него Енчо Димитров сподели следното пред присъстващите на варненската среща:
Уважаеми дами и господа,
Благодарим на организаторите за оказаните ни чест и доверие. Не можем да скрием вълнението си, когато чуваме, че и ние сме били полезни с нещо на нашите братя и сестри, които по волята на съдбата са се родили и израснали, извън пределите на родината ни.
Прекланяме се пред техния стоицизъм да съхранят народността ни в такъв вид, с какъвто преди 200 години, техните прародители са тръгнали от родната майка България. Въпреки неправдите, нанесени на народа ни от Великите сили, въпреки опитите за асимилация, която продължава и до днес, под различни форми, те съхраняват нашия роден език и култура, с което показват на света какво значи да си българин.
Уважаеми гости,
Когато става въпрос за българи и българщина, има един малко известен факт, който според нас, би трябвало заслужено да заеме мястото си сред обществено значимите явления, защото, ако в днешно време има радетели, които по примера на нашите възрожденци истински милеят за своя народ, то уверявам Ви, че тук сред нас, в залата, има един такъв човек. Този човек, над когото сякаш сам Бог е изсипал благословията си, за да може да намира път до сърцето на всекиго, да помоли за помощ и да бъде разбран. Много пъти, пренебрегвайки себе си, той понася несгодите на глада и мизерията. Много пъти, е унижаван от завистници, които обезпечени със заплати, стоят в кабинетите си, а неговата дейност, безкористност и патриотизъм им пречи. За този човек няма топла стая. За него приемната е улицата, връзката му със света е чрез телефоните и помощта на приятелите, а топлината, която го грее, получава от сърцата на благородните хора. Въпреки, че мрази подлеците, той търпи, мълчаливо понася всичко, само и само, дано успее да направи нещо добро за своите събратя и децата им.
През ръцете му минават много парични средства, но те не го съблазняват. Той знае, че такива пари са чужда мъка.
Верен на принципите си, води строга отчетност и се издължава до последната стотинка, въпреки че и до сега не е получил нито лев възнаграждение за труда си, а вие уважаеми дами и господа, много добре разбирате до какво и до къде води в днешно време безпаричието. Малцина са онези, които могат да надникнат в душата му, за да съзрат какъв огън гори в нея. И за да бъда по-ясен, ще използвам цитат от едно стихотворение на титана на българската поезия Иван Вазов, който е много актуален за дейността и състоянието на този човек днес:
” …И всякоя възраст, класа, пол, занятие, зимаше участье, в това предприятие.
Богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът, за да е полезен, дал си бе животът…” /из одата “Левски”/
Ето, такъв българин е, един от организаторите на днешното културно събитие, Николай Николаевич Плагов. Заради това, което той върши в името на българщината, заради голямото му сърце, като сърцето на Горкиевия Данко, нека от цялата си душа извикаме: “Вечна слава на теб, български народе. Гордей се с такива синове!”
Литературната среща остави белези на съпричастност в сърцата на всички присъстващи.Особено след прочетените разкази от Енчо Димитров и рецитираната проза от Георги Балабанов. На финала последваха цветя, похвални слова, коктейл – всичко, както му е редът.
И удовлетворение от една пълнота на патриотичните ни чувства и съпреживяване на две личности, с определено място под слънцето и в литературата.
Маруся КОСТОВА