Искрена благодарност

Feb 8th, 2011 | От | Category: БЛАГОДАРНОСТИ

Из­ка­з­вам бла­го­дар­ност към еки­па на ЕО­ОД „Пъ­т­ни­че­с­ки пре­во­зи” Бал­чик по ли­ния № 3 в съ­с­тав: во­да­чи – Де­ч­ко Де­чев, Ва­сил Же­ков, Иван Ис­к­ре­нов; би­ле­то­п­ро­да­ва­чи /кон­ду­к­то­ри/ – Пе­па и Цве­та­на Ди­ми­т­ро­ви и ес­те­с­т­ве­но за­е­д­но с ръ­ко­во­ди­тел дви­же­ние – Та­ня Шо­п­с­ка.
Ха­ре­са ми и е съ­в­сем ес­те­с­т­ве­но но­вия по­д­ход при из­да­ва­не­то на пъ­т­ни кар­ти с на­ма­ле­ние за ин­ва­ли­ди, пен­си­о­не­ри, уче­ни­ци. За пър­ви път в ОбС по­д­хо­ди­ха ка­к­то по­до­ба­ва, изи­с­к­вай­ки ос­вен ли­ч­на кар­та, про­вер­ка в Да­нъ­ч­на слу­ж­ба за не­из­п­ла­те­ни су­ми и за „де­серт” най-по­с­ле ед­на сним­ка, па­с­пор­тен фор­мат, без зна­че­ние чер­но-бя­ла или цве­т­на. По-до­б­ре, от­кол­ко­то по­з­на­ти­те раз­п­ра­вии /ме­ж­ду кон­ду­к­тор и пъ­ту­ващ / с ви­сок тон, из­не­р­вя­щи, ка­к­то спо­ре­щи­те, та­ка и пъ­ту­ва­щи­те.  Ува­жа­е­ми мла­ди и ста­ри пъ­ту­ва­щи еже­д­не­в­но с кар­ти! Пъ­ту­вал съм по све­та – не мно­го, но за мен до­с­та­тъ­ч­но. Там, пре­ди по­ве­че от 50 го­ди­ни, пъ­т­ни­ци, пъ­ту­ва­щи с вся­ка­к­ви кар­ти, при ка­ч­ва­не­то си в ав­то­бу­са са­ми по­ка­з­ват кар­та­та си на пъ­т­ни­ци­те и на во­да­ча – шо­фьор. Кон­ду­к­то­ри /ша­ф­не­ри/ при тях ня­ма. Кон­т­ро­лът е вза­и­мен. Но ако има про­вер­ка, все­ки сам си пла­ща дя­во­лъ­ка. При тях не съ­ще­с­т­ву­ва на­ше­то тра­ди­ци­он­но из­ви­не­ние: „Ах, за­б­ра­вих я /кар­та­та/” При­я­т­но впе­ча­т­ле­ние ми на­п­ра­ви /пъ­ту­вам до­с­та че­с­то/, че не­за­ви­си­мо от ло­ши­те пъ­т­ни и ат­мо­с­фер­ни ус­ло­вия, во­да­чи­те спи­рат, спа­з­вай­ки за­ко­на, там, къ­де­то по­же­ла­ят май­ка­та с бе­бе­то, ин­ва­ли­дът, бол­ни­ят, въз­ра­с­т­ни­ят да сля­зат до до­ма, до бол­ни­ца­та или мя­с­то, до ко­е­то тря­б­ва да оти­дат.  Осо­бе­но бях впе­ча­т­лен от един слу­чай, кой­то след из­ве­с­т­но вре­ме ви­дях по­в­тор­но – ед­на от кон­ду­к­тор­ки­те, ако не ме лъ­же па­мет­та Цве­та, сле­зе от пре­д­на­та вра­та, пое 2-3 –го­ди­ш­но де­те от ръ­це­те на ба­ща му, ин­ва­лид с две па­те­ри­ци и след то­ва му го пре­да­де! То­ва не все­ки от нас мо­же да на­п­ра­ви.
А ко­га­то ав­то­бу­сът е пре­пъл­нен, се от­ва­рят и две­те вра­ти. Ня­кои мър­мо­рят, че ще на­с­ти­нат, но спо­ред мен то­ва ре­ше­ние е по-до­б­ро­то – да мо­гат вси­ч­ки по-бър­зо да сти­г­нат до цел­та.
Бла­го­да­ря и на Та­ня Шо­п­с­ка за тър­пе­ни­е­то, с ко­е­то обя­с­ня­ва по­д­ро­б­но и ра­зя­с­ня­ва на ча­ка­щи­те за кар­ти пен­си­о­не­ри. Та­ня, бъ­ди все та­ка­ва от­зи­в­чи­ва и вни­ма­тел­на, про­с­то про­фе­си­о­на­лист!

Борис ТОМОВ

Коментарите са затворени.